"Акредитацията на болниците е хардуерът, а работата по клинични пътеки е софтуерът им." С тази енигматична сентенция от здравната каса отговориха на въпроса каква е връзката между оценяването на болниците и сключването на договори между здравните заведения и НЗОК след 1 юли.
На редовия пациент това нищо не му говори, най-много да го уплаши и той да се запита ще оживея ли, ако ми се наложи да вляза в болница след 1 юли?
На този етап
връзката между акредитация и здравно осигуряване е нулева
За здравната каса не е от особено значение дали болниците, с които сключва договори, са оценени или не.
Акредитацията се прави, за да е ясно коя болница е по-добра и коя не. Здравните заведения се оценяват по шестобалната система - от 2 до 6. "Дипломата" с оценката се оповестява публично. Всеки един от нас, пациентите, който има здравна осигуровка, би могъл да избира в коя болница да се лекува. Колкото повече пациенти изберат дадена болница, толкова повече парички от здравната каса ще получи тя. Следователно толкова по-високи ще са доходите на работещите в нея, няма да се налага да се съкращават лекари, сестри, санитари и легла...
Това обаче засега е само
идея на творците на здравната реформа
Тя има шанс да бъде реализирана едва след няколко години, тъй като дотогава основният източник на финансиране на болниците ще е държавната хазна. Принципът, на който бюджетът дава парите на здравните заведения в момента, е на база прогнози колко дейност ще извършат през годината. А прогнозата се прави на база свършена работа и отчети от предишни години. По тази причина в следващите няколко години ще бъде запазен сега съществуващият принцип на райониране на болничната помощ, т. е. пациентът има право на безплатно лечение в болница по местоживеене или в определена с наредба специализирана клиника. Така например, ако живеете във Видин, но имате нужда от клапа на сърцето, районирането ви праща в Правителствена болница. Ако сте от Северна България, ще ви оперират в клиниката на Чирков "Св. Екатерина". За по-леки интервенции ви се полага районната болница.
Разбира се, ако имате достатъчно пари, ще ви приемат в Правителствена болница дори и да сте жител на Учин дол, Плевенско. От няколко години съществува наредба за цените на платените медицински услуги.
От това лято касата започва да финансира болниците с до 20% от бюджета им. НЗОК ще финансира т. нар. клинични пътеки - това са стандарти за лечение на различните диагнози. С всяка болница касата сключва договор за определен брой клинични пътеки - толкова, колкото болницата докаже, че може да обслужва.
Свободното движение на пациенти от болница в болница обаче се отлага нейде във времето, когато според оптимистичните прогнози ще бъдем приети в Евросъюза. Постепенно до 2005-2006 г. се планира финансирането на болниците от касата и държавният бюджет да стане 50 на 50. Едва тогава ще може да се говори за реално осигуряване в лечебниците и пациентът ще може да си избира къде да ходи според "звездичките" на болницата.
Затова сега от НЗОК се кълнат, че акредитацията не е задължителна, въпреки че миналата година се кълняха в друго - че за да сключи договор със здравната каса, болницата трябва да има оценка. В момента на болницата й е нужен само "софтуерът" - да може да работи по клиничните пътеки. Пак по идея работата по единния стандарт на клиничните пътеки би трябвало да гарантира на пациента, че той ще е лекуван по един и същ начин както в Исперих, така и в Медицинска академия. Засега са изработени стандарти за 159 болести - предимно сърдечно-съдови, ракови заболявания, хирургични интервенции и акушерство. Очни, УНГ, кожни, инфекциозни болести и ортопедия и травматология са извън списъка.
От касата твърдят, че акредитацията е препоръчителна и се брои за плюс при сключването на договорите с болниците. На практика, за да реши дали може да работи по клинични пътеки, една болница трябва да си направи миниакредитация - има ли нужната апаратура, база, специалисти, хигиена и т. н. В този смисъл някоя болница може и да не успее да докаже, че може да лекува инфаркт по клинична пътека например, защото може би не разполага с апаратурата, която касата изисква за качествено лечение. Така болницата ще остане без допълнителните пари от касата, което може би ще доведе до съкращение на легла и лекари...
Здравната каса се отметна от задължителната акредитация и отложи срока, както при всички срокове в здравната реформа досега. Твърдеше се, че всички болници трябва да имат оценка до 1 юли - датата, когато стартира и реформата в болничната помощ. Сега и двата срока се размиха - касата ще сключва договори с болниците от 15 юни до 15 юли, т. е. реформата реално няма да стартира на 1 юли. А за акредитацията сега се обяснява, че в закона нямало посочена изрична дата за края на процеса.
Докъде все пак е стигнал градежът на хардуера?
Акредитацията е задължителна. Здравните заведения без оценка не следва да получават издръжка от държавата или общините. Така поне твърди шефът на комисията по акредитация към МЗ проф. Петър Николаков. Тъй като бюджетът за следващата година се приема през октомври, крайният срок за болниците е септември, категоричен е проф. Николаков. Това би трябвало да касае пациентите, районирани към въпросната болница. Но надали някой вярва, че и този срок ще се спази. Абсурдно е държавата да остави без финансиране болниците, независимо какво плащат здравните чиновници.
Акредитацията на болниците трябва да покаже състоянието, възможностите и перспективите на всяка една болница. Особено важна част е самоакредитацията, твърдят творците на здравната реформа. Самата болница трябва да си направи пълен анализ и точна оценка. Този процес трае поне 4-5 месеца, в които ръководството на болницата трябва да анализира ефективността и качеството - от килера с метлите и белината до наличната апаратура. След като изготви самооценката си, здравното заведение кандидатства за оценка пред акредитационната комисия на МЗ. Нейни експерти в срок до 45 дни трябва да се произнесат и да предоставят за параф оценката си на министъра. Комисията задължително посещава за седмица болницата и проверява на място доколко е реален анализът, който болницата си е направила.
Болниците можеха да кандидатстват за акредитация от ноември миналата година. До момента са минали едва три болници - Окръжна болница в София, Специализираната болница по ортопедия в Горна баня и ИСУЛ, обясни проф. Николаков. Експертите от неговата комисия са готови и поканени да влязат за проверка на самооценката в "Пирогов", Александровска болница, Чирковата "Св. Екатерина", Военна болница, Университетските болници по педиатрия и ендокринология, болницата "Св. Иван Рилски", Националния център по сърдечно-съдови болести, в областните районни болници в Хасково и Велико Търново. Според Николаков тези лечебни заведения ще имат акредитация до 1 юли. Той смята, че останалите 26 ОРБ-та също ще сколасат с оценката до 15 юли - крайния срок за сключване на договор със здравната каса.
Има и приятни изненади - например малки общински болници като тези в Нови пазар, Петрич и Тутракан също са подали документи за акредитация.
Николаков отказва да говори в оценки, преди министърът да е подписал акредитацията на готовите болници. Според професора общото ниво е много добро, но той все пак призна, че до момента през неговата комисия е минал "каймакът" на здравната ни система - утвърдени национални болници и университетски клиники с богат опит. По тази логика в провинцията положението едва ли ще е толкова розово. "Има теоретична възможност болницата в Русе например да получи еднаква оценка с някоя от университетските. Въпросът не е само в броя на професорите и доцентите, но и в начина, по който са организирали работа си", обясни Николаков.
Въпреки че досега дадените оценки да добри, никоя болница не е получила максималния срок, след който трябва пак задължително да мине през акредитация - 5 години.
Както обикновено, всички болници се
юрнаха да се акредитират в последния момент
и по едно и също време. "Нашите експерти - над 400 на брой, не могат да обиколят и да оценят адекватно толкова здравни заведения наведнъж", твърди проф. Николаков. Според него един от най-големите плюсове на този процес е, че болниците са се мобилизирали максимално, директорите са стегнали бюджетите си и са направили реален мениджмънт на подопечните им предприятия.
Като влязат в болницата за оценка, експертите следят процеса на работа от гледната точка на пациента - от посрещане, настаняване, отношение до медицинска дейност и лечение. В болниците, които сме посетили досега, се раздават и анкетните карти, където пациентът анонимно споделя как са се отнасяли с него, обръщали ли са му достатъчно внимание, искали ли са му пари на ръка. Има случаи на корупция, но те са единични, уверява Николаков. По принцип здравните заведения не биха могли да фалшифицират отговорите, защото акредитационната комисия също прави анкети, докато проверява болницата. След акредитацията ще има внезапни проверки, заканва се Николаков.
"Най-трудно за болниците е да напишат задължителния бизнесплан. Например едни бяха представили план за 30 години - това е невъзможно. Не можеш да предвидиш какви ще са приходите ти за толкова дълъг период. Обективно е да се разчетат парите и дейността за 5 години напред", обясни професорът.
Бизнеспланът е и документът, в който всеки работещ в болницата иска да погледне. Защото там би трябвало да пише кой ще остане на работа, кой ще бъде съкратен, колко легла и отделения - закрити. Тъй като болниците вече са търговски дружества техните директори, а не министерството или общината решават как да се преструктурира здравното заведение.
Съкращенията са тясно свързани с ефективността на работа на болницата. При даван от държавата бюджет, както е тази година, в здравните заведения нищо няма да се промени. Когато след няколко години касата реално започне да плаща за голяма част от болничната помощ и бюджетът на здравните заведения се формира от печалбата от касата, тогава те сами ще бъдат принудени да отстранят ненужните структури. Така да се каже, пазарът ще ги принуди.
Естествено съкращения могат да почнат още след месец. Но това е въпрос на преценка на всеки болничен директор.
каре
Оценките
Оценката на болницата може да варира от 1 до 6. Кетапът от акредитационната комисия се оповестява публично чрез вестниците и трябва да се сложи на видно място в болницата.
Критериите за оценка са 11. Отделно има още 4 за оценка на отделенията и клиниките в болницата. Всеки от първите 11 критерия носи дадени точки, като максимумът е 120, а минимумът 36 - или изпълнение на по-малко от 30% от критериите. На болница с по-малко от 36 точки й се отрязва бюджетът. "Такива болници са опасни за хората, ще им спираме парите", обясни проф. Николаков. Болници с 36-47 точки получават условна оценка, при която след 1 година следва нова акредитация. Ако резултатът е същият, болницата вече не се финансира. Болници с между 48 и 59 точки получават средна оценка и трябва да се акредитират отново след 2 години. Добра е оценката между 60 и 71 точки, много добра - от 72 до 83 точки, отличниците са от 84 точки нагоре.
Има и трета акредитация - за болници, които искат да обучават студенти и да извършват научна дейност, т. е. статутът им да е като на бившите университетски болници.











