... Седем-осем години по-късно Прага беше странно място... Строяха усилено едно красиво метро, по Карловия мост и нагоре по Храдчани беше пъстро, шарено и оживено, а в същото време мрачни милиционери можеха да те спрат на улицата ей така, както си вървиш, и да ти направят такава обстойна проверка, че сам да се почувстваш виновен за нещо си... Споменеш ли пък за 1968 година, приятелите ти млъкват навъсено, и започват да те гледат подозрително... Един певец на ужасно остри сатирични песни, казваше се Иван Младек, беше помел в музикалните класации лъскавите певци от боята на Карел Гот, и всички му се радваха, и това много приличаше на някаква свобода, но само приличаше... Езиците се развързваха само при много специални обстоятелства, при доказано и защитено взаимно доверие, и тогава човек можеше да научи неща, които ги нямаше във вестниците... Дребни такива, а страхотно показателни. Например това, че почти всички деца в пионерска възраст през онова лято на 1968 година са били отведени на пионерски лагери и после са прекарали там не една, а по две-три нормални смени, тоест по повече от два месеца, за да се върнат чак през септември, когато се е предполагало, че всичко е свършило.

По същото това време, лятото на 1968 година пишещият тези редове също беше на лагер. Само че съвсем друг: батареята ни беше изкарана на лагер някъде по баирите край Пирне и Айтос и стоя там също необикновено дълго - приблизително юни, юли и август. И си спомням, че август беше много дъждовен и някак си зъл. Спомням си и дъжда през нощта на 20-ти срещу 21-ви август. Беше като потоп, като края на света, ужасно неприятна работа, която на следващия ден вече ни изглеждаше като символ. Защото тогава, на следващата заран, батарейният ни строи в калта, а един капитан, партиен секретар ли беше, какъв беше, забравил съм, ни прочете прословутото писмо на Чехословашката компартия до братските компартии, с което разтревожените за социализма си чешки другари молеха за помощ...

В онази сутрин на 21 август помощта беше факт!

Беше голяма, и, както отсетне се разбра, дълго-дълго подготвяна помощ.

Имах приятели в други поделения, които бяха пратени в Чехословакия, та те ми разправяха как са били вдигнати още в началото на лятото и са били запратени някъде в Украйна, където, разбира се, никой нищо не им казвал, и откъдето през август поемат към Чехия...

Това щяха да ми го разправят и Исак Гозес, и Васил Маринов, и Бойко Бойков в София, но по-късно, а пък на 21 август на онова странно открито партийно събрание на баира над Пирне ние ей тъй по навик гласувахме една телеграма до ЦК на БКП, че, така и така, ако се наложи изпращането на още войска в защита на социализма, нашата отлична батарея е готова да потегли!... Като че ли някой ни питаше кой да ходи и кой да не ходи...



"Август '68" е събитие, което наистина преобърна света.



Не веднага и не отведнаж. Обърна го някак си гадно - постепенно. Последствията бяха и преки, и косвени. Преки, защото пресякоха онова, което влезе в историята на човечеството като "Пражка пролет": опит за човешка либерализация на живота в една социалистическа страна - опит за отслабване на цензурата, опит за подкрепа на естествения национализъм, опит за създаване на многопартийния система в рамките на съществуващата конституция и държавно устройство, опит за "икономически романтизъм", според определението на автора му Ота Шик, опит за нормализиране на самата Чехословашка комунистическа партия.

Косвените последици бяха дори по-страшни. Когато през декември 1989 година започнаха българските опити за "нежна революция", срещу какво бяха насочени протестите? Срещу незабравимия Член 1 от Живковската конституция, там, дето се казваше, че "Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия". Тази конституция е приета, както е известно, през 1971 година. А в предишната, Димитровската, такъв текст няма. Там ги няма и глупостите от преамбюла на Живковото съчинение, че сме се били опирали на сътрудничеството и взаимопомощта със Съюза на съветските социалистически републики и с другите страни от социалистическата общност, както и на подкрепата на международното комунистическо и работническо движение и на всички прогресивни сили в света.

На пръв поглед - голяма простотия и точка! В една конституция да се наредят такива глупости...

