Пристигането на българския контингент в Карбала стана в най-лошата седмица за войските на коалицията там. Атентатът срещу седалището на ООН и убийството на трима британски войници в "приятелския" южен град Басра накараха наблюдателите да зададат въпроса: не започва ли бунт в Ирак?

Проблемът на окупационните сили е, че те не могат да осигурят основните жизнени потребности на населението заради непрекъснатите нападения на враждебната на окупатора съпротива. А за да се преборят със съпротивата, на силите на САЩ им е необходима подкрепата на мнозинството от иракчаните. Тя би била възможна обаче само в случай, че са им осигурени основните жизнени потребности. Омагьосан кръг.

Разследването на последните нападения срещу войските на коалицията навежда на мисълта, че се е сбъднала прогнозата за симбиоза между ислямистки сили, дошли отвън, и твърдото ядро на Баас в нелегалност, чиято стратегия е да направят Ирак неуправляем, писа завчера британският "Гардиан". В същото време за първи път сондажите в САЩ регистрираха, че на президентските избори след 13 месеца



американците, готови да гласуват за Буш, са по-малко от тези, които няма да гласуват



за него.

Бойците на САЩ в Ирак са уморени, изнервени и неистово искат да се завърнат у дома, се разбира от малкото публикации, посветени на бойния дух на рейнджърите. Ежедневните съобщения за нови жертви като китайска капка трансформират обществените нагласи. В ООН Щатите се мъчат да намерят формула, която да осигури в Ирак повече войски - от Индия, Турция, Пакистан, без обаче да се подкопае монополът на Вашингтон като окупационна сила. Кофи Анан каза, че сини каски ООН няма да изпрати. А задачите изглеждат все по-огромни - преди дни американският администратор в Ирак Пол Бремър каза, че само за да се вардят границите, са необходими 25 000 души. В момента с това са заети 2500.

Точно в такъв момент 1000-та американци оставиха на българския контингент от 480 души областта на Карбала и тутакси се изнизаха, без да се интересуват, че



нашите нямат нито умения, нито мандат да управляват като шерифи



В чие поле остана топката не е ясно, защото в Ирак ние сме подизпълнители - САЩ са поверили задачи на Полша, която на свой ред ни спуска задачи.

Външният министър Соломон Паси замина за Ирак сигурно за да си избистри идеите на американците. Министърът на отбраната Николай Свинаров "дедраматизира", като набързо обяви, че мандатът на родните сили в Ирак може да бъде лесно разширен и те да поемат и гражданското ръководство на областта. Нашите военни обаче май не виждат нещата така. Шефът на Генщаба ген. Никола Колев пък призова гражданството да не вярва на публикации.

Да вярва който ще, само че обикновено авторитетните американски медии се оказват по-информирани от българските държавници. Съвсем скоро в "Ню Йорк таймс" писаха, че САЩ ще искат конкретно от България и от още дузина страни от "коалицията на желаещите" да изпратят още войски в Ирак. Целта, разбира се, е максимално много американци да се измъкнат от иракското блато и жертвите им да бъдат сведени до минимум. Изборите са близо и оттук нататък всичко ще бъде подчинено единствено на резултатите от сондажите.

Проблемът е обаче, че и извън САЩ не желаят вече Буш в Белия дом. В Западна Европа негативните настроения срещу него са особено силни. Така



България ще трябва да се жертва в Ирак за съмнителна морална кауза -



преизбирането на Джордж Буш. Дали ще имаме контингент от 480 души или няколко хиляди войници плюс "цивилни управители" не е едно и също. Но американците вече ни подхлъзнаха: те ни поставиха задачи, за изпълнението на които е необходимо спешно контингентът ни да бъде подсилен. Въпросът е в какви мащаби ще продължава това.