Ако курортите се отделят от общините, ще бъдат обречени на гибел. Ако туристическите комплекси се обособят в кметствата, ще разцъфтят, тъй като сами ще решават всичките си проблеми. Някъде между тези две крайни позиции вероятно е истината за превръщането на туризма от приоритет на хартия в първостепенен отрасъл, който държавата реално е взела присърце. Жалкото е, че възкресяването на една идея отпреди десетилетие бе направено повече с политически амбиции, отколкото с реално желание за промяна на статуквото.
Никак не е случайно обаче, че идеята бе една от първите инициативи на вицепремиера и все още пресен министър на икономиката Лидия Шулева. Тя веднага бе обвинена, че урежда стар проблем на курорта Албена, в който притежава акции и откъдето тръгна към властта. Всъщност замисълът е много по-широк -
да се демонстрира, че туризмът вече е грижа на Шулева,
а не на ДПС, както бе при предишния икономически министър. Доказателство, че това е по-скоро солово изпълнение, отколкото съгласувана акция, е фактът, че Димитър Хаджиниколов - човекът на Доган в това министерство, отговорен за туризма, се изказва твърде предпазливо. И припомни, че идеята се обсъжда от 10 години и досега не е реализирана, защото се е оказала невъзможна.
По време на отпуската си край морето Шулева организира няколко срещи, за да търси съмишленици - с туристически управници, с кметове и със свои колеги от правителството, дори с премиера и с Пламен Панайотов. От тях само Сакскобургготски подкрепи заместничката си - все пак едно от предизборните му намерения бе да развива туризма, а би било нелогично да опълчи срещу първата икономическа инициатива на Шулева, която, по всичко личи, разполага с неговото пълно доверие.
Идеята претърпя доста метаморфози
Очевидно Шулева не е имала ясна представа какво точно иска, предлагайки курортите да станат самостоятелни общини, нито пък е имала визия как това може да се осъществи на практика. В най-общи линии лелеяната мечта на големите туристически комплекси Златни пясъци, Албена, Слънчев бряг, Пампорово и Боровец е да прибират курортните такси, данък печалба, местните данъци и такси, а с парите да поддържат инфраструктурата и да осъществяват обща реклама. Срещу това категорично се обявиха кметовете, подкрепени от Националното сдружение на общините.
При дискусиите курортите постепенно мимикрираха до административно-териториални единици, които хем ще са част от сегашните общини, хем ще се самоуправляват.
Според експерти такова животно не може да има
Законът за административно-териториално устройство ясно е определил кои са самоуправляващите се звена - областите и общините. Лансираната идея издава, че управниците не познават много-много законите на държавата, която управляват. Става дума за законите за административно-териториално устройство, за местното самоуправление и администрация, за Европейската харта за местното самоуправление, коментират спецовете.
За нова община има някои задължителни условия
Едно от най-важните изисквания е наличието на населено място с над 6000 души. Друго важно условие е да се докаже възможност за самостоятелно финансиране.
От ведомството на Шулева обясниха, че и сега Законът за административно-териториалното устройство предвижда възможност Министерският съвет да създава общини. Затова работната група, съставена от представители на заинтересованите страни, обсъждала този статут да се определя по други критерии - брой легла, наличие на постоянно живеещо население, възможност за изграждане на социална и техническа инфраструктура, съотношение между собствени приходи и разходи за финансиране на административните дейности. В Закона за административно-териториално устройство обаче ясно се казва, че селищните образувания, каквито са всъщност курортите, са извън строителните граници на населените места. Те имат специфични функции и нямат постоянно живеещо население. Единственото възможно и смислено решение е Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на икономиката да поискат правителството да утвърди курортните комплекси като териториална единица, селищно образувание от национално значение. Това означава зоните да имат ясно определени строителни граници и съответно - застроително-регулационни планове. Всичко друго ще доведе до тотален хаос в държавата, смятат спецове по устройство на територията.
Драмата е най-вече за издръжката на инфраструктурата
При приватизацията на Златни пясъци например инфраструктурата остана в един от собствениците на хотели в комплекса - едноименното акционерно дружество. Тя се оценява на 29 млн., от които 17,8 млн. лв. струва само земята. Това са 198 510 кв. м, в които има гора, алеи, улици и т. н.
От близо 300-те останали собственици в комплекса трябва да се събират пари за техническа инфраструктура. Годишно са нужни поне $ 1,5 млн. От акционерното дружество "Златни пясъци" се оплакват, че колегите им не внасят дължимите вноски, а те оправят инфраструктурата със собствени средства. Другите собственици твърдят, че със събраните пари за инфраструктурата приватизиралите Златни пясъци - РМД "Златни", "Агрима" и "C&N Touristic", изплаща банковите си кредити и вноските за комплекса.
