:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,991,895
Активни 166
Страници 23,811
За един ден 1,302,066
Казано, недоизказано

България, видяна в Лондон

Прочетох "Мисия Лондон". Една книга, която според автора Алек Попов е "изцяло продукт на въображението". Това не й пречи, разбира се, да излъчва много познати миризми и сенки, които независимо от типичния английски пейзаж ни връщат към класически български усещания. Център на сюжета и на историите, свързани с него, е нашето посолство във Великобритания, което отразява като в огледало нравите на днешния преход. Читателят влиза в къщата на Хайд Парк Гейт и с изненада констатира, че заварва един класически персонаж от времето на Алеко, консервиран по всичките правила на националната традиция. От готвача на посолството, който се оказва ключова фигура, та до г-н посланика, чието присъствие е доста епизодично, всеки един от героите е типичен представител на старата байганьовска раса, чиято жизненост е впечатляваща. Оказва се, че независимо от времето и обстановката тази раса непрекъснато се възпроизвежда, готова да се самодокаже дори и в условията на една дипломатическа колония. В този смисъл книгата на Попов надхвърля рамките на една банална фотография на нравите и независимо от своя сатиричен характер ни дава едно ново усещане за българското присъствие в европейския свят днес.

Ако читателят прескочи парадоксалните ситуации и смешните епизоди в "Мисия Лондон", ще се озове неочаквано в грубия свят на интереса, където дори и глътката уиски не е вкусов, а социален проблем. Героите, независимо от дипломатическия им ранг, предпочитат авантата пред изръсването и правят всичко възможно да превърнат държавата в параван на своите дребни чиновнически щения. Така готвачът в съюз с двама мафиоти изтребва дивите патици в Ричмънд парк, за да напълни безплатно фризера си, а една високопоставена дама от София използва посолството, за да покани в салоните му "кралицата-майка". На пръв поглед всичко е смешно и дори абсурдно, но само на пръв поглед.

Зад смешното прозират жаждата за далавера и една парвенюшка суета, които превръщат дипломатическата работа в най-обикновено надлъгване с възможностите, които крие другият свят. И всичко това става в присъствието на всевъзможни послушни дипломати, които чукат токове, прислужват на силните и мислят само за кариерата си, която няма почти нищо общо с интересите и достойнството на бедната "метрополия". Може би точно тук авторът е намерил за уместно да предупреди, че книгата му е "изцяло продукт на въображението", за да избегне каквато и да е среща с реалните герои на своите наблюдения.

Нямам представа как протича животът в едно посолство в чужбина, но това, което може да се научи от "Мисия Лондон", е повече от отчайващо. Дори и присъствието на сатирата не може да го омекоти, да го направи горчиво, но приемливо. Става ясно, че нравствената разруха, покосила България през последните десет години, е заразила всичко. В книгата има един епизод, който разкрива изцяло състоянието на днешната ни дипломация. Едно експозе на българския министър-председател, дошъл в Лондон, за да защитава европейската кауза на страната ни, се загубва загадъчно в кулоарите на Ланкастър Хауз, за да бъде открито по-късно в един от клозетите на заседателната зала. Това вече не е весело произшествие, а скандал, който разкрива по безподобен начин липсата на каквато и да е отговорност и дисциплина.

Не знам дали историята не е съчинена, но дори и като измислица тя звучи нелепо. Ето с какви недостойни факти е покрит пътят ни към Европа. А човек си мисли, че една дипломатическа мисия като тази в Лондон е нещо като второ външно министерство на България. Човек си мисли, без да знае, че готвачът Баничаров, нагостил "трупата на кралицата-майка" с дивите патици на Ричмънд парк, е истинската емблема на българското посолство. Поне като такъв го познават по зеленчуковите борси и в руската таверна "Борш и сълзи".

Книгата "Мисия Лондон" на Алек Попов разкрива до известна степен и връзките на българското посолство с английската общественост. Те не са скромни, а по-точно бледи и кореспондират главно със съмнителни фирми и дирекции на шоупрограми. Дипломатите са си намерили една семпла среда от средни мошеници, с която си приличат като две капки вода. Именно тази среда им "доставя" кралицата-майка, една дегизирана бабишкера, която свива обувките на високопоставената софийска дама.

Изобщо погледнато и от тази гледна точка, посолството е една треторазрядна сцена. Кой знае защо, това не тревожи София и байганьовската раса процъфтява под покрива на Хайд Парк Гейт. Дали е така навсякъде, кой знае, но има нещо символично в това, че всичко тук се разиграва в центъра на Лондон. На един световен град, чиято съвършена полиция се оказва безсилна да разкрие сензационната кражба на един готвач.

Въпреки смеха и закачките "Мисия Лондон" оставя тягостно впечатление. Човек я чете и изпада в недоумение. Нима е възможно, си казва той и бърза да затвори последната страница. То бива фантазия, но чак пък толкоз! Явно е, че зад измисленото прозира и нещо истинско. Не би било излишно министерството на г-жа Михайлова да разгледа книгата на Попов на специален семинар. Може би ще научи нещо за себе си от нея. Семинарът на читателите вече работи. Аз съм само един от многото, който участва в него без претенции, но с разколебано доверие в българската дипломация.
1938
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД