Пак нещо става с обществените нрави.

Гледаш, да речем, по телевизора някакво предаване с важни хора в него: я по линия на културата, я по линия на политиката, я по линия на обществените дела. И вместо да слушаш кой какво ти съобщава, та да отпочнеш да го преценяваш, да претегляш на кантара на разума и т. н. - зяпаш за друго. Тоя - напит, чак му се парализирал речевият апарат. Оня пък се насмъркал яко, светнали му очите, а зениците станали на топлийки. Трети се налапал с депресанти, кара всичко на забавен каданс. Ти си станал, направил си кафе, запалил цигара и пак седнал - а тоя все още не е стигнал края на първото си изречение. Четвърти се намяткал с амфетамини и за разлика от бавния се опитва да изкара цяла многотомна история за няма и една минута.

Това, да речем, може да мине по параграфа "слободия": дойде, един вид, демокрацията, народът почна да открива за себе си прелестите на всякакви опиати, алкохолни, натурални и синтетични. Хубаво, да живее свободата, ама не на публични места. Не бива пред хората, които, ако не са наясно кой е лапнал депресанта, а кой - амфетамина, се чудят аджеба какво става.

Пак не е голяма белята, да рече човек, на фона на потока невъзпитаност, изтресена върху народа в последните седмици и месеци на тема "нови варвари" и прочие странни занимания. Чак на мен - дето не съм най-свенливият човек на света - ми увяхваха на няколко пъти ушите да ги слушам интелектуалците, демек стожерите на духовността, какви комплименти си разменяха из медиите. А хората? Дето се пънат да си възпитават децата да не мязат на мутри, а отгоре, от елита, тъй да се каже, идва пак същото. И после - младежта била зле възпитана. Че отде да е добре възпитана бре, хора?

Възпитанието е много важно нещо. Можеш да не го практикуваш всеки ден. Ама трябва да знаеш като как изглежда то. Причината да е важно е проста: от грубото говорене следва грубо поведение, а следващата крачка е насилието. Вместо с думи, намеци и телесно поведение (вратовръзка срещу папийонка, да речем) почваш да спориш с юмруци. Той и юмручният спор много се разви, откак страната се наводни с царски електорат, който не иска да говори за програми, а ти тика юмрук под носа, ама все пак...

Изобщо де го Симеон, дето се надявах поне да въведе норми за възпитаност в тази омешана страна? Де - тука си е, ама стандартите на възпитанието продължават да си падат, тикани надолу и от неговите хора.

Поне се появи светъл процеп на фона на падението на нравите: най-сетне като че се решава крайно невъзпитаната ситуация в БНР. Поля Станчева поне отбира от възпитание. То, верно, една Поля пролет не се знае дали прави, ама дето се вика - там е надеждата. Барем от БНР да спре да се лее грубост, да можем да обърнем внимание на другите фронтове на нравообразуването...



* Eugen d'Alexander Dainoff

de Mindya-Poduenski