Новата замяна по външния дълг копира предишната по параметрите. Ще се изкупи пакет от брейди облигации и срещу това ще се емитират доларови облигации с падеж 2015 г.

През март цената на дълга беше спекулативно покачена от 75-76 цента за долар на над 90 цента. На същото равнище бяха заменени облигациите. Когато цената на дълга, който изкупувате, се повишава изкуствено в резултат на шумни рекламни кампании на финансовото министерство, това говори или за груба некомпетентност, или за користност. Не бих искал да казвам кое е водещото, но и двете като краен резултат донесоха сериозна загуба за страната - минимум 10-12 цента на долар. При сделка за 1,3 млрд. това прави около 150 млн. долара.

Днес ни се предлага да увеличим тази загуба. Старият брейди дълг ще бъде изкупен на същите цени, които държателите им грижливо поддържаха 6 месеца заради очакванията, че ще има втора операция, и ще бъде заменен с облигации с падеж 2015 г. В резултат



загубата може да се пресметне на 220-230 млн. долара общо.



Това води до по-голям размер новоемитиран дълг. Ако брейдитата бяха заменени на 76-77 цента за долар, колкото струваха в края на миналата година, щяха да бъдат емитирани с 10-12% по-малко нови облигации, които ще плащаме през 2013 и 2015 г. Че няма да ги плащаме сега, а сме отсрочили, не означава, че това не са загуби. Все някога трябва да ги плащаме. Ако не ние - то нашите деца.

Тези загуби са най-големият и най-безспорният ефект. Всички останали ефекти могат да се коментират и с някои плюсове, и с някои минуси. Втори по сила негативен ефект е лихвеното натоварване от новите облигации. Лихвата по брейдитата е плаваща и по текущи равнища е около 2,5%. Срещу това се емитират облигации с 8,25% фиксирана лихва. Обяснява се, че през следващите 12 години плаващите лихви ще растат. Затова ние много ще спечелим.

През март внимателно се запознах с прогнозите на финансовото министерството. Те бяха, че още в средата на тази година плаващите лихви ще се увеличат. Но те паднаха и в момента са на историческо ниско равнище. Кое да ни кара да мислим, че сегашните изчисления почиват на по-точни прогнози? Напротив. Има всички основания да мислим, че следващите няколко години бюджетът ще плати значимо повече за лихви, отколкото ако беше запазен старият дълг. Разликата между 2,5%, дори 3,5% и 8,25% е твърде съществена. Като се отчете колко голям е обемът на заменените облигации, през следващите няколко години



допълнителните лихвени разходи за бюджета ще са няколко десетки милиона долара.



Финансовото министерство твърди, че чрез замяната ще се получи 238 млн. долара нетно намаление на дълга. Това е софистична спекулация. Например ще се освободи около 150 млн. долара обезпечение. Но то е в американски дългосрочни облигации, с които трябва да посрещнем плащанията си по брейдитата. Схемата е такава - американските облигации излизат в падеж малко преди 2024 г., когато трябва да платими брейдитата. Т.е. те гарантират плащането и могат да се третират като резерв на държавата, какъвто е златото. Не разбирам усилията този "резерв" да се осребри сега. Вместо старите облигации се емитират нови, чиито падеж през 2015 г. не е обезпечен, т.е. тогава вече държавата отново трябва да взима заеми, за да погасява дълг. А министерството третира това обезпечение като печалба, защото иска да увеличи ефектите от сделката за пред публиката.

Всъщност се печели това, че тези пари могат да се харчат веднага. Вярно, те ще влязат във фискалния резерв и ще увеличат независимостта на страната от външни кредитори. Но също е вярно, ако продадем златото в БНБ, ако продадем всички по-ценни активи в държавата,



ако продадем дрехите и жилищата си, ще натрупаме още по-голям финансов резерв



и ще бъдем още по-самостоятелни.

Наистина, номинално намаление на дълга ще има в резултат на разликата между сегашната пазарна цена на брейдитата и номинала на новите облигации. То ще бъде около 80 млн. долара. Но, повтарям, новият дълг ще бъде с по-високи лихви. Тук възниква въпросът кое е по-добро - по-голям дълг при по-ниска лихва или по-малък дълг при по-висока лихва. Трябва да се смята конкретно, защото няма дефиниция кое е по-доброто. И в горните лихвени примери този ефект е отчетен.

Изтъква се, че от обслужването на дълга през следващите 10 г. ще бъдат спестени 346 млн. долара. Но тези пари ще бъдат изплатени на 11-ата година. Т.е. те няма да бъдат спестени абсолютно, а тяхното плащане ще бъде отсрочено. Така че това не е спестяване в истинския смисъл на думата.

Защо инвеститорите влизат доброволно в тази сделка? Защото те виждат ползи за себе си. Един инвестиционен фонд довчера той е притежавал книжа на стойност 76 цента, днес те му се изкупуват по 90 цента и още тази година той получава печалба. Получава я под формата на нови облигации, които може да продаде на пазара веднага, може да задържи в портфейла, въпрос на инвестиционен мениджмънт. Ако аз бях управител на инвестиционен фонд, щях да бъда много доволен от действията на г-н Велчев.

Освен инвеститорите, остава и България да види ползи за себе си. Аз не виждам съществени ползи.