Бях забравил за политиката през този месец заровен в разкопките и експедиции в гъстите гори на Странджа. Но тя сама ме намери в един дълбок дол, обрасъл с гъст храсталак чрез звъна на джиесема. Млада репортерка от столично радио помоли за справка кога и колко пъти наши войски са били окупатори и как са се справили с окупационната си мисия. Учудено я попитах от какво е предизвикан този въпрос и тя ми отговори, че току-що се е научило, че САЩ желаят да ни натоварят с окупационна мисия в Карбала - града, в който бяха дислоцирани 480-те ни бойци, изпратени в Ирак. Това означавало батальонът ни да осигурява реда в града, докато бъде изградена местна администрация и полицейски структури.
В историята на Третата българска държава
сме били три пъти окупатори
Веднъж през 1915-1918 г. на Сръбското Поморавие, втори път пред 1941-1944 г. на източната част на Егейска Македония (Серес-Драма-Кавала) и Източна Сърбия и за трети път - на летище Рузине и едно градче в Чехословакия. Предварително искам да поясня, че под окупационна зона се разбира територията, населена предимно с чуждо население, към която държавата окупатор дори няма претенции, а окупацията е предизвикана от военна необходимост. В първите два случая, за да се освободят германските войски за Западния и Източния фронт, а в третия, за да подчертаем солидарността с братския Съветски съюз. Случаят с Ирак спада към третия случай. От батальона ни САЩ имат във военен аспект толкова нужда, колкото от ланския сняг. Но от политическа гледна точка САЩ имат нужда да покажат колко много страни по света споделят ценностите на днешната американска администрация. Затова батальонът ни е много нужен.
Не се притеснявам за ролята на батальона ни. След като напираме да се присъединим към военните, политическите и икономическите съседи на Запада, ще правим всичко, което ни поискат, а и правят самите те. От тази гледна точка, колкото и да звучи цинично, по-добре е петролът на Ирак да се експлоатира от фирмите на Буш и Кондолиза Райс, отколкото от шантавия Саддам Хюсеин.
Други неща ме безпокоят - ще се справят ли 480-те бойци и офицери с поддържането на реда в шестстотинхилядния град. Сигурно половината му жители са враждебно настроени срещу всеки окупатор, без дори да са привърженици на Саддам Хюсеин.
Всяка окупация засяга националната чест на окупираните
и създава прекрасна среда за появата и действията на конфронтационно настроени въоръжени групировки, движени при това от различни мотиви - от светско-политически до религиозни.
Практиката показва, че осигуряването на хляб, вода, ток, бензин, градски транспорт и работа не могат да осигурят симпатиите на повече от 50-60% от местното население. Останалите стрелят по окупатора при първа възможност и потъват в градската джунгла. Не бива да се заблуждаваме - в Карбала ни очаква точно това в следващите дни, седмици и месеци.
Как сме се справяли в подобни ситуации при предишните си окупационно мисии? Няма да си кривя душата - с безжалостни репресии не толкова срещу трудно уловимите стрелци, колкото срещу населението.
През 1916-1917 г. в Поморавието избиваме над 20 000 сърби, когато там започва въоръжена борба срещу нашите окупационни части. В т. нар. Драмско въстание през 1942 г. (всъщност няколко терористични нападения срещу наши военни части) избиваме 13 000 гърци (по гръцки данни) или 3000 (по наши данни). В Източна Сърбия през 1942-1944 г. избитите цивилни сърби също са хиляди. Само в с. Бойник - 1432. Както всеки може да се сети, въоръжените лица в тези цифри са малцинство.
Репресиите над цивилно население не са наш патент
Използвали са ги всички държави доскоро (а някои още) в брутална или в по-лека форма.
Едно е сигурно - тази практика за усмиряване и въвеждане на ред днес е неприложима. Щото ние от западната цивилизация сме демократи и не убиваме мирни хора, а само виновните в плен ги съдим и не ги осъждаме на смърт, щото смъртното наказание сме го забранили.
Как ще се справят нашите момчета с отговорната си окупационна мисия, след като не могат да използват печално ефикасната практика на масовите репресии, акълът ми не може да измисли. Затова ще се моля на Господ Бог (може и да съществува) да опази и върне в България всички живи и здрави. А на тези, които ще възкликнат: "Но те са там по собствено желание и заради 60-те долара джобни", ще кажа - те са там поради немотията, на която бе осъден от политическия си елит българският народ.
|
|
|
26 Август 2003
със закъснител: 
