:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,827,526
Активни 156
Страници 17,259
За един ден 1,302,066
парадокс

Лувъри и музейни грандомании за сметка на библиотеките

Според плановете на Министерството на културата след 10 години успешните читалища ще имат цели 400 нови книги, след 100 г. - 4000. Идилия
Александър Кьосев
Повече от месец тече Национална кампания за възраждане на библиотеките, библиотечната асоциация, асоциация «Българска книга», културни институции и граждани дадоха пресконференция на 8 ноември 2011 г. На 9 ноември организираха публичен протест. Междувременно под петицията им се подписаха над 23 000 души, а зад кампанията застанаха и Софийският университет и почти всички творчески съюзи, много културни организации. Освен петицията беше изпратено и отворено писмо до министър-председателя, министъра на образованието, министъра на културата и финансовия министър.

Единственият известен ми официален отговор е, че своевременно още на 9 ноември Министерството на културата обяви данни, които трябваше да внушат, че "дяволът не е толкова черен". Любопитно е да бъдат прочетени и - доколкото е възможно - разбрани и коментирани.

Отговорът може да бъде систематизиран в четири точки. Ще ги коментирам последователно.



1. Министерството твърди, че в бюджета за 2012 г. са предвидени "близо 2 милиона лева за подкрепа и популяризиране на българската книга". Да оставим това, че бюджетът за 2012 г. все още е риба в морето и че на ниво парламентарна комисия е минал твърде трудно (10 гласа "за", 7 - "против"). Все пак отговорът за бъдещето не е отговор за миналото - за мизерните субсидии през 2010 и 2011. По-важно обаче е друго. Бюджетите за култура се движат по следния начин: 2009 - 121.9 млн., 2010 - 92.3 млн. лева, 2011 - 104.6 млн. лева, 2012 - 117.9 млн. лева. Министерството твърди, че през кризисната 2010-а то е дало само 117 700 лева за книги, а сега, като са се подобрили нещата, ще даде "близо" два милиона. Щедро! Но ако бюджетът през 2010 г. е бил 78% от предвидения за 2012-а, то би следвало да се очаква, че и субсидията за книги ще бъде толкова - около 78% от тази за 2012, т.е. 1.56 млн. лева. Как тогава да си обясним, че субсидията за книги през 2010 г. е била само 117 700 лв.? Това не са 78%, а мизерни 5.8% от сумата за книги, предвидена за 2012-а. По какви причини и държавнически съображения през 2010 година парите за книги са били около 13 пъти по-малко? Кризата била причината? Едва ли. Спестяванията от книги са така мизерни, че не могат да компенсират никаква криза, а всъщност тогавашните 93 милиона лева на министерството са се оттекли по други пера - лувъри и музейни грандомании. Истината е, че книжният фонд е бил брутално пренебрегнат.

Всички тези упражнения по смятане обаче губят смисъла си, ако погледнем и към предвидените "близо" 2 милиона. Те са смешна сума. По преценка на библиотекари експерти нужната сума е десетократно по-голяма - 20 милиона лева на година, и то само за книжния фонд, който от години не е истински обновяван и се намира вече в катастрофално състояние. За подобен мащаб на нужната субсидия говори красноречиво и цитираният от самото министерство проект "Глобални библиотеки" - очакваната сума (зад нея стои не българската държава, а фондация "Бил и Мелинда Гейтс") е 15 млн. долара. Прекрасно е, че някой извън България дава пари за българските книги (впрочем има шумни изключения - медийна група "България холдинг" дари "книги за над милион" на 3200 читалища: остава да разберем, що за продукция е това, дали не е застояла на пазара и дали наистина е стигнала до читалищата - кой е платил транспорта, например). Срамно е, че почти никой в България не дава пари за книги, а българското правителство отбива номера с 10 пъти по-малко от нужното, за да се закърпи положението.

На Министерството на културата ли трябва да напомняме, че проектите са проекти - обикновено водят до финансиране в определени времеви рамки за строго определени цели, а после свършват и националната държава трябва да поеме своите отговорности. Което значи - да осигури устойчиво финансиране и развитие, базирано на културна стратегия и културни политики. В България обаче се пропагандира идеята, че временни проекти с външни спонсори или еднократни случайни дарения ще заменят отсъстващата национална културна политика и нейните дълготрайни цели.

2. Министерството твърди, че по програма "Помощ за книгата" през 2011 г. за издаване на нови книги, както и за подкрепа и популяризиране на българската книга, били разпределени и изразходвани цели... 191 250 лв. Тук коментарът ми ще бъде лаконичен. Ще кажа, че това е само част от бюджета на едно средно телевизионно шоу: само «Голямото малко четене» струва около 300 000 лева. Разбира се, те не се дават само от бюджета, а главно от спонсори - но за книги в библиотеките спонсори има рядко, това реклама не прави. Пък и набавянето на книги и списания за съжаление трябва да бъде периодично, а не кампанийно, с еднократни спонсорски актове.

