|
След многогодишен словесен застой с белези на тоталитаризъм политиците ни живнаха, мисълта им полетя, лексиката им разцъфна, а вербалните им изяви потекоха като пълноводна река през деретата на демокрацията. Стана интересно. Обидите им вече не се изчерпваха само с жлъчните: "Комунист!", "Фашист!" и "Ченге!"
Главната роля за разнообразяването на политическия речник в последните години безспорно се пада на главния асистент на републиката Иван Костов.
Той пръв се гмурна до дъното
на богатия българския език. "Атаките срещу правителството са арсенал от помия", мъдро казваше Костов и на всеки нормален гражданин му ставаше ясно кой е Бонев, кой е Тренчев, кой е помияр и кой - премиер. За да няма никакво съмнение как стоят нещата в държавата, Костов допълваше: "Един помиярник не може да представлява опасност за страната." Освен "помия" Костов въведе в политиката и изрази като: "интрига срещу властта" и "сечиво в компроматната война срещу правителството". Няма съмнение, че Костов държи авторските права и върху нововъведения като "разбивам", "ченгета", "ченгеджийница", "компроматна война", "сценарий", "не съм пощенска кутия".
Въобще не говорим за изрази от рода "ще разбия истинските организатори на кампанията" и други конституционносъобразни закани. Или пък за реплики към Георги Първанов, че той е "първият, който наивно клъвна на прийомите на ченгетата".
Вярно е, че година-две след изборната победа през 1997 г. Костов даваше вид на човек с беден или добре прикриван речник. (Христо Бисеров и сега дава такъв вид). През последните години обаче премиерът успешно заобиколи задръжките си. Като Мойсей в пустинята, той почна да разправя на християндемократите: "Имам едно прозрение!" Преди да стигне до прозренията, говореше: "Никога не съм имал комплекси, никога не съм избивал комплекси" и смело очертаваше своето място в обществено-политическия живот на страната: "Дискутираме сега с реалния опонент - с хората."
Човек като Костов - без комплекси и със страшно много прозрения, спокойно демонстрираше и
големите си познания по практична география:
"Светът е едно голямо село. Всичко се знае. И за България всичко се знае." Друг, спортно-технически кръг от премиерските словесни проблясъци, очертаваше правдиво стремежа ни към евроатлантическите структури: "писти", "колоездачи", "състезание", "равен старт", "задминаване".
Богатият речник на Костов вдъхна увереност, че интересното в политиката не е отминало, че то е било само приспано покрай тежките проблеми. И, за радост на гласоподавателя, доживяхме връщането на пъстрия политически език
"Филистери! Повече няма да стъпя тук", крещеше председателят на Върховния касационен съд Румен Янков след заседание на Висшия съдебен съвет.
Евгений Бакърджиев пък обикновено бе добър. По-точно добричък. И официалният му речник му беше такъв - благичък. Неволно или не, думите му задължително бяха в умалителна форма - "мъничък", "добрички", "играйкат", "зеленичко" и т.н. Създаваха впечатление за един крайно безопасен човек. Неофициалният му речник обаче бе друг. В него фигурираха думи като: "бой", "кръв", "взрив", "ще ги смачкаме". Казваше още: "Някои харесват да ги бият, други обичат да гледат. БСП обича някой да ги гледа, докато ги бием по изборите." От парламентарната трибуна Бакърджиев се обърна към червените кметове с "олигофрени". Той отговаряше на въпрос: "Вие ли ще натиснете копчето (за разрушаването на мавзолея)", с "Уха!"
А кой казваше блестящото: "Решил съм до националната конференция да мълча като Евгений Бакърджиев на разпит." Бакърджиев сам си го казваше!
При Бакърджиев целта определя стратегията на изразните средства. Важно е да се знае всичко за Бакърджиев, защото, както казваше Любомир Панталеев от БСП: "Когато в България си имаме Бакърджиев, нямаме нужда от земетресения."
Лексикалната политическа зараза безспорно се пренесе и върху хората от МВР. Така например вътрешният министър Емануил Йорданов посъветва предшественика си Богомил Бонев да не се държи като "нелегална радиостанция от Германия". Бонев обаче не му остана длъжен и го "зашлеви" със старата мъдрост, че "когато атовете се ритат, магаретата гледат".
Емануил Йорданов въведе и така наречената защитна лексика: "Ами натам отиват нещата, просто отново сме поставени пред поредната серия голословни твърдения", "обвиненията, които се сипят с широка ръка, са недостатъчно конкретизирани и не се потвърждават с никакви факти", "това, че някои хора рисуват силуети, е несериозно".
Бонев пък възкреси лексиката на мафията: "Няма да пазя омерта", "заработила е клановата солидарност". Сякаш е чел Марио Пузо и Христо Калчев едновременно.
Какво ли пък да кажем за президентското "Иване!"
