Когато през далечната вече 1995 г. 40-годишният тогава лидер на партията Социалдемокрация на Република Полша Александър Квашневски надви легендарния Лех Валенса и спечели първия си президентски мандат, коментаторите не пропуснаха да напомнят, че е "бивш комунист". Факт, заради който самият Валенса още по време на предизборната кампания се беше озъбил, че предпочита по-скоро да го ритне, отколкото да му подаде ръка. Заради антикомунистическата си алергия бившият държавен глава дори отказа да присъства на церемонията по встъпването в длъжност на "червения" си наследник.

Квашневски обаче запази характерното си самообладание и добронамереност и с решителния си отказ от конфронтационен тон даде ясен сигнал, че



клишето "бивш комунист" вече е само куха пропаганда



Той заложи на положителните послания, на личните си интелигентност, енергия и чар, на социалната ангажираност и реабилитира левицата не само в Полша, но и в цяла Източна Европа.

Именно неговата първа победа преди 8 г. подсказа, че само с връщане към примитивния и асоциален капитализъм не може да се върви към просперитет и че социалдемократическото му облагородяване е по-поносимият вариант за източноевропейските нации. Както през 1980 г. със стачките на "Солидарност" поляците първи дадоха сигнал, че в бившия съветски блок нещата скърцат, така и през 1995 г. с вота си за Квашневски пак те



отприщиха набъбналата "лява вълна"



в "новите демокрации". Друг е въпросът, че не всяка от тях имаше късмета да заложи на някой собствен Квашневски.

Ето как през април 1997 г. полският президент коментира тогавашната ситуация в бившия соцлагер пред италианското сп. "Панорама": "Отхвърлени бяха две утопии: първата - в края на 80-те години - за реалния социализъм, а няколко години по-късно - другата, която теоретизираше невидимата ръка на пазара като решение на всички проблеми. Хората разбраха, че чрез либерализирането всичко функционира по-добре, но цените са високи, а безработните се увеличават. Тогава те се ориентираха към тези, които казваха "не" на миналото, но приемаха елементи на икономическо програмиране и социална защита. Т.е. към нас. Във всички случаи със стария комунизъм е свършено. И онези, които не го разбраха веднага и не се реформираха, допуснаха грешка, за която плащат сега: погледнете българите..."

От 1997 г. насам много неща се промениха. Българите - също. През 2000 г. Квашневски спечели втори мандат с триумфалните 53% от гласовете, а година по-късно



неговият български "двойник" - Георги Първанов,



стана държавен глава на България, интелигентно прилагайки "модела Квашневски" на родна почва: позитивни послания, политическа толерантност, социална ангажираност.

Днес Първанов ще домакинства на Квашневски, след като миналото лято му гостува във Варшава. Тогава - преди година - и двамата не пропуснаха да отбележат близостта на възгледите си и личните си симпатии един към друг, а Квашневски подчерта в интервю пред БНТ: "Сходният опит, който имаме с президента Първанов, може само да ни бъде от полза, защото много добре разбираме много от проблемите на прехода. Сами изпитахме какво значи да погледнеш действителността с нови очи, по нов начин. Убеден съм, че целите, които си поставяме, са идентични. И двамата искаме да видим нашите страни като развиващи се, да ги видим в НАТО и Европейския съюз. Това създава шанс за хората, особено за младите, дава им гаранции за социална справедливост и в това се изразява левият момент на нашите биографии."

Откакто е на власт, "левият" Квашневски установи отлични лични връзки с ключови световни лидери. Той



стана приятел и с Джордж Буш, и с Владимир Путин,



и с Герхард Шрьодер, и с Жак Ширак, и с Хавиер Солана, и с Романо Проди... Никой от тях вече не се сеща за етикета "бивш комунист", но всеки е възхитен от отличния английски (и руски) на полския президент, от човешкия му финес, от чувството му за хумор, от обиграното отстояване на полските интереси.