3. Министерството твърди, че сега 611 580 лева са отделени за купуване на книги в 938 читалищни библиотеки. Тези 938 читалища са едва една трета от читалищните библиотеки в страната, които понастоящем са над 3000, но непрекъснато намаляват: от 20 години насам в страната са закрити над 3500 библиотеки - ведомствени, читалищни и училищни. Останалите две трети така или иначе остават без нито една закупена книга, вероятно на практика не функционират.

А и 938-те читалища щастливци ще получат в най-добрия случай около 40 книги за година (приблизително толкова купувам за личната си библиотека, по 2-3 до четири книги на месец). Дали това е достатъчно да се набави и 50% от книгоиздателска продукция - като се има предвид, че тя е около 7000 заглавия на година (говорим само за тази на български издателства на български, при това само депозираната в НБКМ)? Дали подобен брой книги е достатъчен да се компенсира поне малко натрупаното катастрофалното състояние на техните книжни фондове от десетилетия наред? Представете си светлата перспектива - след 10 години успешните читалища ще имат цели 400 нови книги, след 100 ще го докарат до фонд от 4000 нови тома. Идилия.

Когато бях момче в края на 60-те и началото на 70-те, кварталното читалище "Природа и наука" имаше библиотека с 22 000 тома. И не беше нищо уникално, нито пък в този спомен има някаква соцносталгия.

4. Министерството заявява, че по програма "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност" щели да бъдат разпределени 500 000 лв. между регионалните и големите градски библиотеки. Да оставим настрана, че тези пари се появиха наскоро и не идват от някаква планомерна инициатива на министерството, а просто са реакция на протеста и публичния натиск - опит да се замажат очите. Самото заглавие на програмата обаче е направо иронизирано от сумата, която се отпуска - какви ти «съвременни центрове за четене и информираност» с тези жълти стотинки? За коя съвременна дигитална база данни, за коя електронна библиотека ще могат да се абонират градските и регионалните библиотеки, какъв книгообмен ще могат да осъществят? Абонаментите се движат над 50 000 долара всеки. А колко обикновени абонамента за списания (за научните ми е най-болно), колко албума, колко диска, колко енциклопедии, колко книги най-накрая могат да се закупят за столичната градска, за окръжните, за градските и регионалните библиотеки с тези пари?

* * *

И вместо заключение - това е истинският проблем. Не толкова, че няма нови книги, че не се купуват, че книжните фондове остаряват, че библиотеките фалират интелектуално, че се затварят. Истинският болен проблем се нарича модернизиране на българските библиотеки. Защото те трябва да престанат да бъдат студени и мрачни складове за миришещи на мухъл книги, в които застаряващ демотивиран персонал обслужва по един-двама саможивци. Те - и за това има достатъчно много международни образци и стратегически документи на културната, образователната и информационната политика в глобален и европейски мащаб - трябва да станат институти по информационна политика и управление от настоящия век: интензивни точки, в които се пресичат информационните потоци, управляват се многоканални мултимедийни източници, извършват се съвременни информационни услуги. Те трябва да имат пълни електронни каталози, трябва да дигитализират собственото си книжовно богатство, трябва да бъдат абонирани за съвременни културни и научни бази данни, да имат гъвкава политика на привличане и работа с различни читателски групи в ремонтираните си помещения. Където първо трябва да бъдат пуснати съвременни архитекти и дизайнери, после - добри строителни фирми, после - експерти по библиотечни и информационни науки и телекомуникация, после - да бъдат преустроени с конкурси и състезаващи се съдържателни дългосрочни програми. Печатните носители - книгите - няма да изчезнат, нито някога ще стане неактуална нуждата от периодичното и систематичното подновяване на книжните фондове. Но те вече ще бъдат само част от много по-мащабните задачи по обновяването на разнообразни други фондове, по систематизиране, търсене и обработване на информацията, която една истински съвременна библиотека трябва да прави.

За това трябват пари, но далеч не само пари. Трябват и идеи, и политическа воля, която не иска доизживяване на читалищния модел от XIX век, а цели България да влезе информационно, медийно и културно в XXI век. Трябва такава политическа воля, която не търси популистка медийна видимост, а обмислена стратегия за развитие на българския културен потенциал. Ако такава се намери, ще стане ясно, че има далеч по-важни неща от «Българския Лувър», от противоречивите (дори скандални, но няма как да обясним това тук, вижте http://piron.phls.uni-sofia.bg/broj-4-2010) музейни инициативи и перчене със златни съкровища в Брюксел. И че суетният културен PR, който се представя за културна политика, e късоглед за същинските проблеми на българската култура и за дългосрочните, стратегическите подходи, които все още биха могли да се справят с тях.
Снимка: "Сега"
Библиотеките трябва да престанат да бъдат студени и мрачни складове за миришещи на мухъл книги, в които застаряващ демотивиран персонал обслужва по един-двама саможивци.
Снимка: БГНЕС
В Регионална библиотека "Пенчо Славейков" миналата година бе открита медиатека, създадена с подкрепата на програма "Глобални библиотеки", която е финансирана от фондацията "Бил и Мелинда Гейтс". Проектът за цяла България е 15 милиона долара. В отдел "Изкуство" на варненската библиотека бе обособена нова зала с 10 компютърни места, предназначени за обучение на библиотекари от Варненска област и на читатели на библиотеката.
78
7884
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
78
 Видими 
14 Ноември 2011 20:15
Как се правят библиотеки само с една книга в тях? Познайте коя...
14 Ноември 2011 20:57
Аз чакам тука анти-черпаклийската тирада на тенора.

