Жените имат много поводи да мразят или да завиждат на мъжете. Един от най-честите със сигурност е актът на раждането. Заедно с цялата палитра положителни емоции при очакване на желаното бебе, и на отрицателни преживявания, свързани с физиологичните промени по време на износването на плода, с напредването на бременността у жената нараства и страхът от раждането. Появява се и успокоителната мисъл за напредъка на медицината и наличието на упойки, които би трябвало да елиминират болката и стреса. Доколко обаче упойката е препоръчителна и какви са нейните предимства и недостатъци? Дали обезболяването на раждането не е опасно за бебето и бъдещата майка?

За родилките има няколко варианта. Първият са венозните или мускулните инжекции с обезболяващи лекарства. Медикаментите са два вида - ненаркотични (предимно бусколизин) и наркотични (лидол). Те не намаляват болката изцяло, но смекчават усещанията за силата на контракциите и помагат за по-лесното разкритие на маточната шийка. Не винаги обаче се постига желаният ефект. Освен това, ако се роди преди изтичане действието на наркотика, бебето трудно продишва.

Другата възможност са "истинските" упойки - епидурална или спинална анестезия, които се различават по анатомичната зона, в която се извършват. Те са най-доброто средство за обезболяване на раждането днес, смята д-р Виктор Новачков, шеф на отделението по гинекология в Окръжна болница в София. Епидуралната анестезия представлява поставяне на катетър ниско в гърба, през който периодично се влива упойката. Затова тази процедура може да започне в по-ранна фаза на раждането. Медикаментите не постъпват в кръвообращението и затова епидуралната упойка няма неблагоприятно въздействие върху майката и детето, уточнява д-р Новачков. Постига се максимално обезболяване, отпускане на меките родови пътища и не се оказва натиск върху главичката на бебето. Оптимизира се и продължителността на раждането. Ако при първескиня то трае нормално около 18 часа, след епидурална упойка детето се ражда за 4-6 часа.

Един от най-често посочваните рискове по отношение на епидуралната анестезия е, че е по-голяма вероятността да се наложи използването на форцепс или вакуум в края на раждането. Това са методи, при които лекарят механично подпомага изваждането на бебето. Проблемът е, че упойката смекчава чувствителността на родилката и тя по-слабо усеща контракциите. Поради това има опасност напъните й да са слаби и неефективни. Според д-р Новачков обаче това се преодолява, ако акушер-гинекологът правилно насочва родилката, казва й кога и колко силно да се напъва.

Друго усложнение може да възникне, ако лекарят сгреши при извършването на анестезията и медикаментът попадне в кръвоносен съд. В резултат спада артериалното налягане на жената и на плода.

Спиналната анестезия се извършва еднократно и действието й продължава около час и половина или 3-4 часа (в зависимост от лекарството, което се въвежда). Това означава, че раждането трябва да стане точно в този период.

И при двете упойки родилката е в съзнание и обезболяването е от кръста надолу. При спиналната анестезия, за разлика от епидуралната, в тази част от тялото се получава пълно обезчувствяване и родилката не може да се движи. Спиналната упойка се прави обикновено при спешно цезарово сечение (секцио), когато има съмнения, че пъпната връв може да задуши плода. Секциото представлява оперативно изваждане на плода по медицински показания - когато бебето не е обърнато с главичката надолу, евентуално при по-големи размери на детето, при късогледство на родилката - за да не се отлепи ретината й при силните напъни.

След спиналната анестезия преди години се получаваше остатъчно главоболие, когато жената става и ходи. То траеше по две седмици след раждането. Впоследствие причинителят на проблема се установи и главоболието вече не се появява, обясни д-р Новачков.

Упойка може да се сложи по желание на родилката. Тя се заплаща допълнително и в различните болници струва между 80 и 100 лв.

За да бъде напълно наясно с рисковете от обезболяващите средства в конкретния случай, всяка бъдеща майка трябва да се консултира с гинеколог.



КАРЕ СИГНАЛИ

Кога бременната жена задължително трябва да постъпи в болницата? Признаците за появата на бебето започват 2-3 седмици преди термина - коремът спада, учествява се дишането, макар и все още неболезнени, контракциите също зачестяват. Обикновено в болница се отива, когато изтекат околоплодните води или когато контракциите зачестят (в началото са през 15-20 минути, а след 1-2 часа, вместо да престанат, започват да се появяват през 5-10 минути).

Първият етап на раждането представлява разширяване на маточната шийка. По принцип упойката може да се постави, когато разкритието на маточната шийка е поне 4-5 см. В зависимост от това дали жената е раждала или не, тази фаза може да продължи от 1 до 10 часа и повече. Контракциите се засилват и в най-активната си фаза се появяват през 2 минути и продължават по 1 минута.

Напъните представляват вторият етап на раждането. При първескини той продължава обикновено половин-един час. При второраждащи жени бебето може да се появи и само с няколко напъна. По време на една контракция родилката трябва да прави по 3 напъна, като стриктно следва указанията на лекарите. При излизането на бебето може да се наложи разрязване на външните полови органи, които после се възстановяват.

Ако напъните на жената не са достатъчно ефективни, лекарите, макар и рядко, използват форцепс или т.н. "вакуум екстракция". Форцепсът е метален инструмент, подобен на големи щипци, с който се захваща главичката на бебето. Вакуумът има същата функция, но представлява силиконова чашка. Независимо от употребата на тези инструменти, родилката трябва да продължава напъните. Съществуват известни рискове от увреждане на главичката на бебето.

С появата на детето раждането все още не е приключило. С няколко напъна трябва да се роди плацентата. Ако това не стане, родилката се поставя под упойка и лекарят изважда плацентата с ръка. Ако пък са останали само части от нея, се прави кюритаж (изстъргване) на маточната кухина.