|
По горе-долу същия начин разсъждава и човек, който има доход от средния за страната и нагоре, когато му се наложи да ползва медицинска помощ. Например - заболява го стомах.
Той има три алтернативи:
1. Да мине на самолечение, подпомогнат от спомени за предишни случаи на болки в стомаха и съветите на аптекаря. 2. Да потърси семейния си лекар, при когото да чака половин ден на опашка в най-добрия случай. В по-лошия - след семейния лекар да чака при специалист, по лаборатории и т.н. За специализирания преглед пък може да няма талони, или пък за лабораторията...Системата е така организирана, че е съвсем логично да докара пациента до вариант 3 - да отиде в частна поликлиника. Там той знае, че ще си плати, срещу което очаква да не виси по опашки и да го обслужат качествено - т.е. това, което ще стане в частната поликлиника, ще спре бързо болежките му. Това обаче е само предположение, основаващо се на логиката, че най-хубави са най-скъпите и добре изглеждащи домати.
Уви, понякога зад лъскавите врати на частните поликлиники и болници се крие ниско качество и липса на контрол на медицинската дейност.
Скъпите домати не само че се оказват безвкусни, но те могат и да бъдат опасни за здравето. Лошото е, че човек няма как да го знае - една медицинска грешка може да излезе на повърхността след години, или да се предпишат лекарства, които успокояват болката за момента, но имат лоши странични ефекти, да се обърка диагнозата, или на човек да му мине от само себе си, без медицината да има пръст в това и т.н. Да не говорим за честата практика пациентът често да бъде прекаран през половината кабинети в поликлиниката, дори и да страда от най-обикновена диария, а сметката да излезе колкото няколко минимални работни заплати.
Примерите на пациенти, пострадали от услугите на частното здравеопазване, са хиляди.
Въпросът е защо става така?
Защо понякога там качеството е дори по-ниско от това в държавните и общински болници и ДКЦ и кой контролира работата на частните здравни заведения? Все пак едно е да пострадаш от калпави домати, а друго - от калпаво лечение.
Юридически нищо не фаворизира държавните или частните здравни заведения - по смисъла на Закона за лечебните заведения всички те са търговски дружества, обяснява шефът на дирекция "Лечебна дейност" в здравно министерство доц. Стоян Александров.
Министерството
контролира еднакво и общинските ДКЦ, и частните поликлиники.
Нищо, че първите се финансират от здравната каса, а другите са създадени, за да печелят. С контрола на медицинската дейност се занимават регионалните центрове по здравеопазване - местните структури на здравното министерство. ХЕИ пък следи хигиената и спазването на епидемиологичните норми. Разрешение за дейност също се дава от Районния център по здравеопазване, когато става дума за заведения за извънболнична помощ, и от министерството - ако става дума за болница. За лиценза са нужни съдебна регистрация, дипломите на лекарите, които ще работят в клиниката, удостоверения, че членуват в лекарския съюз, свидетелства за съдимост, разрешения от ХЕИ.
Районните центрове обаче работят предимно по сигнали, обяснява Александров. Те проверяват дадено лечебно заведение, едва след като недоволен пациент се оплаче. От 1-2 години жалбите зачестили, дори имало затворени частни клиники в Ямбол и Добрич.
Най-честото оплакване е от стоматолози - за паднали пломби, некачествени протези, твърди Александров. Това е лесно обяснимо - ефектът от работата на зъболекаря се вижда по-бързо и лесно, а и пациентът не е толкова зависим от него. Той не се страхува да се оплаче, защото стоматолози има достатъчно, и при всичките се плаща. Много по-трудно е да "натопиш" лекар, от когото смяташ, че зависи здравето ти.
И какво прави районният център при подаден сигнал?
