Истерията около реколтата от пшеница и цената на хляба се вихри от началото на жътвата. Опозицията рисува апокалиптични картини, земеделският министър Мехмед Дикме се пъне да успокоява. В началото той твърдеше, че недостиг на зърно няма и че някои политици се заиграват с хляба предизборно. След това реалностите го принудиха да коригира прогнозата на министерството за реколтата. А напоследък тонът му стана заплашителен: Дикме се закани да се внесе американска пшеница на изгодна цена и да разблокира зърно от резерва, за да се успокои пазарът и цените да паднат. Решението щяло да се вземе, когато правителството се събере на заседание.



Защо обаче трябва да се чака?



Нима министърът на земеделието не знае, че решения от първостепенна важност, каквато би трябвало да бъде цената на хляба, могат да се вземат и през лятната отпуска на управниците. Практиката и на това правителство сочи, че много важни въпроси се уреждат на подпис, без присъствието на всички министри на едно място. Дикме няма как да е забравил, че последното решение на кабинета, взето точно така, бе Агенцията за приватизация да изиска от "Вива венчърс", кандидата за БТК, да подобри офертата си.

Ако земеделският министър и кабинетът имаха действително намерение да овладеят бързо ситуацията,



нямаше особена пречка решението да бъде взето навреме



Тъй като засега различни чиновници само сипят заплахи, се ражда подозрението, че някой лови риба в мътни води и манипулира пазара.

В момента износът на родно зърно е блокиран заради повишените фитосанитарни такси. Сделки за пшеница по борсите не се сключват, тъй като исканите цени от производителите са твърде високи. Търговците чакат по-изгодните предложения за вносна пшеница.



Практически пазар липсва



Единствено мелничните комбинати и хлебопроизводителите използват хаоса, за да качват неконтролирано цените. А както сочи горчивият опит от 14 години преход, дори и да падне цената на пшеницата вследствие на мерките на властимащите, вдигнатите цени няма да се понижат. Т.е. единици ще бъдат спечелилите от играта с цената на хляба. Губещи ще са всички крайни потребители. А държавата се явява в нелогичната роля на търговец, а не на регулатор на пазара.