|
Освен това ако бъдат заменени 750 млн. долара стари облигации срещу 650 млн. нови, ще се освободи обезпечение от 150 млн. долара. Те ще бъдат използвани за плащания по дълга. До края на годината имаме около 150-200 млн. долара плащания. Това обезпечение може да ги покрие, така че фискалният ни резерв да остане на много висок.
Третото очевидно спестяване е намаляването на текущите плащания през следващите години. Държавата ни плаща вече големи главници по 2/3 от брейди книжата. През 2006, 2007 и 2008 г. те стигат още по-високи нива. Операцията изтласква в 2015 г. тези плащания. През следващите от 3 до 7 г. това означава
облекчен бюджет, възможност за изразходване на повече пари
и съответно по-голяма възможност за растеж на икономиката. Което е особено важно, защото през следващите 5 г. трябва да покриваме критериите за членство в ЕС.
Надявам се тази сделка да доведе до значително повишаване на кредитния ни рейтинг, което се отразява благоприятно върху притока на инвестициите и цените на приватизационните сделки. Това пък води до намаляване безработицата, до по-високи постъпленията в бюджета, а оттам до по-високи пенсии и заплати, по-ниски данъци. А плащанията се отлагат за времето, когато ще имаме много по-голям икономически капацитет.
Колкото до критиките на опозицията, че заради замяната държавата ще има по-високи лихвени разходи по външния дълг, те са верни за следващата година. Но става дума за утежнение с 2 до 4 млн. долара. Това е нищо в сравнение със сигурността, която получаваме в тази несигурна обстановка - на фона на потенциалния конфликт в Ирак и т.н. Повишените резерви и лихвата, която можем да вземем от тях - например върху тези 150 млн. долара, които се освобождават като обезпечение, ще носят 4-5 млн. долара лихва. Тя може да неутрализира минималния негативен ефект върху лихвите през следващите години.
Но това е половината истина. А цялата е, че освен лихви ние плащаме и главница.
Какво ще стане, ако падне резервът и нямаме пари да платим главницата?
Ще трябва да вземем пари назаем. Опозицията не си признава, че ако не бяха тези периодични попълвания на фискалния резерв от освободени обезпечения и от приватизацията, щяхме да имаме много по-малки резерви. И по-скоро рано, отколкото късно щяхме да сме принудени да заемем пари на световните пазари. В момента, в който ти си принуден, неминуемо лихвата, която плащаш, е много по-висока.
Най-елементарната критика е, че новите облигации ще са с по-висока фиксирана лихва вместо сегашните по-ниски плаващи нива. Лихвата е 8,25%. Тези облигации се издават над номинал, затова ефективната лихва е по-малка. Доходността на новата книга ще е 7,8%. Ако преди 1 година някой ми беше казал, че България може да заема на международните пазари дългосрочно, за 13 г. и да плаща само 7,8% лихва, аз щях да се изсмея.
Повтарям - обслужването на новия дълг само като лихва в първите години е по-скъпо, отколкото на старите облигации. Основните плащания обаче се отлагат за много по-късно, което е изключително благоприятно за нас. Защото 1 долар в момента не се равнява на 1 долар след 10-12 г. Ако трябва да ви платя 1 долар след 13 г., това не е равносилно на 1 долар в момента - това е много по-малко.
Няма логика в обвиненията, че изкуствено са се вдигнали цените на брейди книжата, заради което замяната им с облигации ще струва скъпо. Те се вдигнаха, защото се вдигна рейтингът на държавата и целият пазар. Към края на годината ще представим пълен отчет и ще бъдете приятно изненадани с резултатите.
Да ви обясня популярно - даваш стар български хляб, който струва 90 стотинки, и 1 килограм хляб, произведен от България, инвеститорите си купуват за 1 лев и 4 стотинки.
В нашия джоб остават 14 стотинки.
А изгодата на инвеститора от тази сделка е, че ако има брейди облигации, може да ги продаде на малко по-висока цена. Купувайки новата емисия пък, инвеститорът се надява тя да се вдигне като цена и след това да я продаде. Но поема риск - може да спечели, ако се вдигне цената, но може и да загуби, ако падне.
Разбира се, в операцията има риск и за България, ако лихвите дълго време са ниски. Тогава печалбата ще е много по-малка и единственият ефект ще е разсрочването на плащанията в бъдеще. Това е крайният случай, но вероятността за него е не повече от 10%.
Другият потенциален риск е през 2015 г. страната да е в много тежка ситуация и да не може да емитира нов дълг, за да финансира обслужването на стария.
Но представете си, че ние сме един болен, който е в реанимация и в момента се възстановява от тежък инцидент, случил се преди въвеждането на валутния борд. По-добре ли е сега този болен да се натоварва максимално с плащания или е по-добре да се остави още 3-5 години да укрепва и след това да пробва дали ще издържи?!
Записа: Анелия Антова