Митническите канали, измами и дори битов фолклор от години вълнуват българина тъй всекидневно, та е чак учудващо, че не разполагаме със задълбочено икономическо проучване на ефекта, който оказва митническият фактор върху стопанството. Сурогатиге, които ни пробутват, са предимно спонсорирани от международни институции и чуждестранни вносители. Те само



лазят по повърхността на проблема,



защото ги интересуват главно странични за икономиката на България проблеми - като например колко губи бюджетът и колко доход пропускат държателите на световните марки от контрабандата на ментета. Естествено, че някои от статистическите резултати от тези проучвания са безспорно ценни. Например от едно изследване на Европейския съюз, публикувано миналата година, знаем, че главно от контрабандния внос на акцизни стоки хазната ни губи по

един милиард долара годишно.

Това е лъжа естествено, защото ако би пипнала и обложила въпросната контрабанда, потреблението на тези луксозни стоки щеше да се свие и в хазната биха попаднали едва 15-20% от предполагаемия приход. Още по-наивно е да се търси вината за тази контрабанда в безмитните магазинери по границите, защото техният капацитет и оборот е стотици пъти по-нисък. И все пак от разгорещените летни дискусии има известна полза. Сега поне



проблемът на границата е ясен,



знае се със сигурност, че контрабандният оборот през вдигнатите бариери на митницата е над 15%, по-вероятно към 20-25% от официално отчетения брутен вътрешен продукт на страната. Но неведомо остава влиянието на този пълноводен стоков поток, изсипван през границите, върху националната икономика. А то трябва да се изследва отрасъл по отрасъл, както опитаха със съвсем подръчни средства и с разкази на притчи земеделците, текстилците, обущарите и месарите пилетари.

Вредите на разюзданите митнически измами върху техните пазари са видими и с просто око, защото става дума за нелоялна конкуренция на съпоставими крайни продукти. За ефекта би се досетило и бебе, след като чуждият продукт влиза на пазара не само без мита, но и олекотен с 20% от неплатено ДДС, свободен от данъци върху печалбата и общински налози. Половината от спестеното да е потънало



в джоба на каналджиите, чиновниците



и в платени все пак от кумова срама минимални данъци и мита, вносителят все пак е с 10-15% напред пред местните конкуренти. За да продават, те трябва да слязат на вносната цена. Тези, които могат да си го позволят, губят доход; онези, които не могат, излизат от пазара и спират производството, докато трае евтиният внос. Но преките загуби са само половината проблем. Много по-вреден за отраслите е мултипликационният ефект на дъмпинга.

Внесъл някой 100 тона нещо си, което върви по 1000 лева тона. Целият пазар у нас е примерно 800 тона, печалбата е 10%, а дъмперът работи само с 5% печалба. Пита се: колко губи отрасълът? При своята занижена печалба вносителят е спечелил 5000, а загубата на местните конкуренти изглежда 10 000, защото ако го нямаше вноса, те биха продали своята стока и биха получили тази печалба. Всъщност загубата на отрасъла в този пример е 45 000, защото производителите не само са пропуснали въпросните 10 000 лева от намесата на вносителя, но и други 5% върху своя остатъчен дял от пазара (700 тона), защото дъмперът подбива не само своята цена, но и тяхната. Пазарната цена е пределната, на която може да се достави стоката, затова нашият дъмпер, който покрива едва 12.5% от предлагането, вече диктува и сваля 100% от пазарните цени. Но още по-трудно проследим е



междуотрасловият пренос



на вредоносния ефект. Вносителят дъмпира например вноса на субстанции, но ефектът от това е сриване на цените не само в химията, но и във фармацевтиката. Или пък още по-класическият пример с вноса на контрабандно сухо мляко, от което родни измамници произвеждат модерното евтино сирене менте (ще го познаете, ако цената му е под 2.50 лв., а ако го накиснете нощеска във вода, на сутринта намирате лепкава кашичка). В този случай дъмпингът отдавна е унищожил българското производство в самия отрасъл (поне от 2 години сухо мляко в България практически не се прави), но поразява и млекопреработватели (евтиното менте подбива цената на всичкото сирене, прясното и киселото мляко), унищожава и земеделците млекопроизводители. Ето тези мащабни стопански процеси и



пагубната роля на митническия фактор



в тях си заслужава да изследва някой учен колектив. Един умен колега обаче ме уверяваше, че няма никакъв смисъл да се пилеят пари за това проучване. Все едно било какво точно е влиянието. Важното било да се спре, а туй е работа за яки полицаи, а не за икономисти дърдорковци. Може пък и така да е, но не пробвахме ли вече с всякакви полицаи?