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press
14 Ноември 2011 21:03
Ами като се вземе пред вид и положението на ситуацията, че мишката изяде книжката ...

14 Ноември 2011 21:06
Има ли статистика за общия брой на абонатите ?
14 Ноември 2011 21:19
Колкото пъти съм се връщал в България, винаги съм прескачал до библиотеките, за да си почета с кеф българска литература - не че в NYPL или Library of Congress липсват, но за да се потопя в атмосферата на една държава затъваща бавно, но сигурно в ЧАЛГА, "мъдри мисли", политически прения, нон-стоп избори и боксуваща в 1989 година.

По тази причина ВСИЧКИ мои книги на брой 59 672 са определени за дарение на щатските библиотеки във Вашингтон, DC и Нюйоркската Народна Библиотека, а са, поради факта, че нито синът ми, нито щерката могат да говорят на български - език, който е на изчезване и няма да им трябва никога.
14 Ноември 2011 21:35
И само да добавя, че от някои сентенции лъха на незабравено 200, 500 и т.н.-годишно "присъствие".

Значи, ако България иска да спаси литературата и изкуството като цяло, трябва колкото може по-бързо да изнесе всичко в САЩ, меката на пазителите на световната ценностна система, култура и ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
И само една лека интродукция към твърдението. Скоро посетих Нашвил...
Натиснете тук
Натиснете тук
Натиснете тук

Редактирано от - The Spy на 14/11/2011 г/ 21:37:35

14 Ноември 2011 22:12
Даването на пари за съхранение на хартия е глупаво. Държавата еднократно трябва да плати за оцифроване и излагане в интернет на всички книги на български език за свободен достъп. Това биха били добре инвестирани кинти. А, инак в компа ми има над 200К книги /заемат само около 170GB/, но човешкият живот е кратък, такава алчност е безмислена.
14 Ноември 2011 22:21
Даването на пари за съхранение на хартия е глупаво.



Тъй, тъй. Що ли да не срине Цвъц с булдозер бившата (сега не я знам как се казва) Народна библиотека и да я изрине с багер? На нейно място - спортна зала Красавица ІІ и вътре един офис за Манрико с електронен каталог.


А за Лувър ІІ (софийски) що да троши Веждичката бюджетна пара за оригинали?
14 Ноември 2011 22:32
Не ставаше ли въпрос някъде по темите до преди дни, но зная със сигурност, че дори и епикризите в Германия за такива като RumenS имат давност за хартиено съхранение до 100 години.
14 Ноември 2011 22:41
Шломо, я си препрочети "Херострат ІІ". И тогава за подобни цели го е гласяла една друга държавна глава туй пространство
"...за библиотеки, отколкото за не знам какви си перачници и за някакви си конюшни!..."
"Аз ще разруша това славянско гнездо и ще го превърна в конюшна."

14 Ноември 2011 22:51
Хартията се съхранява трудно, струва скъпо, заема място и лесно се унищожава. Имах няколко хиляди хартиени книги навремето, когато открих всички предимства на компа пред хартията, всичко хартиено го изхвърлих /част от книгите никой ги не щеше и като подарък/. Сега всички книги са винаги с мен, навсякъде, съхранението не отнема място и нищо не струва, имам няколко запасни копия. За удобството на дърти години да си сложиш каквито си искаш големи букви, цвето и подсветки няма да задълбавам. Да и практиката показва че хартията вече е излишна.
14 Ноември 2011 22:55
Света Мъдрост, що аз да го препрочитам?


Някои първица следва да го прочетат. Ако им се каже кой е Херострат. Ама и тогава в най-добрия случай ще награбят ентусиазирано кибрити, запалки и горелки.


