|
Капитаните се готвят да запушват с тела пробойните по гемиите си, но бъдете сигурни, че спасителните лодки са вече приготвени в случай на катастрофа. Най-драматично е положението в СДС, но и над БСП е надвиснало сътресение. Противно на предишните кампании - и отпреди 4 години, и по-рано, - когато предварително се знаеше кой ще стане премиер, днес това е интригата на сезона.
Никога досега не е било тъй неясно
кой ще застане на руля на държавата
след някакви си почти 2 седмици. Гъстата мъгла около този въпрос буди основателни опасения у публиката и неоснователен ентусиазъм у онези, които си мислят, че ще държат контролния пакет акции в бъдното правителство. Твърде много списъци с министри се таманят в различни кабинети, хотелски фоайета и дискретни кръчми. Твърде много сметки се правят без кръчмаря. Поне петима се виждат като бъдещи премиери. И съответно се опитват да отстранят всячески - включително и с удари под кръста - основните си конкуренти.
Не е особено трудно да се изредят имената на петимата - Симеон II, Стефан Софиянски, Иван Костов, Надежда Михайлова, Стоян Ганев. Всеки един от тях има значими шансове при определена следизборна конфигурация. Разбира се, в публичното пространство плуват имената и на други кандидати за слава и власт, но техните реални възможности са далеч по-малки. А пък най-накрая може да ни ощастливи с премиерство някоя изгряваща политическа звезда - от новите юпита например, знае ли човек.
Прав е Иван Костов, който поиска от Националното движение
"Симеон II" да обяви отсега кого ще номинира за премиер,
за да може да дебатира предизборно с него. Ако това ще е самият цар, той не би трябвало да се бои от подобен публичен диспут. Нали? Ала там е работата, че изглежда почти невероятно царят да се вижда в подобно амплоа. Защото ако Симеон II имаше сериозно намерение да става министър-председател, редно бе да се кандидатира първо за депутат. И тъкмо в качеството си на избраник на народа и титуляр на най-голямата парламентарна група да води преговорите за мандата на кабинета. Не че ексмонархът не може да бъде посочен от НДС II за премиер и без да е депутат. Но кога той е казал със сигурност, че лично ще поеме отговорност за управлението на държавата като неин министър-председател?
Друго каза той най-категорично през март - че ще даде възможност на българите да гласуват за него, а пък не го изпълни. Обяснението, че щял да обиди едни български региони, ако се кандидатира от други (а по закон може да го направи само в два), не е особено убедително. То би приличало на Симеон II, ако той бе на практика цар на българите, ала, sorry, у нас още не е реставрирана монархията. И поне до 800 дни няма изгледи това да стане. Ако пък е вярно това, което царят обясни в Сливен - че не се чувствал подготвен за депутат, - то кое ни гарантира, че е подготвен за премиер?!
Съвсем друго би било, ако отсега е сигурно, че Симеон II ще е премиер. Тогава всичко би било и честно, и ясно. Взима си царят високите проценти на изборите, води преговори за кабинет, кани и отдясно, и от центъра, и отляво представители за широка коалиция и накрая прави каквото може за благото на държавата. Ако не може да се справи, отива на поправителна (изборна) сесия.
Ала остава натрапчивото усещане, че Н. В. хем иска да осребри главозамайващия си рейтинг, хем да не бере гайлето при евентуален провал (какъвто риск винаги има).
По му харесва ролята на страничен наблюдател
и ментор, който да се изказва като последна инстанция по общите въпроси на битието ни. Трезвомислещите българи обаче това не ги топли. Те искат да знаят предварително кой какви ангажименти поема и дали ще ги спазва, а не да разчитат слепешката на добрата воля на царя и на клетвите на приближените му, че никога, ама никога няма да крадат. Тия обещания много сме ги слушали в навечерието на избори, но няма нужда да откриваме топлата вода, че властта развращава.
Отделен е въпросът, разбира се, че освен на принципен Иван Костов се направи и на много хитър, като подкани Симеон II да си разкрие титуляря за премиер.
Понеже е публична тайна, че асо номер 2 в ръкава на ексмонарха е "усмихната синя алтернатива" Стефан Софиянски.
Командира не е вчерашен и добре знае
какво му мътят куп седесари в собствения му стан. Топлата връзка между синьото крило около столичния кмет и едно от царските лобита стана особено прозрачна, откак съпругата на близкия му съратник Любомир Павлов - Диляна Грозданова, оглави царската листа в Габрово.