Каквато и да е истината, за обикновения наблюдател е ясно, че легловата база бясно се увеличава, инфраструктурата все повече се товари и са нужни огромни средства за подмяната й. А това създава непрекъснато напрежение между различните собственици в комплекса.
Този проблем не съществува в Албена, която бе приватизирана като цяло, и дружеството собственик се грижи за инфраструктурата. Няма подобна драма и в Слънчев бряг, където инфраструктурата още е държавна и през последните 2 години се правят сериозни инвестиции в цялостната й подмяна. С парите, получени от продажба на хотели и ресторанти. Проблемът е на дневен ред обаче в Пампорово и в Боровец. Там също хотелите и ресторантите бяха продадени поотделно и собствениците им чакат общината да се грижи за пътищата, водопровода и електричеството. Естествено това никога не се случва така, както хотелиерите биха искали.
Проблемът трябваше да се реши преди приватизацията
Още когато Ренета Инджова бе начело на приватизационната агенция, се обмисляше големите курорти - Албена, Златни пясъци и Слънчев бряг, да се обособят като общини. В подкрепа на идеята се изтъкваше аргументът, че през сезона населението на комплексите става много над минимума за териториална единица. Кметовете и тогава се обявиха против, тъй като видяха касите си изпразнени. Спорът постепенно отшумя.
При възкресяването на идеята отново излизат на дневен ред
множество неразрешими наглед въпроси
- как едно типично търговско дружество със специфичен предмет на дейност, каквото е туристическата фирма, ще се занимава с обезпечаването на вода, канал, сметоизвозване, пътна инфраструктура. Освен това, за да стигне до курорта, туристът ползва летища, пътища и др. Ами ако общините откажат да поддържат комуникациите до курортите. Това между впрочем е факт и днес - улиците в Албена са супер, но пътят от Варна до курорта е тотално разбит. Кмета на Созопол, който нямало да се кандидатира за втори мандат, също хич не го е грижа как се стига до курортните комплекси.
Другият вариант е общината да се грижи за тези комуникации, но да иска пътни такси от курорта например. Няма и закон, който да застави местната власт да осигурява вода и да сменя тръбите до курортите. 15 км водопровод, който захранва Златни пясъци с вода например, скоро трябва да се подменя. Това е отговорност на общината. До 2-3 години ще трябва да се реши и въпросът с пречиствателната станция в курорта, която вече е износена. И ако казусът не намери решение, без значение дали леглата ще станат 30 000 или 50 000, курортният комплекс е изправен пред катастрофа.
Кметовете няма лесно да се откажат от парите
Бурната опозиция от тяхна страна е лесно обяснима - отцепването на курортите означава спиране на сериозни постъпления в местните каси. Сега в общинската хазна влизат отчисления от курортни такси, такса смет и данък сгради, които се събират от комплексите. Тази година например Балчик очаква да получи над 600 000 лв. от курортна такса в Албена, което е около една десета от годишния бюджет на общината.
Идеята приходите от общински данъци и такси и постъпленията от туристическите такси да се използват за реклама и обновяване на инфраструктурата в курортите е открай време. Но това никога не става - с тези пари се кърпят други дупки в общинските бюджети и те не се връщат в курортите. Именно това доведе до масираната атака за отделяне на туристическите комплекси. От друга страна обаче, нищо не пречи на собствениците на комплекси и сега да отделят средства за финансиране на обща реклама и да се споразумеят как да поддържат съвместно инфраструктурата. Само че както всичко в България, и тук основополагащият принцип е "орел, рак и щука". А докато е така, туризмът ще е приоритет само на хартия.
Напълно нормално е една еврейка, понастоящем управленска Тиква, да има подобни щения. Престъпните подбуди за един такъв замисъл едва ли стряскат някого. Единствено факта, че това е един пълен идиотизъм, може би ще реши "проблема", както го наричат обезумелите от слагачество и простотия БГ журналя.
Ако еврейската управленска Тиква имаше наистина някакви честни и безкористни подбуди към развитието на БГ курорти - тя би предложила определени поправки в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Всъщност, тази ухилена Тиква дали е чувала изобщо за този закон?
Днес, другата еврейска Тиква и председател на комунистическата партия БСП се изцепи, че Партийката му щяла да предложи и приложи купища промени при УПРАВЛЕНИЕТО на БГ общини. И то, говедото, не признава цитирания закон.
Абе, евреи, к'во да ги коментира Човек.
Не че са по-зле от управленските представители на другите националности или на останалите БГ Тикви на чужда плата