Пък Боко от свода през гъстия дим, ще чака да слегне най-гъстият дим. И тогава с бюджетния шланг ще погаси жаравата, колкото да не е без хич.
14 Ноември 2011 22:58
Книгата е вечна, а това, дето е на компютъра на Румен, след 10-15 години и той няма да може да си го прочете. След 50-100 - край. И още нещо опасно има - променяемо е. Хартиените книги са постоянни.
Веднъж вече цитирах една много интересна лекция по този повод - ""Will anyone remember us? Thoughts on information loss due to progress".
14 Ноември 2011 23:04
Не е вярно Хекси, в интернет има безброй копия на книги. И те са ВЕЧНИ. 99.9999% от хартията в билиотеките след 200-300г ще изгние на пепел. Трилионите копия в милиони компютри по света, ще оцелеят вечно /или докато има хора/. Друга тема е кой ще ги чете след 1000 години. Сигурно никой, но кой чете хартиени книги на по 1000г? Да, на простосмъртен няма да му дадат и да се доближи до такава книга.
14 Ноември 2011 23:31
Слуховете за смъртта на хартиената книга са силно преувеличени, макар "Амазон" от година време да продава повече електронни книги, отколкото книги с твърди корици. И въпреки че повечето научни списания вече нямат хартиен вариант (ползват се в платени електронни библиотеки, има и безплатни). За малкотиражни научни издания, речници, справочници, енциклопедии издаването на хартия наистина не е оправдано (не само по финансови причини). Хората обаче четат предимно художествена литература. И повечето хора предпочитат да четат романите на хартия. Поети и писатели също държат да си видят книгите на хартия. Можа да е от суета и т.н., но тази нагласа трудно ще бъде превъзмогната. Тук не играят роля само рационални аргументи.

Изобщо представата, че хартиената книга е отживелица, е типична само за България. Поради бедност и произтичащото от нея желание да имаш всичко достъпно и на аванта. В Западна Европа картинката е съвсем друга. Пълно е с книжарници, в които клиенти никак не липсват. На всеки битак, каквито масово се организират всяка седмица във Фарнц; ия, белгия, Германия, също се продават (и купуват!) за евроцентове купища книги. Цялата литературна, философска и пр. класика непрекъснато се преиздава в най-различни формати. В градския транспорт също е пълно с четящи хора - по всяко време на деня. Читалните на библиотеките също са пълни. Всякакви изложения на книги са масово посещавани. И няма нужда да ходите до Франкфурт, идете на есенния панаир на книгата в Белград и вижте какво стълпотворение е там (500 000 посетители за една седмица срещу 10-15 000 на Софийския коледен панаир).

15 Ноември 2011 00:15
ГЕРБ са прости и ограничени.
15 Ноември 2011 00:58
Да, хартиената книга никога няма да изчезне, но тиражите й ще намаляват. Електронните книги стават все по-евтини, киндлите са вече по 79 долара.

Българските хартиени книги - в миналото поне - бяха на нетрайна кисела хартия. И ние имаме донесени няколкостотин от България, главно детски, и много от тях са вече в лошо състояние. Така че освен поддръжката на библиотеките с хартиени книги държавата наистина трябва да тури на интернет всички по-значими стари български книги, вкл. и с образи и нотни текстове, в подходящ за сваляне и печат вид. Тия дни се занимавах с ноти на бълг. песни и е намирането им е голям проблем, и дори амер. певци, които ги харесват, имат трудности да ги намерят и пеят. Правата на всички тия текстове, дето има, да се изкупят от държавата. Българските издатели трябва да усвоят електронните формати.

В САЩ е много трудно да се намерят български хартиени книги. Пътят за популяризиране на бълг. слово в САЩ е горе-долу ясен. Този месец издаваме първата песнопойка на нашия детски хор с 39 бълг. детски и други хубави песни, преведени и на английски - колегите познават вече някои от преводите и дори някои са ми помагали с идеи за редактиране, които съм възприемал.

Имаме намерение да продължим с цяла поредица, представяща хем българските училища и общности в чужбина (над 100) едно на друго и на българите в отечеството, хем и българската поезия и песен пред чуждоезичната публика в тези страни. Чуждата публика - това са първо другоезичните родители, семейства, приятели, съученици и учители на нашите деца.

Беше ми много приятно да чуя "червеноврати" амер. чичковци, наглед екскурзианти от Тексас, да викат възторжено "Уеел!" за нашите деца, пеещи в центъра за посетители в ООН "Върви, народе възродени" на български и английски. Или да гледам видео на тубата как съучениците на наше дете от амер. училище в Куийнс пеят "Над смълчаните полета" на английски и български.
15 Ноември 2011 04:55
Я, ги виж ти! "Ctrl +" им трябвал на старците да си уголемяват шрифта... Пазете книгата, ей! Тя не е ваша!

Ще повярвам аз в изчезването на хартиената книга, когато ми покажете малчуган научен да чете и пише на компютър...

