|
Американският лекар Джак Кеворкян, радетел за легализиране на евтаназията, известен с прозвището "Д-р Смърт", получи през 1999 г. присъда между 10 и 25 години затвор. Съдът в Понтиак, щата Мичиган, го призна виновен за убийство на неизлечимо болен, макар по време на следствието свидетели да доказаха, че умъртвяването е станало по желание на пациента. 72-годишният патоанатом се ползва в САЩ със славата на най-ревностния борец за легализиране на евтаназията. От 1990 г. насам той е помогнал да се прекратят страданията на най-малко 130 пациенти. Преди това "Д-р Смърт" бе изправян пред съда четири пъти, но винаги биваше оправдаван, тъй като случаите бяха представени като подпомагане на самоубийство, а не като същинска евтаназия. През ноември 1998 г. обаче той предприе безпрецедентна стъпка с цел да привлече общественото внимание върху проблема, заснемайки на видеофилм момента, когато инжектира смъртоносен медикамент на безнадеждно болния Томас Юк.
-------------
----- КАРЕ ---- Какво е евтаназията?
eutahanasia - (гръц. - лека смърт) - Отнемане на живота за облекчаване на страданието. Евтаназията е оспорваната възможност да се дава безболезнена смърт на пациенти с неизлечими и болезнени патологични състояния, ако те искат това.
Доброволната евтаназия включва: първо, активни действия за отнемане на живота (т.е. даване на смъртоносен препарат) и второ, спиране на поддържащото живота лечение (пасивна евтаназия).
Възможно най-неприемлива е принудителната евтаназия, при която пациентът - например дете с тежки вродени дефекти - не е в състояние да изрази волята си и решението дали да бъде продължен животът му зависи от обществото или от представител на властта.
(WEBSTER's FAMILY ENCYCLOPEDIA (1994)
-------------------
Холандия легализира евтаназията. Сега холандците, които вече законно пушат "трева", занимават се с проституция и сключват еднополови бракове, ще могат с чиста съвест и да прекратят живота си под професионалното ръководство на лекар.
Във вторник, в десет часа вечерта след дълги дебати, в Сената за новия закон гласуваха 46 сенатори, 28 бяха против, а един отсъстваше. До две седмици своя подпис под закона ще сложи кралица Беатрикс, след което той ще бъде обнародван и ще влезе в сила.
Както смятат самите сенатори, новият закон ще освободи процедурата на евтаназията от криминалния контекст и ще я направи контролируема, както това стана навремето с проституцията или, да речем, с меките наркотици.
Трябва да се отбележи, че холандските лекари практикуват евтаназията през последните 30 години. Нищо, че за това ги заплашваха до 12 години зад решетките. Съдиите винаги ги оправдаваха.
Широкото прибягване до "леката смърт" - около 3 хил. случая годишно, постави сериозно въпроса за нейната легализация. През 1993 г. парламентаристите приеха правила, съгласно които докторът имал право, без да се страхува, че ще влезе в затвора, да помогне на пациента да си отиде. Но за нарушаване на тези правила лекарят пак отговаряше с 12 години затвор.
Миналата есен долната камара на холандския парламент гласува за пълната легализация на евтаназията. При това депутатите въведоха строги правила
на кого и как е разрешено да умре от ръката на доктора.
Първо, болестта на пациента трябва да бъде неизлечима и да му носи постоянни и непоносими мъки. Второ, пациентът трябва многократно да е молил за смърт. Освен това за евтаназията има възрастови ограничения - за деца до 12 г. процедурата е забранена. А при тези от 12 до 16 г. е необходимо съгласието на родителите. За душевноболните решението също ще се взема от техните роднини.
Тежко болните от всички възрасти заедно със справката от лекуващия лекар трябва да имат и заключение на друг специалист, потвърждаващ, че болестта е неизлечима.
Разрешение за евтаназия болните ще получават не от съдебните инстанции, както бе по-рано, а от специални комисии, в чийто състав влизат юристи и медицински експерти. Ако решението на комисията бъде положително, на болния ще бъде разрешено да напусне този свят с помощта на специални препарати.
Както отбелязва в. "Дейли телеграф", един от най-сериозните и противоречиви въпроси е
определянето на границите на "непоносимите мъки"
Дали тези мъки могат да бъдат и душевни? Лекарите и юристите обсъждат възможността за използване на евтаназията за пациенти, които искат изпитват тежки психологически страдания. Но засега те не са взели становище. Известно е, че преди няколко години съд оправда умъртвяването на майка, която бе изпаднала в депресия след загубата на двете си деца.
