Високите технологии и Интернет родиха нова социална група. Доста специфична и не чак толкова малобройна. Популярността на хакерите расте заедно с нововъведенията в компютрите и глобалната мрежа, които в голяма степен дължат развитието си на "лошите момчета" на паяжината.

Тяхната прослойка доста се разрасна за последните 10 години. Разполага със свой език за комуникация, уеб места и форуми за виртуални срещи и обмен на идеи.

Историята с хакерите започва през 70-те години. Някои виждат корените на хакерството в хипи движението. Разбира се, тогава далеч не става дума за Интернет, нито за хак атаки от съвременен вид. Хакерската субкултура в компютърния бранш има доста размити норми и символики, но все пак съществува. Не се обличат със специфични дрехи, нито имат някакво по-особено държание. Според най-разпространените митове за тази категория компютърни маниаци те ходят размъкнати, не се хранят с дни, имат огромни лупи вместо очила и са възможно



социално най-неадекватните хора в света



Това обаче са само митове. Всъщност няма никакви стереотипи. Нито интелектуални рамки. В състояние са да беседват почти за всичко, ако, разбира се, някой успее да ги "отлепи" от компютъра.

На външен вид хакерите не привличат особено вниманието. Дългокоси, интелигентни, отвлечени или пък избръснати до голо с вид на техноманиаци, каквито най-често са. По правило не смятат за задължително да притежават всички броеве на сп. "Хакер". В бибилиотеката им най-често има книги за компютри и много фантастика. Предпочитат по-екзотична храна, китайски или мексикански блюда, опаковани за вкъщи. Представителите на тази каста в Западна Европа предпочитат и еврейски деликатеси. Когато им се случва да засядат по цели нощи пред компютъра, най-често гледат да са снабдени с огромна пица и кана с кафе.

Не може да се каже, че имат ясно определени политически възгледи. Огромната част от хакерите на Запад най-общо са по-скоро някъде вляво от центъра. Но като цяло не се интересуват от политика или ако го правят, то това си проличава на дело и обикновено го разбират всички Интернет-потребители. Последният пример от българската хак-хроника с атаката срещу сайтовете на президента и на СДС го доказа. Освен несъгласие с политическата линия подобно нещо доста често означава просто стремеж към известност.

По-голямата част от хакерите, и то тези от най-новата Интернет-генерация, са млади хора, сред които



по правило преобладават мъжете



Доста рядко се случва жена да се прочуе с пробив в някаква система или като авторка на вирус. Колкото повече се развиват технологиите, толкова повече се снижава и възрастовата граница на компютърните експерти в сянка. Доста от тях са все още на училищната скамейка и се пробват върху защитите на системите от домашните си компютри. За тази група хора няма расови или национални предразсъдъци. Те са може би най-либералната част от човечеството. Общуват помежду си чрез чата или e-mail, като използват псевдоними или фалшиви имена. Най-ценното за тяхната комуникация са набраният актив, познанията, предизвикателствата и общата им страст към компютрите. Неща като студена война,



цвят на кожата или исторически вражди нямат значение



Твърди се, че хакерите са с доста закърнял рефлекс за социален контакт и притежават завидна неорганизираност, нещо, което в никакъв случай не е правило. Доста от по-възрастните представители на хакерската прослойка работят или са работили като експерти или програмисти в компютърни фирми. Тийнейджърите, след като се пробват върху защитата на някой софтуер, продължават по стъпките на по-големите, най-често като легални служители в IT отдел.

Често пъти това, което обикновеният юзър нарича хакерство, е само едно професионално или интелектуално предизвикателство. Опит да се снемат преградите във виртуалното пространсто, които някой друг е поставил с надеждите, че е създал нещо непробиваемо. Психологическият гъдел от подобно нещо е сравним с изкачването на висок връх или скачане с бънджи, а може би и с нещо, което само хакерите си знаят какво е.

Въпреки многобройните нападки срещу хакерите трябва да им се признае, че



те дърпат напред развитието



на информационните технологии. Хора, занимаващи се непрофесионално със софтуер преди десетилетия, стават автори на програмното обезпечение от типа на shareware или freeware, криптографските системи, наподобяващи известния PGP (Pretty Good Privacy), или нашумялата програма "SATAN" (която издирва дупки в защитните компютърни системи).

Тези нововъведения позволяват на Интернет и технологиите да са това, което са в момента. През 70-те години американецът Стив Джобс заедно с приятелите си Ли Фелсенштайн и Стив Возняк измислили и доста време продавали приспособления, с които безплатно да се говори по телефона. Естествено причинили доста загуби на телекомуникационни компании.

Щетите са основният проблем, пред който се изправят и днешните гиганти в компютърния бранш. Само за миналата година по техни изчисления те са загубили около 1,7 млрд. долара само заради набезите на хакери.

Точно те обаче са хората, които откриват "дупките" в легалния софтуер. След поредната атака или вирус, системите се подобряват. Сред хакерското общество също има своеобразна йерархия. Групиран е един висш кръг от елитарни хакери, следвани от други, които не са чак толкова добри или се занимават с т.н. "крак".

Трябва да се признае, че поколението хакери от 80-те години създаде много от приложните програми за персонални компютри, които станаха основния двигател в развитието на платформите на IBM. Точно тези хора са и в основата на организации като "Фондацията за електронни граници", чийто основател е хакерът Мич Кейпор, създател на популярната "Lotus 1-2-3". Подобни формирования доста сериозно са повлияли на политиката на Вашингтон в областта на съблюдаването на гражданските права в мрежата. Пак дело на хакери е



системата за електронна поща, базирана на BBS



(Bulletin Board System - електронна дъска за обяви), а също и мрежата USENET, създадена в началото на 80-те години (от USER'S NETWORK - потребителска мрежа). Направена е от двамата състуденти Дюк Елисон и Том Траскот. Самата USENET по своята структура е пример за хипария в мрежата - пълна децентрализация, липса на йерархия, самоорганизация и отказ от каквито и да били търговски намерения. Това всъщност са основните принципи, които интегрират познатата хипарска култура в новия технологичен бунт срещу монопола на софтуерните компании, употребата на Интернет за търговски и политически цели. Един от основните принципи на хакерите си остава "Пълен и неограничен достъп до безплатна информация".





Текст под снимки:



Mitnik2.jpg

Хакерът Кевин Митник бе издирван от ФБР цели 3 години. След като прекара 4 години зад решетките, той получи официално правителствено разрешение да работи като компютърен експерт.





haker5.jpg

Възрастовата граница на хакерите все повече намалява. По-голямата част от днешните автори на вируси са ученици.