Обикновено съставя акт за глоба. Тя е в порядъка на 100-200 лв. Ясно е колко може да впечатли и стресне подобна глоба собственик, който изкарва тези пари за половин час. При грубо нарушение може да бъде затворена клиниката. "Те обаче продължават да работят, здравното министерство не може да ги застави да спрат дейност, за това е нужно прокуроско разпореждане", обяснява Александров.
И все пак въпросът е какво правят районните центрове, за да не се стига до сигнали, по които да се проверяват здравни заведения, т.е. клиниките да се санкционират едва след като пациентът е пострадал? Има ли механизъм, който да го защитава, преди да е станало късно?
Ние не сме полиция постоянно да обикаляме по клиники и болници, казва Александров. След това признава, че и районният център, и ХЕИ имат право да влизат по всяко време в здравните заведения, но не го правят, защото нямат нужния капацитет.
Освен това всеки лекар има разрешително за работа, дадено пак от районния център и задължително членува в лекарския съюз. Би трябвало и съсловната организация да контролира и следи работата му. А при лечебните заведения на договор със здравната каса е логично касата да контролира качеството на медицинската дейност на договорните си партньори. Да, но частните поликлиники не работят с касата. А и всеки знае, че колкото повече инстанции си делят контрола върху дадена дейност, толкова по-безконтролно се упражнява тя.
Всички поликлиники и болници
трябва до края на годината да минат през акредитация -
включително и частните, припомня Стоян Александров. Дори доста от частните вече са минали процедурата и имат доста високи оценки. Акредитацията трябва да каже кой може да работи и до колко добре работи. Само дето дори и в здравно министерство наричат акредитацията "фиктивна", тъй като тя не оценява качеството на медицинската дейност на здравните заведения. Засега такава оценка няма, защото няма и критерии и единни стандарти за качество. Достатъчно е да си припомним, че до момента няма болница или поликлиника, която да не е преминала успешно акредитацията, въпреки очевидно плачевното състояние на повечето лечебници у нас.
Предстои да се изработят стандарти за оценка и на качеството на лечебната дейност, припомнят от МЗ. След това ще има отново оценяване на лечебниците.
Освен това здравно министерство
има и друг интерес да следи по-изкъсо работата на частниците
Защото какво става с пациент, който не е лекуван добре, или на когото му е объркана диагнозата? Той се влошава. Вместо няколко хапчета и режим той вече има нужда да постъпи в болница. 99% е сигурно, че той няма да постъпи в частна болница. Ще отиде в държавна, за което ще плати именно здравно министерство.
Така или иначе това не помага обикновения пациент с болка в стомаха, който си плаща, за да не го излекуват. Щом той е получил некачествена услуга, той може да се оплаче, да направи гласна рекламация пред познати, а защо не и в медиите, отвръща Стоян Александров. Според него това би имало по-голям ефект от контрола на здравно министерство. Все пак става дума за свободен пазар и никой не би отишъл в частна поликлиника, за която се знае, че не лекува добре.
Пациентът може да се оплаче и пред етичната комисия на лекарския съюз и пред районната лекарска колегия. Но досега никой не помни точно лекарският съюз да е наказал и доказал грешки на лекари. От там защитиха дори колегите си във варненската АГ-болница, където заради немарливост починаха 5 бебета.
След като няма кой да контролира ефективно здравните заведения, така че да не се стига до грешка и увреждане здравето на пациентите, на хората им остава последната инстанция, която да ги защити при вече свършен факт - съдът.
"Понякога е очевидно, че има грешка при лечението. Но правораздавателната система у нас е така устроена, че грешката е такава, само ако се докаже. А това вече е работа на съда", казва Стоян Александров.
Т.е. ако пациентът (или близките му) смятат, че е допусната лекарска грешка, те могат да заведат дело. Тя трябва да се докаже чрез проверка на РЦЗ или здравната каса, ако става дума за клиника или лекар на договор с касата. Процесът е дълъг, осъдените се броят на пръстите на ръката, а заведените дела са стотици. Но нито съдът, нито здравното министерство могат да върнат здравето или живота на пострадалия.
|