Де да бяха просто глупости! Тази конституция беше пряк резултат от тъй наречената "Концепция Брежнев". "Концепцията Брежнев" узаконяваше ОГРАНИЧЕНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ на страните от Източна Европа. Това вече не беше глупост! Това означаваше, че София може да решава каквото си поиска, но последната инстанция винаги ще бъде Москва. И то, разбира се, последна инстанция не по въпроса дали да се учреди ново ТКЗС в село Горно Нанадолно, а по въпроса за поведението на страната в един бъдещ глобален конфликт, най-вече военен.



Това е то ограничен суверенитет!



А виж, тази концепция се роди в мъдрите глави на Брежневите другари именно като реакция на опита на Чехословакия да направи нещо различно от това, което правят в СССР. Ако и след 1971 година се появеше проблем, подобен на "Пражката пролет", то нямаше да има нужда от "писмо за помощ": ограниченият суверинитет предполагаше автоматично намесване в ситуацията и - чао, Гергино!

... Имаше моменти, когато мнозина сравняваха "Чехословакия '68" с "Унгария '56". Сигурно заради почти еднаквите униформи и танкове по улиците на Будапеща и Прага...

Но между тези две жестоки събития приликите свършват само до тук, до танковете и униформите. А иначе през 1956 година в Унгария имаше окупационни части на Съветската армия и истинско въоръжено въстание именно срещу тях, срещу окупаторите, които пък действаха точно както действат окупаторите: смазаха въстанието с огън и меч...

В Чехословакия никой не се готвеше за въоръжени въстания и други такива опасни неща. Там искаха да заживеят просто нормално и страната им да се ръководи от умни хора, а не от прости глави. (Всъщност вълненията в Чехословакия заприличаха на въоръжени метежи след август, като реакция на една инвазия, агресия..., но това е вече една друга история...)



Кое от двете е по-опасно?



Явно второто, понеже след унгарските събития не се издигна никаква концепция за ограничен суверинитет - там Съветската армия си се оправи сама и в Кремъл изобщо не се уплашиха от подобни събития в другите соцстрани. Просто затегнаха гайките, изпосмениха предишните дървени глави с нови (у нас Антон Югов и Вълко Червенков - с Тодор Живков и с все по-нарастващия брой "чавдарци").

Понякога сравняват и друго: "Пражката пролет" напомняла Горбачовата перестройка. И пак не е вярно. Горбачов говореше за "повече социализъм", а в Прага искаха "социализъм с човешко лице": разликата е колкото от тука до небето. Ако "Пражката пролет" беше докарана до успешен край, Чехия щеше да е нещо като Канада или Швеция, а "перестройката", докарана до победния си край щеше да възстанови, видите ли, "ленинските принципи" - същите онези принципи, които превърнаха Русия в огромен агресивен лагер.

... И едно нещо никога няма да спре да ме учудва. Едно според мен много важно нещо!





Западът въобще не реагира на нашето дружно нахлуване в Чехословакия!





Никога няма да мога да си го обясня. По кинопрегледите ни промиваха мозъците като ни показваха как чехските граничари демонстративно свалят телените заграждения по границите си с Австрия и Германия (тогавашната Западна, тоест). Показваха ни и танкове - или германски, или натовски, или и едното, и другото - паркирани току до браздата и насочени към чешката територия... Ей такива работи ни показваха, а пък впоследствие никакви натовски танкове не се вяснаха, когато в Прага се стреляше.

Всъщност дори и политическата реакция беше една такава никаква... Доста по-късно, когато Русия нахлу с огромна войска в Афганистан, Рейгън поне се опита! Нарече СССР "Империя на злото" и го удари икономически - и то в най-важната точка: трясна му едно ембарго върху високите технологии и светът знае какво последва от това: тоталната разруха в съветската индустрия и икономика от осемдесетте години на миналия век... А след агресията от август 1968 - едно голямо нищо!

Даже напротив! През седемдесетте години, когато вече действаше "доктрината Брежнев", се смляха да се ръкостискат и да се целуват държавните глави от двете страни на Желязната завеса, самият Брежнев и Джими Картър се появиха по кориците на всички световни списания, сплели вдигнатите над главите си братски десници, а наш Тодор Живков стана едва ли не първи приятел на Германия. Студената война някак си стихна и тъй беше дълги години...

А на 21 август 1968, онова дъждовно лято, в самото начало на края, нашата батарея стоеше строена в команда "свободно" и гласуваше бойна телеграма до ЦК на БКП.

Всъщност ние въобще изпратихме ли я тогава тая телеграма?