В близко време България може да се сдобие с един от най-ретроградните закони в нашата богата на куриози правна история. Шумно рекламираният проектозакон за "отнемане в полза на държавата" на имущества с "достатъчно данни", че произхождат "пряко или косвено" (!) от престъпна дейност, надхвърли висините на Татовия Закон за собствеността на гражданите. С акт, който открито заявява



презумпцията за виновност,



никоя частна собственост няма да се чуства на сигурно място в България. Особено ако се замислим колко широко и фриволно се тълкува у нас понятието "престъпна дейност". Няма търговец, индустриалец или финансист в страната, който да не може да бъде заподозрян, че укрива данъци например. Следователно няма фирма с що-годе смислен оборот, която да не може да бъде атакувана чрез новото извънредно законодателство. За всеки още неугаснал бизнес може да се твърди, че притежава имущество на по-голяма стойност, отколкото е записано в балансите му (и то си е точно така!). А това вече дава "достатъчно данни" да се заподозре най-малко престъплението "укриване на данъци" и вече е основание да започне процедурата по отнемане на фирменото или личното имущество. Не знам



европейски ли е този закон,



както претендират авторите му, но съм твърдо убеден, че единственият орган, който има властта да определи кое е престъпление и кое - не, може да бъде само съдът. И обстоятелството, че някой е извършил престъпление, се установява само с влязла в сила осъдителна присъда. Твърдението, че някакво "особено производство" може да установи наличието на "престъпна дейност" преди да е произнесена присъда, заменя наказателния процес с някаква пародия, където наказанието (конфискацията*) не само предшества присъдата, но дори може да направи излишно предявяването на обвинение. При това се предлага задължително публично омаскаряване на потърпевшия, защото още преди да е започнало полицейско дирене, щели да се публикуват в Държавен вестник имената на лицата и фирмите, чиито имущества прокурорът е решил да проверява. Дори



един "сигнал на граждани" стига,



за да започне бързото конфискационно производство. Сега всеки, който има зъб на съсед или конкурент, ще получи уникален шанс да се разправи с него. Публична тайна е, че и днес срещу съвсем скромни суми от по няколко хиляди лева прокурори разпореждат проверки и с лекота повдигат обвинения, съшити с бели конци. После информация за това незнайно как "изтича в пресата" - напълно достатъчно, за да омаскари избрана жертва. Приеме ли се конфискационният закон, възможностите за тормоз на избрани хора и фирми ще бъдат буквално неограничени. Да не говорим за загубеното време, разстроения бизнес, съсипаните нерви, пропуснатите възможности. Кой ще плаща всичко това? Къде в новият закон се урежда



отговорността на обвинителите



за причинените морални и преки материални щети, ако повдигнатите обвинения не се докажат, а "достатъчните данни" за престъпна дейност се окажат грубо неверни измишльотини? Защо нито един текст на законопроекта не търси съразмерност между предполагаемото престъпление и отнеманото имущество? (Има данни за престъпно укриване на данъци в една фирма, примерно за 50 хил. лева. Може ли на това основание да се "отнеме" имущество за милиони?) Какво ще стане, когато по бързата конфискация бъде отнето имущество, а след няколко години обвинението за въпросните престъпления не издържи в съда? Как ще се връща отнетото, как ще се възмездява погиналото имущество? Но въпреки всички съмнения, безспорно е, че законопроектът



има рационални идеи,



урежда проблеми, нерешени в наказателните закони. Безспорно трябва да се приемат законови норми, които да позволяват отнемане на престъпно придобитото, дори когато е облагодетелстван не престъпникът, а трети лица (негови близки, приятели, фирми). Важно е да се охрани установеният имуществен резултат от престъпната дейност, докато завърши наказателното производство. Нужно е да се ускорят процедурите в досъдебната фаза и да се намерят действащи начини за разкриване и възбрана на престъпно придобитите имущества. Но мисля, че мястото на тази нужна уредба е в Наказателния и в Наказателно-процесуалния кодекс. И несъмнено всичко това трябва да е под контрола на съда като единствена гаранция срещу безотговорното използване на репресивните мерки срещу обвинените без вина. Иначе ни чака нова вълна от корупция и поредният отлив на български капитали, бягащи към страни, където частната собственост е неприкосновена.

--------

* Има хора, които твърдят, че "конфискация" и отнемане в полза на държавата били различни неща. Нищо такова. Латинското "конфискация" се превежда буквално "към фиска", т.е. "отнемане в полза на държавата".