Идеята на министър Шулева за отделяне на курортите в самостоятелни административни единици докосва важен проблем. Никой по-добре от един предишен мениджър на Албена не разбира накъде вървят тези ценни национални инвестиции след приватизацията. Аз ще го кажа така: невидимата ръка на пазара не създава спонтанно престижни курортни селища.



Невидимата ръка на пазара у нас ражда Капалъчарши



Новоизлюпените дебеловрати собственици налагат своя вкус, приватизират парковете, застрояват каквото им падне, насищат ефира с децибели, нехаят за инфраструктурата. Забележете, че в същото време г-жа Шулева заговори за необходимостта да се работи за образа на България - още един проблем, който изисква национално усилие, а не пазарен самотек.

В този тревожен процес на съсипване на многогодишни инвестиции ролята на регулатив трябва да играят общините, към които поради играта на случая са били прикачени въпросните курорти. Имат ли сила те за това пред лицето на новите олигарси? Представете си община Козлодуй да отговаря за АЕЦ - един заплашва кмета, че ще му гръмне офиса, ако не му продаде реактор Х, друг праща братовчед си да лобира за магазинче в двора на централата, трети си издейства договор за заравяне във вилното място на радиоактивни отпадъци... Примерът няма да звучи толкова абсурдно, ако приемем, че туризмът е стратегически приоритет на тази страна - поне толкова важен, колкото ядрената енергетика.

Познавам хора, които злорадо потриват ръце, когато наминат към Слънчев бряг или Боровец - пада им се на тия крадци, нека се издънят, нека съсипят всичко. И изобщо може ли национален приоритет да е нещо, което е вече в частни ръце? Имам чувството, че след 89-а цари една неяснота около това как държавата да помага на бизнеса. Тя се усилва от



възцарилия се пазарен фундаментализъм



(по израза на Сорос), който дамгосва като сталинист всеки, който отрежда на държавата нещо повече от кърпене на дупките по асфалта. Така стигнахме дъното, хайде сега да тръгнем обратно, да почнем да мислим как на някакви бизнеси може да се помогне, нищо че едни ще спечелят много повече от други. В крайна сметка там, където върви икономиката, печелят всички.

Да оставим настрана въпроса за това къде ще отиват парите от общинските данъци на курортите - става дума за национални инвестиции и съседните общини нямат особено право да претендират за тях. Бог дал, Бог взел, тъй да се каже. За мен главният въпрос е дали проектът отива към по-малко или към повече контрол над сезонните селища.

В черногледата интерпретация на проекта става дума за това заграбената от мутрите икономическа мощ да се сдобие и с административна самостоятелност. Възниква, значи, държава в държавата, където външни погледи много-много няма да бъдат допускани. Демократичният принцип на общинското самоуправление се превръща в параван за измъкване от опеката на националната държава.



Къде ще спре подобно административно пъпкуване?



Машиностроителният комплекс от Русе вече бил поискал подобна автономия, научихме тази седмица от "Сега". В крайна сметка всеки, който печели, може да пожелае автономия - за да не плаща за по-бедните наоколо. Значи край на националната солидарност, която предполага преразпределение според произволната териториална връзка (че сме се озовали в една държава, една община, един Европейски съюз - това е случайно). Колко ще се хареса това на нашите нови бизнесмени! Ще спонсорират от време на време по някой фолкфестивал и ще си правят каквото си искат.

Много се писа за трудностите около един демократичен избор вътре в една по същество производствена структура.



Камериерките избират директора за кмет, така ли?



Или става дума, както подхвърли една моя позната, за провалилото се работническо самоуправление от времето на Тато?

В оптимистичния вариант реформата ще увеличи контрола над стихийно метастазиращите курорти. Наместо да се крие зад ръководствата на съседни общини, заети с роднинства, котерийни борби и кърпене на бюджетни дупки, сезонните селища ще имат обща управа, която ще се занимава само с много специфичните техни проблеми. Например в един курорт няма социални помощи и училища, затова пък трябва да се прави реклама, да се поддържа по-добра от средната за страната хигиена, да се решават интеркултурни недоразумения, да се произвежда туристическа фантасмагория и т. н.

Но подобна управа няма как да бъде нормална община - тук министър Шулева май греши. Според мен управата трябва да бъде пряко назначавана от Министерския съвет. Т.е. кметовете или ако предпочитате - "кметовете", да бъдат представители на дългосрочния национален интерес, пращани от София, така както това става по времето на Борис след 34-а (как приляга такова решение на сегашния кабинет!) и де факто от Живков. За всички наистина общински задачи, свързани с живеещите там, могат спокойно да продължат да отговарят съседните общини. Например децата на камериерката, която живее в Боровец, очевидно ще зависи за образованието им от Самоков.



Назначеният "кмет" ще решава само проблемите,



свързани с курортното псевдоселище - благоустрояване, вътрешен ред, общ архитектурен облик, транспорт и пр., като постави под един минимум контрол стихията на бизнеса - това впрочем е в интерес на самия този бизнес, който често не вижда много по-далеч от носа си.

Такъв контрол може да е само национален, общините са твърде слаби за него. Не си правете илюзии: да се създаде конкурентоспособен туризъм в една малка и бедна страна -това не може да стане нито само с частни, нито с общински сили. Създаването на облик на България - архитектурен стил, специфична кухня, културни забележителности, хигиена, ако щете, продавачки, които знаят таблицата за умножение, - това е дълготрайно национално усилие.