Предполагам и някога читалищата са били създадени с мисъл за дребосъците. Ако покрай тях и възрастните прихванат от магията, значи успехът е отвъд очакванията. И затова читалището е добре да е културен център - и музика, и театър, и какви ли не още чудеса нужни на малката общност от хора...
15 Ноември 2011 05:48
RumenS,
За цялостно творчество по темата тук
-
Само бих добавил, че освен в електронен вид, книгите (и въобще документите) би трябвало да се правят и в независещ от кодиране вид на негорящ материал поне в няколко екземпляра, както и на трайна основа и се съхраняват в защитени места.
-
Доколкото знам немците от десетилетия качват всички книги и документи на някакви негорящи и практически вечни микропланки и ги съхраняват в някаква дълбока пещера.
15 Ноември 2011 05:59
Разбираемо е желанието на авторите да имат гарантиран пазар от читалищата. Разбираемо е желанието им да привлекат и архитекти и строители с бонбонче за ремонти на читалищата. Само дето времето на читалищните библиотеки отмина безвъзвратно. И дори поставянето на компютри в тях не е решение, при положение, че вече наложилата се тенденция е за безжичен достъп до всяка информация, включително книга, от всяка точка.
-
Читалищата имат бъдеще само, ако се развият, като културни пространства за самодейност - театри със собствени състави, киноцентрове, изложбени зали със собствени щколи, музикални сцени и т.н. и т.н.. Библиотеките, обаче са онлайн и едно пълно и поддържано издание на библиотека е напълно достатъчно да се ползва от всеки и отвсякъде.
-
Няма нужда да добавям, че щом това е финансирано и субсидирано от обществени средства, то трябва да е и напълно безплатно.
15 Ноември 2011 06:27
Всеки Президент на Съединените Американски Щати след завършването на мандата си е длъжен да построи библиотека със средствата набрани от дарения по време на мандата !
15 Ноември 2011 06:39
Колеги-приятели-читатели (на електронни и хартиени носители - все едно, макар че не е все едно), припомнете си и Бредбъри, и Хъксли: „Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш” (Рей Бредбъри, интервю, февруари 1966 г.) Хъксли се страхува, че няма да има нужда да се забраняват книги, защото вече никой няма да ги чете. В "новия свят", който ни градят просто нищожен процент от хора ("лузърите", "аутсайдерите" в манерковските термини) ще четат книги (още по-нищожен процент вероятно ще разбират какво четат). Четящите хора може в един момент и да бъдат "изгаряни", но книгите - едва ли - ще се разпадат никому ненужни по рафтовете. Който работи с ученици или студенти в момента, най-добре ще ме разбере. Уви!
Уважаеми Шломо, Дочоолу, Гочоолу и Данко Хаирсъзина няма да прочетат Алеко - ако съдим по последните избори нито са го чели, нито ги е еня
15 Ноември 2011 06:52
От не много отдавна компютрите предлагат опция текст ту спиич и обратната спиич ту текст , четенето отдавна не е това което беше !!
15 Ноември 2011 07:24
Четенето е четене, слушането - слушане, възприемането на образи - гледане. Различни сетива, различни процеси, различни резултати в човешките глави. В края на 19-ти и до последните десетилетия на 20-ти век човечеството дръпва толкова напред в научно и технологично отношение именно благодарение на масовото образование и масовото четене - най-масовото в човешката история. Процесът на четене - максимално абстрактен - развива абстрактното, аналитичното мислене и мисленето изобщо. За разлика от визуалната епоха, епохата на образите, в която живеем днес и която практически повтаря най-архаичните времена на човечеството. Оттук и толкоз примитиви - в ежедневния, обществения, политическия живот

Редактирано от - SvSophia на 15/11/2011 г/ 07:27:58

15 Ноември 2011 07:27
SvSophia,
ти, но не само, допускаш една грешка, като като смесваш съдържанието с формата в която то може да бъде пълноценно изразено.
-
Изнамирането на писмеността дава основата за записването на информация и идеи. За обмена им между поколенията. За проверка от времето, натрупване, коригиране, развитие.
-
Печатарската машина прави всичко това масово. Ражда манипулацията и демокрацията.
-
Компютрите и особено интернет увеличават още повече масовостта и заличават разликата между писател и читател. Обменът на информация и идеи става двустранен. Монологът се превръща в диалог. При това в реално време. Същевременно информацията става практически неунищожима. Възвръща своята безплътност. Комерсиалните модели, обаче умират.
15 Ноември 2011 07:29
София, !
15 Ноември 2011 07:30
Да не говорим, че четенето предполага доста по-големи усилия и формиране на умения за концентрация (в сравнение със слушането, хеле пък с гледането), които днес всички, занимаващи се с тези проблеми, отчитат като фундаментални липси. Което с ускорени темпове ще ни доведе... докъдето трябва. Ама в ранни зори не ми се занимава с антиутопии
15 Ноември 2011 07:38
Мисълта ми, обаче бе по-базова всеобхватна - писмеността е само един канал, едно средство за предаване на информация и идеи. Киното, радиото, телевизията са също канали, при това много по широки. Дори като количество едновременно предавана и възприемана информация.
-
Ставането на видеокамерите масови и евтини, лесната компютърна обработка и монтаж, видеообмена в интернет, налагат именно видеоканала, като заместител на по-тесният писмовен.
Почти всяка книга вече има филм. Научните книги - също. Може в най-евтиният случай да са само видеолекции с малко анимация, но ги има. Отвори http://www.kolibka.com Натиснете тук и ще намериш почти всичко, което е излязло и като книги.
---
Просто информацията, записването й за поколенията, обмена й - остават постоянни. Конкретните технически начини, обаче и социални модели произхождащи от тях се променят. И ще се променят. С изчезването на доинтернет поколението ще изчезне и хартиената книга, а електронната ще е само добавъчна. Основен ще бъде видеоканала.
15 Ноември 2011 07:51
Да не говорим, че четенето предполага доста по-големи усилия и формиране на умения за концентрация (в сравнение със слушането, хеле пък с гледането), които днес всички, занимаващи се с тези проблеми, отчитат като фундаментални липси.