По информация на Би Би Си повечето жители на Холандия одобряват новия законопроект. Още през 1998 г. 92 на сто от холандците подкрепяха евтаназията. Съществуват обаче немногобройни, но борбени опоненти на легализирането, сред които са активисти на Християнската и Зелената партия, които призоваха сенаторите да "оставят въпроса за живота и смъртта в ръцете божии". Призивите им обаче изглежда ще останат без внимание и Холандия съвсем скоро ще стане първата страна, легализирала евтаназията.
Първа, но не единствената.
Борба за легализиране на доброволното умъртвяване се води по целия свят. Парламентът на австралийските Северни територии през май 1995 година прие закон, който разреши активната евтаназия - под внимателен контрол и когато са изпълнени определени изисквания. Подобни закони бяха предложени и в други австралийски щати, но срещнаха мощен отпор от страна Асоциацията на медиците и различни групи, защитаващи "правото на живот". Изследване на организацията "Нюзпул" през юли 1995 г. показа, че 81% от австралицийте подкрепят доброволната евтаназия.
Боб Дент, на 66 години, бе
първият човек, който се възползва от новия закон
Той се преселил в Северните територии като англикански мисионер. Там той напуснал църквата и станал строител. През 1991 г. му била поставена диагноза рак и скоро след това приел будизма.
Той отправи следното писмо до противниците на евтаназията: "Ако не сте съгласни с доброволната евтаназия, не я използвайте, но моля не отказвайте това право на мен. Нито една религиозна група не може да иска да се държа според нейните правила и да страдам безсмислено, докато някой всемогъщ лекар не реши, че това ми стига и ми увеличи дозата морфин, докато умра." В присъствието на жена си и австралийския "Доктор Смърт" Филип Ничке с помощта на компютър Дент си направи смъртоносна инжекция.
През 1997 г. последва вторият случай на евтаназия. Това била 52-годишната Джанет Милс, която страдала от рядка форма на рак на кожата, който води до разпада й. Църковните деятели в Сидни запротестираха: "Очевидно нашата нация е изчерпала ресурсите си... Ние нямаме повече какво да предложим на тежкоболните си, старците или инвалидите, освен бързия изход - през иглата на спринцовка".
През пролетта на 1997 г. австралийският Сенат отмени закона на Северните територии. Гласуването бе на кантар - 38 срещу 33 гласа и всъщност противоречеше на обществената нагласа.
Първата
машина за легално убийство
на пациенти е разработена там от д-р Филип Ничке. Тя представлява компютър, който пита пациента три пъти дали наистина иска да умре. Ако пациентът се съгласи и трите пъти, 100 милилитра от веществото "Нембутал" се впръскват във вените му. Той или тя заспива и умира до пет минути.
В Колумбия противник на "убийствата от състрадание" внесе съдебен иск с идеята да заличи думата "евтаназия" от цялото колумбийско законодателство. Но се получи обратен ефект. На 20 май 1997 г. Конституционният съд легализира евтаназията за безнадеждно болни пациенти, които ясно са изразили решението си. Гласовете бяха 6 срещу 3. Сега в Колумбия съдилищата разглеждат и решават всеки случай поотделно.
В Канада
самоубийството е разрешено от закона,
но когато е подпомогнато от лекар - не е. В бъдеще обаче приемането на федерален закон за легализиране на евтаназията не изглежда невъзможно.
Закон против евтаназията пък не мина в британския парламент през април миналата година. Д-р Лиъм Фокс, говорител на консерваторите, алармира за практикуването на пасивна евтаназия в Англия. Партията му имала данни за 50 пациенти, които не са били реанимирани, след като сърцето им е спряло. Консерваторите настояваха за установяване на правила за медицинския персонал.
В Япония на 28 март 1995 районен съд в Йокохама осъди д-р Токунага за убийството на безнадеждно болен пациент, който се очаквало да умре до няколко дни. Докторът получи двугодишна присъда, която по-късно бе отменена. След случая японски съд изброи условията, при които убийството от състрадание е позволено: ако пациентът страда от непоносима болка, смъртта е неизбежна, всички мерки са били взети и пациентът ясно е изразил съгласието си.
В ЮАР, където евтаназията в момента е криминализирана, изследване на Медицинската асоциация показа, че 12 процента от лекарите са помагали на неизлечимо болни пациенти да умрат. 60 на сто са прилагали пасивна евтаназия, спестявайки животоспасяващи процедури, а 9 на сто са участвали в активна евтаназия.
В края на 1999 г. в ЮАР се разгоря обществен спор около евтаназията. Досега "защитниците на живота" успяха да не допуснат легализирането й. Албу ван Идън, председател на Националния алианс за живота, предупреди тогава: "Евтаназията противоречи на самата природа на медицината. Тя ще унищожи доверието, което формира отношенията между доктора и пациента. Легализирането на евтаназията е ни повече, ни по-малко да дадеш на лекаря право да убива, право да бъде съдия и палач."
|
|