Именно при управлението на Квашневски Полша стана членка на НАТО и ще влезе в ЕС, утъпквайки пътя и за България. Полският държавен глава лично се ангажира и с подкрепата на нашата кандидатура за ЕС - тема, която ще бъде дискутирана и по време на сегашната му визита в София и Варна.

Очаква се да стане дума и за Ирак, където българският контингент ще действа под полско командване. Едва ли обаче от срещата на "четири очи" ще изтече информация за това как Квашневски и Първанов ще заобиколят разминаването на позициите си по същинската война в Ирак. Помним, че нашият президент беше против удар без санкцията на ООН, докато



полският подкрепи американската линия



- в унисон с характерния полски прагматизъм. Въпреки че пък, от друга страна, против войната в Ирак беше и папата поляк Йоан-Павел Втори.

Впрочем Квашневски е убеден атеист. Дори с жена си - красавицата Йоланта, той не се е венчал в църква. Любовта между двамата пламва още в студентските им години, докато тя следва право, а той икономика в Гданск. Женят се през 1979 г., през 1981 г. се ражда дъщеря им Александра.

По същото време младият татко развива буйна дейност в Съюза на социалистическата полска младеж - отговаря за културата и идеологията. И като особено



енергичен и перспективен кадър



го назначават за главен редактор на младежкото списание "ИТД". С разголените красавици на корицата и с дискусиите по половото възпитание на младежта изданието става най-четеното в Полша. Година по-късно Квашневски оглавява комсомолския орган "Щандар млодих". По онова време той гостува и в България - на братския орган "Народна младеж".

През 1985 г. 30-годишният Квашневски е назначен за министър на младежта.

Но идва земетръсната 1989-а и за перспективния младежки кадър настъпват лоши дни. Властта е в ръцете на идейните му врагове и единствено свободно поле за изява може да е частният бизнес. Това обаче противоречи на цялата му същност, срасната с политиката. Затова с прехраната на семейството се заема стоялата дотогава в сянката на мъжа си Йоланта, която от скромен юрисконсулт в държавни предприятия се превръща в собственичка на просперираща частна фирма за недвижими имоти. А нейният Олек (както е галеното име от Александър) получава свободата да продължава да ври и кипи в политиката.

Оглавява процеса по реформиране на бившата ПОРП (компартията), създава Социалдемокрация на Република Полша и твърдо и целенасочено върви към първия си триумф през 1995-а. Малко след като става президент,



публично се извинява за грешките на стария режим



"Смятам, че постъпих добре, макар че не се чувствам виновен за това, което са вършили Гомулка и Ярузелски - обяснява той пред "Панорама". - Левицата победи и това предизвика еуфория в нашите редици и безпокойство сред хората, които се страхуваха, че могат да се възкресят някои практики от миналото. Исках да укротя едните и да успокоя другите, осъждайки старите престъпления."

Под този рефрен мина почти целият му първи мандат. Вторият започна с много надежди, тъй като бе прелюдия и за парламентарната победа на неговата партия през 2001 г. Уви дошлото тогава на власт ляво правителство на Лешек Милер в момента е с най-ниския рейтинг от всички полски кабинети след демократичните промени и се тресе от скандали за корупция. Факт е обаче, че това не даде почти никакво отражение върху популярността на Квашневски, още повече че той също подложи на критики непопулярните действия на кабинета.

Мнозина наблюдатели виждаха в него идеалния бъдещ шеф на НАТО - деен, модерен, представител на "новата Европа". Това обаче едва ли ще стане - мандатът му като държавен глава няма да е изтекъл, когато ще се избира новият генерален секретар на пакта.

Квашневски ще напусне президентския дворец във Варшава през 2005 г. Тогава ще е точно на 50 г. и едва ли ще се задоволи с четене на лекции. Световната политика само ще спечели, ако съумее да използва енергията и опита му.