Точно така. Четенето изисква много повече време и усилия за възприемане на едно и също количество информация. А това е рационален и природен аргумент на развитието и еволюцията, защо нещата ще се развият в посоката на замяната на текста от видеото.
-
Не палиш огън с триене на дървета нали, а използваш кибрит и дори запалка ? Същият резултат, но много по-лесно и бързо.
-
Ако излезеш извън набитите "романтични" клишета, то ще видиш, че всъщност призива към самоцелни усилия е просто ирационален призив за мазохизъм, който за да е "приемлив" се представя в героичната поза на емоцията потиснала разума.
15 Ноември 2011 07:55
Между нас има и незрящи има и хора с различни увреждания които препятстват "четенето" те по-глупавчки ли са ?
15 Ноември 2011 09:20
Четенето изисква много повече време и усилия за възприемане на едно и също количество информация.

Четенето в общия случай (има изключения, разбира се) пести не време, а мислене и въображение. Когато четеш приказка на детето си, то свиква през това време да работи с мозъка си и да си представя образите на героите, да си представя обстановката около тях. Когато тези образи са му дадени на готово, то няма нужда да си изработи механизъм, с който да си представя. В последствие това му помага и в работата с математика (която е не друго, а записани символи, зад които стои идея, но ти трябва да си я представиш), ако щеш - да разбере един чертеж или да си представи как от една пръчка може да изработи нещо. Харесвам например старите руски детски филмчета, в които образите и особено обстановката са загатнати, а не напълно (и ужасно наситено) изобразени като във филмчетата на Дисни.


Ужасно много съвременна информация вече е загубена, поради простата причина, че е записана на носител, който вече няма къде да бъде прочетен. Разсъжденията ти за вечността на цифровата информация са валидни за кратък период от време, но не и за дълъг. С това съвсем не искам да кажа, че не трябва да има такава информация. Напротив, тя е страшно необходима, но като допълнение, а не като заместите.


СвСофия, както винаги,
15 Ноември 2011 09:34
Софчето и Хекси, прави сте за четенето. Четенето се учи трудно, но е най-бързия начин за възприемане на информация /естествено без картинки понякога не става/. Между другото отношението слушане/четене като време за възприемане на една и съща информация е 4-5. Който не вярва, да вземе да отиде на някой сайт дето има интервюта или някакви предавания на аудио/видео/ + същото като текстов запис. Да прочете текста /отнема 5-6 минути/, после да види колко време отнема изслушване на същия текст в "оригинал" /поне 20минути, ако не и 30/.
15 Ноември 2011 09:38
Чудя се дали в древна Гърция, когато са започнали да записват Илиадата и Одисеята, е имало такова мрънкяне по агорите - ужас, убиват духовното, записват живото слово на бездушен папирус, поемите ще изчезнат, народът ще изпростее, държавата да спонсорира рапсодите, за да ги слушат интелигентните хора, пък простаците да си четат от свитъци

_______________________
History teaches us that men and nations behave wisely once they have exhausted all other alternatives.
Abba Eban
Блогът на Манрико
15 Ноември 2011 10:01
Четенето се учи трудно, но е най-бързия начин за възприемане на информация

Не е така. Ако ти покажа 10 секунден клип за пътуване от Земята до Луната и нейната повърхност ти ще възприемеш всичката тази информация, която, ако трябва да ти я опиша (писмено или устно) 10 секунди ще са само едно или две начални изречения. Освен това със сигурност ще си представиш нещо твое, на базата на собствените си стари възприятия за нещата, които си видял и аналогии от тях, което със сигурност ще е далеч от точното, а и от това, което аз бих си представил, ако само го описвам по предно описание от друг без да съм го видял.
15 Ноември 2011 10:04
Manrico,
чуди се!
Знам само, че като ми кажат - Бях на едно страхотно място.
Не търся снимка, а съм доволен и на описание.
Брайти,
прав си!
Ще останат само Ъъъъ и Ъхъъъ.
15 Ноември 2011 10:08
Брайти,
а разбра ли спецификацията на скалите, има ли атмосфера, нива на радиация и още куп неща от филма?
Или глас зад кадъра ти говореше... `Баси к`ви умни хора.
15 Ноември 2011 10:13
Ама другари,
да не смесваме художествената с научната литература. А?
Че батака стана още по-голям!
Че ще поискам цифри към снимките. А ако трябва да се разработва нещо...
Брайти, пожелавам ти научно-популярно филмче да гледаш и да измисляш.
От художествената се развива въображение, което МОЖЕ И да се използва по предназначение...
15 Ноември 2011 10:15
Когато тези образи са му дадени на готово, то няма нужда да си изработи механизъм, с който да си представя.