Но индикациите за тая светла дружба са от доста по-отдавна - Павлов още лани, тайно и полека, извървя първата пътека в царска посока. Антикостовистите в СДС търсеха подстъпи към царя с офертата да се върне той в България, да участва в изборите за НС с някоя монархическа партия или коалиция, а в замяна после да му дадат почетния пост на парламентарен шеф. Те добре бяха изчислили, че единственият път на Софиянски към премиерството (т. е. към отстраняването на Костов) минава през разиграването на монархическата карта и отглеждането на съюзник в лицето на формация, близка до Симеон II. Тъкмо тогава свързващо звено между Н. В. и софийския градоначалник се оказа Стоян Ганев. Този нов "сив кардинал" на изтерзаната ни родина долетя на крилете на "симеоновистката" еуфория, но понеже бе посрещнат недружелюбно от местната публика, самотно разхожда напоследък посребрения си перчем из салоните на "Хилтън".
Едни
приписват на Ганев и Софиянски/Павлов близост по линия ОХДЦ,
а други - по линия на общи еврейски или руски лобистки интереси. Каквото и да се говори обаче, нищо не е доказано. Тъй или иначе Ганев и Софиянски/Павлов оряха заедно една нива - царската, докато не се стигна до сблъсък на интереси. Накрая се оказа, че и двете лобита възжелават едно и също - да редят следващото правителство. А пък не могат да се спогодят за това кой да му е начело.
Истината е, че факторът "Симеон II" се оказа далеч по-силен, отколкото родните политически въжеиграчи си въобразяваха. От април насам всички търкат невярващо очи и търсят начини за пренареждане на пасианса в движение - в съответствие с бума на народна любов, регистриран категорично от не по-малко невярващите социолози. Софиянски и Павлов виждаха в царя и в съветника му Ганев "естествен съюзник", който да им осигури липсващите гласове за парламентарно мнозинство. (Впрочем в едно от редките си изявления на идване от САЩ преди седмици Ганев също каза, че СДС е "естествен съюзник" на царското движение.) Но ония ланшни сметки бяха на база "СДС взима мандата за кабинет" - при такъв казус премиерският пост за Софиянски бе като че в кърпа вързан. Е, поне на неговите хора така им се искаше.
Ала понеже илюзиите на сините за победа, макар и с малко, се изпариха, последва хаотично прегрупиране в лагера "Софиянски-Павлов" и неизбежна, макар и все още трудно забележима конфронтация с Костов. Никак не бе случаен
отказът на градоначалника да води синя листа в София
Това също бе демонстрация от негова страна, че не желае да се идентифицира с открито антисимеоновистката линия на сегашното ръководство на СДС.
След като ексмонархът дойде в София и преобърна като на шега шахматната политическа дъска, в лагера на Костов също се наложи пренареждане и на пешките, и на силните фигури. Вече не е никак невероятно да се стигне дотам, та Царицата да спасява синия Цар, сиреч Командира. В сините среди все повече се спряга - засега само теоретично - вариантът Надежда Михайлова да е следващата СДС-кандидатура за премиер. Тази плетка е много сложна, но не бива да се подминава с лека ръка.
Синята хубавица Михайлова е най-верният човек на Костов в кабинета, в сферата на фантастиката е май да го предаде. Тя е и най-безспорният откъм успехи министър на СДС. Вярно е, че за високия рейтинг на Надежда работеха с всички сили и премиерът, и президентът. Много техни постижения в "тихата дипломация" бяха вписани като тлъсти шестици в нейния бележник. За имиджа на Михайлова като успешен шеф на дипломацията ни много помогна и това, че е жена, при това привлекателна. Хората на Симеон II днес буквално "преписват" от Костов и затова
курдисаха за водачки на листи куп красавици
Михайлова се харесва на Запад, където още отсега мрънкат, че би било голяма загуба за дипломацията ни отсъствието й от кабинета.
При едно ново дясно правителство тя би била "перлата в короната", "символ на приемственост" в българската външна политика, знак за "необратимите процеси на интерграция в ЕС и НАТО". Ала доста е илюзорно да се мисли, че тя ще се реши на някаква кардинална стъпка без благословията на Костов. Нейното оставане под каквато и да е форма в нов кабинет - било като премиер, било като министър, би могло да се спазари само лично с Командира. Или поне така изглежда сега.
Ако обаче Костов реши, че пораженията от изборната битка са твърде тежки, че кръвозагубата е непоносимо голяма и трябва да се оттегли в сянка, за да ближе рани и да контролира поне донякъде ситуацията, той би могъл да склони на варианта "Михайлова - премиер" или дори "Михайлова - министър". А тогава лагерите на Симеон II и Стефан Софиянски ще трябва на свой ред да задействат корпусите си за бързо реагиране.
