|
не смее да предприеме тази радикална стъпка
към промяна на системата за данъчно облагане.
Съвсем наскоро то за пореден път обяви, че вероятно семейното облагане ще бъде въведено през 2005 г. Същият ангажимент бе поет в средата на юли, когато се отчиташе свършеното и пропуснатото през първите 2 години от мандата. Ръководството на МФ отговорно заяви, че управляващото мнозинство не се е отказало да въведе семейното подоходно облагане до края на мандата си.
Устният ангажимент едва ли може да се приема сериозно, като се има предвид колко непоследователни бяха в НДСВ досега. В предизборната си програма движението ясно бе записало, че не само ще намали данъчните ставки върху доходите и ще повиши необлагаемия минимум, но и ще организира обществен дебат за въвеждане на семейно облагане. Щом дойдоха на власт, царските хора забравиха за това. В програмата за данъчната политика до 2005 г., която кабинетът одобри миналата пролет, няма нито дума за въвеждането на семеен данък. Доскоро зам. финансови министри дори официално обясняваха колко безсмислено е да се преминава към този тип облагане, след като повечето хора няма да спечелят от него.
Дали е така зависи от технологията, която ще се приложи. Идеята на семейното облагане е данъкоплатците да ползват облекчение за издръжка на деца, възрастни хора, инвалиди и други зависими членове на семейството. Т.е.
държавата отчита, че човекът издържа с личните си доходи не само себе си,
но и други свои близки.
Как става това? Обикновено преди начисляването на данъка облагаемият доход се намалява с определена сума или процент за едно неработоспособно лице, което се издържа от данъкоплатеца. Може тази сума да се приспада и от дохода на цялото семейство. Тогава то подава обща данъчна декларация за доходите на съпрузите. Преди облагане могат да се приспадат и разходи за образование на децата или за вноски по ипотечни кредити, ползвани за покупка на жилище.
Основното предимство на този подход на облагане е, че внася по-голяма социална справедливост при разпределянето на данъчната тежест между данъкоплатците. Защото еднакъв по размер семеен доход има различен покупателен ефект при семействата без деца или с едно, две и повече деца, обясняват финансистите.
В почти всички страни от Европейския съюз
има данъчни облекчения,
които представляват форма на семейно облагане. Например във Франция и в Германия доходът преди облагане се намалява с издръжки, изплащани на възрастни хора или непълнолетни. В Белгия общият доход се намалява със законово признати разходи за отглеждане на деца на възраст до 3 г., лихви за изплащане на ипотечни заеми, плащания на домашни помощници и др.
В САЩ се дава право на избор дали доходът да бъде обложен индивидуално или на домакинство. Хората, които се грижат за зависими лица, могат да правят отчисления като абсолютна сума от дохода си. За зависими се смятат лицата, които получават над половината от дохода на данъкоплатеца и имат родствена връзка с него или са членове на домакинството му.
В Централна и Източна Европа семейното облагане все още не се прилага като чист модел, но в някои страни са въведени редица отстъпки за отглеждане на деца, за издръжка на инвалиди и стари хора, които нямат собствени доходи. В Словакия например има
отстъпка и за съпруг, който не работи
и няма собствени приходи.
Според експерти основната цел на данъчната политика у нас през последните години е да се поддържа фискалната стабилност, т.е. да се гарантират приходите в хазната. Затова управляващите ревниво защитават сегашната система на облагане с данък общ доход - тя прибира на общо основание от всеки, заработил доход. Финансистите, които препоръчват семейния модел, изтъкват като негово предимство точно обратното - че ще внесе по-голяма справедливост в облагането. Те прогнозират, че семейният данък ще насърчи раждаемостта и ще подобри условията за отглеждане на деца. Освен това той ще доведе до намаляване на работата за данъчната администрация, защото ще се подават по-малко данъчни декларации.
Експертите изтъкват още, че въвеждането на семейно облагане
ще повиши мотивираността на данъкоплатците да декларират доходите си и по този начин ще се ограничи сенчестата икономика. Оттук ще се повиши и събираемостта на данъчните приходи, към която администрацията така усърдно се стреми. В крайна сметка семейното облагане е в основата на европейското подоходно облагане и ние трябва да го въведем, ако искаме да сме равноправни в ЕС.
Досега финансовото министерство отказваше да въведе семейното облагане с един основен аргумент -
данъчните нямат информационна система,
с която да контролират дали от него се възползват действително само данъкоплатци, отговарящи на условията, които ще се зададат по закон. С този мотив в миналия парламент СДС отхвърли не един и два законопроекта на депутати от опозицията, които внасяха семеен елемент в данъка върху доходите. Не мина например предложението на ВМРО реализираните през годината общи доходи от едно семейство да се намаляват преди облагане със сумата на необлагаемия минимум за всяко непълнолетно дете. Войводите предвиждаха още от годишния облагаем доход на семейството да се вадят вноските по обслужване на заеми за покупка на жилища и вноските по потребителски кредити.
Липсата на информационна система е сред пречките за въвеждане на семеен данък, които и това мнозинство не пропуска да изтъква. Голямата надежда е, че тази пречка ще отпадне, когато заработи новата Национална агенция по приходите, която ще събира данъците и осигуровките.
Дали обаче мнозинството ще надживее другите аргументи против семейния данък, които е изтъквало досега? От Министерството на финансите неведнъж са обяснявали, че семейното облагане
ще е от полза предимно за по-богатите,
а не за българите с ниски и средни доходи. Например ако се приеме, че преди облагане ще могат да се приспадат разходите за обучение на децата, щели да са облагодетелствани предимно по-заможните семейства, защото те можели да си позволят платено образование. Така семейният данък ще подпомага по-богатите, но ще намали възможностите за намаляване на данъците за по-бедните и облагането нямало да постигне максималната справедливост в разпределянето на данъчната тежест.
Чиновниците подчертават още, че е по-добре да се запази сегашната неутрална система, при която всички плащат данъци по общ ред, а пък бедните и семействата с деца получават помощи от държавата. Другият им чисто административен аргумент е, че всяко усложняване на данъчната система може да застраши приходите в хазната.
След тези аргументи, които финансовото министерство е изтъквало неведнъж, е трудно да се повярва, че то би преобърнало позицията си изведнъж и би предприело стъпки за въвеждане на този значително по-модерен подход в облагането. По-скоро приказките за него ще си останат залъгване на електората преди поредните (местни) избори.
Светло минало------------------
А сме имали семейно облагане
През 1920 г. при правителството на Александър Стамболийски се приема Закон за данък върху общия доход, според който данъкът се установява като "лично-семействен данък" и се начислява върху облагаемия доход след приспадане на необлагаем минимум на едно лице от домакинство. През 1946 г. се приема нов закон, с който при изчисляването на този данък от облагаемия доход на физическите лица се приспада "екзистенц-минимум необлагаеми суми в зависимост от семейното им положение". Те растат според броя на членовете на семейството на данъкоплатеца. За членове на семейството са се смятали "лицата, свързани с кръвна връзка по права, възходяща или низходяща линия, включително заварените, доведените, осиновените и отгледани деца". По-късно се добавят и "снахите, зетьовете и внуците". За определяне на данъка всички доходи са се декларирали общо.
През 1968 г. е въведен т. нар. "ергенски" данък. С него са се облагали доходите на гражданите, които са неоженени, неомъжени, овдовели, семейни или разведени без деца. Отменен е през 1990 г.
През 1992 г. в първия проект на Закон за облагане доходите на физическите лица на правителството на Филип Димитров е предвидено за лицата, които издържат нисходящи, необлагаемият минимум да се завишава с 50%.
|