"Партиите трябва да се борят с корупцията в собствените си редици. Те не могат да издават присъди. Но щом общественото мнение упорито заговори, че висш партиен функционер се е сдобил със завод или че балдъзата му е приватизирала друг, то ръководството на партията се събира и му казва: "Иване, не можем да кажем дали си престъпник или не, защото не сме съд. Но можем да кажем - с теб избори няма да спечелим идния път." Така стройно редеше в Берлин държавният глава.
24 часа по-късно на летището - сякаш съвсем да "зацапа" картината, президентът отново си послужи със сакралното име:
"Иване, те ще те разберат."
Разбира се, не всичко в политическия език
е интересно. Има едни такива отговорни господа, които все още говорят по старому. И госпожица Екатерина Михайлова е сред тях. Тя все още не знае, че мина модата на нейните нищонезначещи и пожелателни лафове от рода на: "консенсус", "диалог", "дискусия". Подобни забежки има и Надежда Михайлова, но на дипломат този речник повече приляга, пък и вече никой не й обръща внимание.
Не, с това не се изчерпват бляскавите речи в НС!
А Панчо? През юни 1998 г. Панчо Панайотов обясняваше: "Предлаганите от мен поправки на конституцията са толкова добри, че е безпредметно да ги аргументирам."
А депутатът-ром и емигрант Асен Христов няма ли да влезе в историята с: "Мога да направя голяма циганска беля на СДС"? Ще влезе от раз! Пътник към славата е и председателят на парламента Йордан Соколов с:
"Журналистите ни изядоха кюфтетата".
Този човек не само нападаше в 38-ото НС, но и се отбраняваше: "За мен се казваше, че съм си боядисвал косите, което ме караше да се смея, че съм си правил маникюр на ръцете... Това са простотии." Спътник на Соколов може да бъде и неговият бивш заместник Благовест Сендов, който в прилив на откровеност обясняваше: "Абсолютно е невярно, че Милошевич и Мира са се пропили и се крият в бункер. Имам дългогодишен опит да познавам по лицето дали един човек е пияница, или не..."
Разбира се, в алеята на словесната слава запазено място има и Жорж Ганчев, който проповядваше: "Аз съм последовател както на Христос, така и на Мохамед, на Бахаула и на Кришна. Бог е един и всички пътища към него са оригинални."
Имаше и политици-веселяци. Николай Христов от Народен съюз обясняваше от парламентарната трибуна: "Колеги, нека в 10.45 ч. да потвърдим единството на коалицията Народен съюз във връзка с 42-ия ми рожден ден."
В топ класацията биха могли да намерят място още Любен Корнезов от БСП с: "Надежда Михайлова е жена, готова на всичко", както и войводата Красимир Каракачанов, който изсипа следното: "Какво остава, след като изкъпят един македонец
- мръсна вода и чист българин!"
Е, в парламента имаше и типове като Илия Баташки, който редеше към зам.-парламентарния шеф Иван Куртев: "Аз ще изляза, но после ще счупя мобифона в главата ти."
Соцпартията компенсираше тези му груби изблици с фините критики, които отправяше към властта Иво Атанасов: "Костов взема 6 пъти по-високи командировъчни от простосмъртните. Вярно, че премиерските дни са по-дълги от тези на простосмъртните, но неговите са направо бели нощи." Негово е и откритието: "Парите може и да са мръсни. Обаче минат ли през Елена, и се пречистват. Тя е като бисерна мида - поглъща мръсотията и я превръща в перличка."
Не само Народното събрание даваше принос към народното словесно богатство, разбира се. Ето ви и топ 10 на извънпарламентарните бисери, които бяха изредени през управленския мандат:
1.Георги Лозанов, НСРТ:
"Гледам телевизия, слушам радио. Пораженията са тежки."
2.Димитър Коруджиев:
"Аз не мога да разбера защо хората завиждат на тези, които имат много пари. Техният живот е един кошмар."
3.Светлин Русев:
"Не мога да приема, че всеки осъзнал се политически пубертет има право да играе ролята на реформатор-демократ."
4.Любен Беров, експремиер, на въпрос дали би станал пак премиер:
"А-а, два пъти човек луд не става."
5.Хачо Бояджиев:
"Ако в НСРТ са мъже, както се казва - пичове, да гласуват по съвест. Но ако изберат Лили Попова, повече за телевизия няма да мисля."
6.Боян Радев:
"Съжалявам, че и 4 години съм ходил на училище. Без тях сега щях да съм още по-богат колекционер. Абсолютно си го мисля."
7.Георги Балушев - зам.-кмет на Силистра:
"Бюджетът на Силистра е така фин и слабичък, както изглежда главната финансистка на общината Милена Петрова."
8.Мартин Заимов:
"Реденето по опашки е избор на човека, който иска да се реди на опашка, това не е негово задължение. Той просто е избрал да се реди на опашка."
9.Боян Петракиев - Барона:
"Като пишете толкова по вестниците за мене, да ми метате по едно хонорарче, тъничко..."
10.Алиса Софиянска:
"Дойде дългоочакваният миг да открием фонтана (пред президентството - б.р.). Всички сме развълнувани, но най-развълнуван е фонтанът...Танцувайте не до зори, но до три, четири, пет часа."
|
|