Всъщност колкото и твърд и неотстъпчив да изглежда сега Командира, миналото помни доста случаи, в които той е показвал мек гръбнак. Все пак не бива да се забравя, че от сегашните играчи на върха единствено Доган може да го бие по политическо дълголетие и способност за оцеляване на ключови позиции. Стръмен, но неотклонно възходящ бе пътят на оня безпартиен "асистент с тужурката" от шарения, стъкмен от Луканов кабинет "Попов", до днешния убеден християндемократ с авторитарен уклон.
Тъкмо тези Костови качества правят
почти невъзможно овладяването на СДС отвътре
в момента. Потушеният с лекота бунт на Бисеров и компания, парирането на скандалните разкрития на Бонев, начинът, по който бяха изтъпени зъбите на Бакърджиев, обричат на сигурен неуспех един евентуален напън на Стефан Софиянски да щурмува синята крепост. СДС е в момента непревземаем бастион, в който има само един Командир. Преторианците му останаха малко, но сигурни.
Софийският градоначалник може да има висок рейтинг в обществото, но позициите му в партията са слаби. Той няма там нито верни структури, нито широк кръг от съмишленици. Хипотетичният му съюз с Евгений Бакърджиев би изглеждал безпринципен и крехък. Защо Татето да подкрепя отколешния си конкурент - той ли не знае най-добре от всички колко лесно се попарва усмивката на Софиянски? Начумерената физиономия на Костов внушава сила, а Бакърджиев определено би предпочел силата, макар и временно пасивна, пред леката кавалерия. Разбира се, Татето чака със завидно постоянство да изгрее слънце на собствената му улица. А дотогава ще залага само на сигурно, понеже солови изпълнения от рода на Бисеровите са дълбоко чужди на природата му.
Сред петимата гореизброени, които се сънуват премиери, има двамина, чиито амбиции се възвисяват като Еверест, ала реалните им шансове са някъде около морското равнище. Става дума за Иван Костов и Стоян Ганев. Очевадно е, че СДС/ОДС няма да имат абсолютно мнозинство и съответно няма да диктуват условията на играта, както правеха досега.
Ако Костов предпочете хардлинията,
ще бъде невъзможно да се стигне до компромис между него, т. е. СДС, и Националното движение "Симеон II". А това значи, че сините ще се оттеглят в дълбока и непримирима опозиция, ще вдигат дандании и ще работят твърдо за преждевременната кончина на новия парламент. Това значи още, че Софиянски ще бъде отлъчен от стадото, щом пристане на царя.
Би трябвало все пак от НДС II да съумеят да направят сносен коалиционен кабинет с останалите политически сили - извън ортодоксалния СДС. Ако обаче правителството ще го съставя не Симеон II или поне Софиянски, а Стоян Ганев, едва ли някой би му дал и няколко месеца "живот". Всъщност Ганев си дава сметка май колко е непопулярен в България и по-скоро работи вече за каузата "цар - премиер", отколкото "кмет - премиер". Колкото и да го сърби да определя съдбините на държавата, ще се наложи поне да го прави отдалече, чрез подставените си лица в депутатската група и в администрацията, а не като публична личност. Но и това далеч не е сигурно. Може да възкръсне като птица феникс под формата на някой вицепремиер.
По-друго щеше да е, ако царското движение вземе абсолютно мнозинство, но то вече
изглежда като химера след отказа на Симеон II
да се кандидатира за депутат. Невключването на царя пряко в изборите неминуемо ще донесе известен спад в процентите. Социолозите вече го отчитат, но тенденцията едва ли ще е тъй драстична, колкото на СДС и подставените му сини шамани да им се иска.
Костов може да остане премиер само ако в 39-ия парламент настане такава какофония, че той просто не успее да се конституира. И съответно се саморазпусне за нови избори. Това е жадуван от мнозина, но малко вероятен сценарий.
Има още нещо, което не бива да се изпуска в уравнението с много неизвестни, което предстои да се решава - кой ще е следващият президент? При стеклите се обстоятелства все по-малко вероятно е това да е Петър Стоянов. Той се конфронтира твърде нескопосано със Симеон II, вероятно защото се паникьоса за мястото си. Царят обаче съвсем скоро май ще му го върне. При добър старт във властта НДС II може да излъчи и успешен кандидат-президент, който сигурно ще бъде подкрепен и от ДПС. Това на практика предрешава изборите през октомври. Има риск тогава човекът на СДС Стоянов да остане в изолация. Това означава, че уж сигурните дотук карти пак ще трябва да се пренареждат. Но това е друг пасианс.
|
|
|
|
|