Нека видим какво плаща на държавния бюджет през 2003 г. един предприемчив гражданин на България, който успява (като едноличен търговец или по някакъв друг начин) да изработи 1000 лева месечно.
Като начало този гражданин трябва да плати върху дохода си 35% осигурителни вноски (29% пенсионна и 6% здравна осигуровка), т.е. 350 лева (при действащия тази година "таван" за облагане от 1000 лв., който е със 150 лв. по-висок от действащия през 2002 г.). Върху оставащите 650 лв. се дължат 133,50 лв. подоходен данък по тазгодишната данъчна скала. С други думи,
от 1000 лв. 483,50 лв. влизат в бюджета като преки данъци
Това, разбира се, не е всичко, което държавата прибира. При всяка покупка на стока или услуга се плащат косвени данъци, които са включени в цената. Според приблизителната оценка на Националния статистически институт и Министерството на финансите хората в България харчат около 80% от дохода си за обложени с ДДС стоки и услуги. Това означава, че анализираният от нас предприемач дава около 69 лв. ДДС. Освен това знаем, че много стоки се облагат с акцизи (които бяха увеличени през последните две години) - например бензин, цигари, алкохол. Върху вносните стоки пък се дължат различни мита. Накрая не трябва да се забравят и различните регламентирани такси, които събира българската администрация за услугите си. Оценката за всички тези акцизи, мита и такси за 2003 г. е около 65 лв. Тя е субективна, но отразява тенденцията на увеличение на акцизите и таксите и някои от митата през последните години. Така стигаме до сумата от около 134 лв., платени като косвени данъци. Прибавяйки косвените данъци към преките данъци, виждаме, че през 2003 г. разглежданият предприемач с доход от 1000 лв. трябва да плаща по около 617 лв. на консолидирания държавен бюджет всеки месец. С други думи, този предприемач трябва да плати над 61% от дохода си като данъци.
Този процент е
с повече от един пункт по-висок от 2001 г.
и с три пункта - от 2002 г. Тази разлика се дължи на увеличаването на "тавана" за облагане с осигуровки, на нарастването на акцизите, на някои от митата и таксите, които далеч надскачат намалението на подоходния данък.
Така в края на краищата след упорит едномесечен труд разглежданият предприемач изкарва 1000 лева. От тях той плаща на държавата 617 лева и за него остават около 383 лв. Естествено толкова високо данъчно облагане не се възприема за справедливо. Освен това тези пари са недостатъчни за издръжката на едно домакинство. По тези причини
много от малките фирми укриват данъци
и работят в сивата икономика. Други хора пък, които при по-ниско данъчно облагане биха започнали бизнес, сега не го правят, от което страдат и те, и онези, които биха намерили препитание в подобни малки начинания. Високото облагане е и една от причините много хора с предприемачески дух да предпочетат да емигрират в други страни, вместо да останат в България.
Данъчно облагане на малкия бизнес
Година | Доход | Осигуровки | Данък | Платени преки данъци | ДДС при покупка на стоки и услуги | Акцизи, мита и такси, платени косвени данъци | Платени данъци общо | Платени данъци общо като процент от дохода | Остатък | |
2001 | 1000 | 305.38 | 170.18 | 475.56 | 69.93 | 55 | 124.93 | 600.48 | 60.0 | 399.52 |
2002 | 1000 | 297.50 | 152.50 | 450.00 | 73.33 | 60 | 133.33 | 583.33 | 58.3 | 416.67 |
2003 | 1000 | 350.00 | 133.50 | 483.50 | 68.87 | 65 | 133.87 | 617.37 | 61.7 | 382.63 |