Няма такова нещо. Представянето е комбинация от неща и елементи на неща, които си видял. Съзнателно или не. И не се учи. То е естествено свойство на мозъка, което при някой хора е по-добре изразено от други.
Дори има и полови различия. Жените например по-трудно се ориентират в географски карти и чертежи, отколкото мъжете.
-
Не знам дали си запозната с изследванията, какво всъщност представлява съня ? Нищо повече от проиграване на комбинации и налучкване на успешни решения. Най-вече за гарантиране на безопасност. За да не се губи време, ако реално възникнат. Затова и всеки сънува това, което го вълнува, но най-вече това от което се страхува и счита за опасност.
---
Алгоритъмът за обработка на информация, е генетично заложен. Способностите за това - също. Можеш да научиш, дори и куче да свързва един символ с едно или друго (Павлов за това има Нобел), но обучението трябва да е конкретно. Общи умения не се придобиват и развиват. Тях или ги има или ги няма.
15 Ноември 2011 10:15
Брайти и си прав и не си. Например, изречението "пътувах от земята до Луната", се въприема напълно от грамотен човек за части от секундата. Грамотният може /АКО има нужда/, да си представи космоса, звездите, някаква ракета, безтегловност, ускорения и и т.н. защото вече много много пъти е чел за това. За неграмотния обаче и 10 секунди да изхаби да гледа клип че и 10 часа, това няма да му помогне, той няма да разбере какво е видял. Т.е. клипчето /картинката/ действително е за предпочитане в частни случаи /едно нищо и никво jpg-че съдържа информация колкото една средна книга/, в общия обаче за прехвърляне информация между грамотни хора четенето ускорява многократно работата.
15 Ноември 2011 10:30
Тавагишчи, все пак основният спор беше задължителна ли е хартиената форма на книгата или другите форми биха могли да я заменят изцяло или отчасти. А още по-основния - трябва ли бюджетът да даде едни пари на библиотеките да изкупят залежалите книги на някои писатели.

_______________________
History teaches us that men and nations behave wisely once they have exhausted all other alternatives.
Abba Eban
Блогът на Манрико
15 Ноември 2011 10:31
Или глас зад кадъра ти говореше...

Точно така и говореше на език който разбирам, т.е. свързвам конкретни неща, които съм видял, части от тях или производни с конкретни звукови комбинации. Дешифрирам звуците и на базата на съчетание с картината, научавам (създавам) нови понятия или прецизирам стари.
-
Всъщност писмеността е вторично кодиране. Кодиране на звуците. Кодирането на понятия (пиктографските и математически символи), е добавъчен случай, който няма как да бъде изведен от общият.
15 Ноември 2011 10:38
Какво да ти кажа, Манрико.
Много ми се иска да ми сипят с черпака. Хем съм пряко засегнат.
Но ако говорим честно, грижата за българската книга трябва да бъде преди всичко грижа за ИЗДАТЕЛИТЕ.
Колкото до носителите - никак не ми се иска на стари години за трети път да си правя лична технологична революция, но явно работата отива към таблетите. Възможностите им наистина са огромни. И няма никакво значение, че лично аз предпочитам хартиения носител.
15 Ноември 2011 10:40
А още по-основния - трябва ли бюджетът да даде едни пари на библиотеките да изкупят залежалите книги на някои писатели.

