От медиите разбрах, че за периода 1973-1976 г. съм бил нещатен сътрудник на Държавна сигурност. Използвах правото си да се запозная с документацията. Видях "собственоръчно" написаните сведения. Те са напечатани на пишеща машина, като нито едно от тези сведения не е подписано от мен. Преди да опиша съдържанието на страниците, ще кажа, че не съм подписвал декларация за сътрудничество и такава декларация изобщо няма. Няма и разписки за взети суми, каквито не съм получавал. Сред страниците има само едно листче - около половин страница, написано от мен с най-общи данни за престоя ми в Испания по повод покана за изнасяне на лекции в Сарагоса.

"Донесенията" ми се отнасят до два въпроса: за лекуваните от мен чужди граждани и за лекарите чужденци, били на специализация в моята клиника.

Клиниката по хирургия на ръката към Института по ортопедия беше получила широка известност не само у нас, но и зад граница. В нея идваха да се лекуват срещу заплащане в западна валута пациенти от Италия, Гърция, Турция, Сирия, ГДР и други страни. Съгласно установената практика за всеки новопостъпил чужденец служител на ДС събираше информация. От мен като ръководител на клиниката се искаха сведения за състоянието на болния, има ли показания за оперативно лечение, какво работи, какви интереси има и други въпроси от общ характер. Преглеждайки тези сведения, си спомних за много мои пациенти - като италианеца Емилио Ничоли, гъркинята Миранда и др., на които направих великолепни възстановителни операции и те с гордост наричаха възстановените си ръце "български ръце".

Втората част от "донесенията" се отнасят до част от над 40-те лекари чужденци, дошли от различни страни и континенти на обучение при мен. Между тях бяха д-р Прингъл от Бирмингам, д-р Джон Вариан от Ирландия и др. За тях също фигурират данни, лични и за живота на хората, които данни не бяха секретни, защото ги имаше във вестниците. Всички специализанти, посещавали клиниката ми, трябваше да изискат и получаваха надлежно разрешение от Министерството на народното здраве, за да дойдат при мен. В нито един от случаите в сведенията няма дискредитиращи, злепоставящи и лоши данни за лекуваните болни, както и за обучаващите се лекари.

Аз не мога да проумея какъв сътрудник на ДС съм бил в периода 1973-1976 г., когато по време на тоталитарния период беше общоприета практика всеки учен и преподавател във ВУЗ, излизайки или влизайки в страната, да дава сведения устно или писмено за пребиваването си зад граница. Моите срещи са били изключително професионални, медицински.

Нищо от това, което прочетох, не може да ме дискредитира. След изявления на членовете на комисията по досиетата, че агентурното минало на всички съобщения е доказано и че всичко е собственоръчно написано и подписано, в моя случай не отговаря на истината.

Излиза, че голямата грешка в професионалния ми живот е, че чрез моята работа и успехи в хирургията и науката съм направил България позната по всички краища на света.

------------------------

* Иван Матев бе депутат от СДС в последния парламент. Миналата седмица комисията по досиетата съобщи, че той е бил нещатен сътрудник на 1-о главно управление на ДС от 2 юли 1973 до 26 юни 1976 г. Принадлежността му била установена чрез собственоръчно написани агентурни сведения (донесения). Събирал бил сведения за чужди граждани.