Зависи. Зависи от отговорът на въпроса трябва ли бюджетът да дава годишно по няколко милиона да поддържане на опера, при положение, че я посещават стотина келеша да си четкат снобизма, че са богати и културни. Ами като са богати, като искат опера, щото са културни, да си я издържат. Що трябва и ние, простите и бедните, дето слушаме чалга и ариите за нас са изтезание, да им плащаме масрафа ?
-
Ако всеки ще го издържа публиката му - добре. Ама за примадоните да има, пък за писателите не - е това си е отвсякъде безпринципност и несправедливост. Даже писателите са умни, а някои може и да могат да пеят на маса пред публика, по-голяма от тази на симфоничен концерт.
15 Ноември 2011 10:47
Подръжката на голям брой реални библиотеки, струва огромни пари. Нема що се лъжем, няма кой да ги даде, и да ги има тези пари, по-добре на пенсионерите да ги дадат. Да и не си струва да се дават тези пари за хартия която да гние и да я кльопат мишките. Една /само ЕДНА/ свястна интернет библиотека ще сърши 1000 пъти повече работа и ще бъде 100 пъти по-ефтина.
15 Ноември 2011 10:50
Сократ-май,
трябва да се намери начин интелектуалният елит на страната де не изпитва материални трудности и да може да твори напълно свободно. А публиката да получава, това, което желае некомерсиално. Как да стане ? Не знам. Знам само, че публиката е единствената, която може обективно да оцени таланта, когато го има.
-
Може би, ако се въведе онлайн системата с електронен подпис за гласуване, то с нея ще могат да се правят не само избори за Парламент, президент и местни органи, не само референдуми, но и гласувания за най-интересна книга, най-хубав филм или песен, и на тази база да се разпределя държавна субсидия.
15 Ноември 2011 10:51
RumenS,
просто се бъзикам с операта и нейните фенове.
15 Ноември 2011 10:58
А, Брайти, бъзик бъзик, ма да ти кажа има мноо истина в твоя бъзик. Подръжката на операта е нещо като подръжката на професионалния спорт. Каква е ползата? Спортистите прославят България? Стават доктори хк, от време на време? От ВИФ излизат чудесни ченгета /и мутри/. Уббаво, ма кой иска слава /опера и мутри/ да си плаща персонално. Здравеопазването и пенсиите са по-важни.
15 Ноември 2011 11:18
@brightman
много ви е ограничен хоризонта -- защо се спирате само до видеоканала? най-малкото -- спомнете си за Уилям Гибсън и ще постигнете многократно по-широк хоризонт
15 Ноември 2011 11:19
Доц. Ал. Кьосев Браво за повдигнатата тема.
Индивидуален опит – писане – четене – колективен опит – Цивилизация. Ясно е, че това е континиумът, който е отделил Човекът от останалите живи същества и му е определил собенното място в природата.
По темата: е-книгата съществува само и където има електричество; хартиената книга съществува само и където има слънце. Тоест, тенденцията за дигитализация е ясна, категорична и неоспорима. Това е Бъдещето. Искаме, или не искаме. Въпроса е за паралелното съществуване. Всеки от нас, имайки десетки хиляди документи в персоналния компютер, държи освен това да за най-важните от тях да има и hard copies, обикновенно на хартия. Хартиеният носител също има определена продължителност на живота. Затова, сигурен съм че науката и технологиите ще предоставят друг материален /не електронен/ ностел на информацията. Който да не зависи от наличието и консумация на допълнителни енергетични източници. Освен повсеместното и вечно Слънце.
Има и много други аспекти по повдигната тема. Например тези от нас, които използуват електрония дисплей за повече от 11-12 часа в денонощието познават поразяващата болка в очите, която прави четенето на книжен носител дори удоволствие, или по-скоро почивка спрямо четенето от екран. Да не говорим че четенето, там където е най-приятно – в планината, покрай реката или морето е невъзможно за повече от няколко часа /в зависимост от батерите/; или пък изобщо невъзможно, защото дори Великото Слънце се противопоставя на електрониката /в зависимост от контрастта/.
Но най-важния аспект е този който Чичо Фичо и Брайтманът повдигат; има и други канали за приемане – подаване на информация. С което съм напълно съгласен. Особенно ако се използуват и другите анализатори – ушите /реч и музика/, кожа /баня и масаж/, и най вече - вкус и обоняние /Кухнята е най-великата технологична лаборатория създадена някога и неумираща никога/.
Brightman
“Читалищата имат бъдеще само, ако се развият, като културни пространства за самодейност - театри със собствени състави, киноцентрове, изложбени зали със собствени щколи, музикални сцени и т.н. и т.н.”.
15 Ноември 2011 11:24
Аха, тук двама/струва ми се добре образовани/ май нещо се излагат.
Защо ли. Ами скъпи, представете си един лек катаклизъм, след който няма да има електричество, спътниците и всички безжични технологии се "сриват", е тогава от компа ще четеш, ама друг път. Само да напомня, че на всяка нова година GSM мрежите блокират, при едно леко земетресение-също....какво ли ще стане при нещо по-сериозно...
Мнението ми е, че колкото по-високотехнологично е едно нещо-толкова е по-ненадеждно.
Гениалните неща са прости.
Книжки от компа- да ама се забелязвам, че ако искам някоя книга-си я купувам/нищо, че я има в нета/..
Почти всяка книга вече има филм.
ами? Защо ли се сещам за толкова много книги, по които няма филми??? Плюс това филма по дадена книга е виждане на автора/на филма/. Цветущи примери: 300, Пърси Джаксън и боговете на Олимп, Язон и аргонавтите/орфей-негър/, Тор. Соларис/с Клуни/, ако го види С.Лем-ще се обърне в гроба! Филма Контакт/прекрасен/, но толкова разминаващ се с романа на Сейгън.....
Космос-пак Карл Сейгън-добър научно популярен филм/8 серии, май/-ами там нещата са просто нахвърляни, не може да се сравни с научен труд. Те затова се казват "популярни" някаква сдъвкана информация....едва ли студентите по физика в САЩ или където и да е, гледат научно популярни филми....
Наистина ли вярваш в това, което си написал?
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД