Какво се оказа най-сериозният удар върху любовта на народа към неговия завърнал се цар? Не неизпълнените обещания, презрителното мълчание пред медиите или хаосът в институциите, не дори това, че разсеяно ни забърка в една нелепа война. Най-много "публиката" (както той сам се изразява) се ядоса от усърдието, с което той се зае да реституира имотите си.
Не мисля, че хората истински разбират юридическата тънкост, която експертите правят, като се питат кое е принадлежало на частното лице Сакскобурггота и кое - на монархическата институция. Още по-малко прави са онези народопсихолози, които твърдят, че у българите духът на уравниловката е неизкореним и хак им е бил комунизмът.
Просто реституцията в тази страна,
наместо да възстанови усещането за справедливост, създаде омраза
и напрежения. Вземете този конкретен случай: идва си човекът, става министър-председател и именно тогава реституира имотите си. Защо не го направи по-рано, при Костов например? Какво, просто така имал път насам и използвал случая?
По същата причина се стопи доверието към СДС-2 - това на лежащите около парламента. Първото, което направиха мнозина от тях, когато взеха властта (нарицателен стана г-н Савов), беше да си реституират имотите. Не ме разбирайте неправилно, обсъждам не юридическия казус, за който нямам никакви особени сведения, а моралната легитимност на подобен жест. Когато някой решава своя въпрос точно когато е на власт, няма сила, която да ни накара да възприемем това като акт на справедливост.
Самата реституция за тези години се превърна в доста съмнително упражнение. Забележете как звучи самата дума "реститутка". Не защото комунистическата "конституираща се като власт завист" (това е израз на младия Маркс) ни е повредила дотам, че не можем да преживеем това съседът изведнъж да си купи мерцедес и да почне да живее по нощните барове с хубави момичета. Нито дори защото в еуфоричното разграбване на имоти "в реални граници" се съсипа стопанството за години напред.
Реституцията беше компрометирана в принципа си:
не всички получиха имотите си, някои досега се съдят, други бяха изиграни, трети бяха залъгани с компенсаторки и т. н. Да му берат греха онези самоназовавали се "десни" политици, които по този начин искаха да възвърнат доверието в собствеността. Стана обратното - подкопаха го още повече.
Не беше ли хиляди пъти по-справедливо да дадат на всички сериозно гарантирани от държавата ценни книжа, с които да участват при равни шансове в приватизирането на едно уедрено, модерно стопанство? В самото си зачеване законите за реституция бяха опорочени - създадени от адвокатското лоби на тогавашния парламент, те ужасно усложниха процедурите, за да уредят поминък на своята гилдия (някои се хвалят, че са получавали 10% върху възвърнат имот). А да припомняме ли печалните ликвидационни комисии? Пазаруването с компенсаторки? Върхът на абсурда беше онзи, дето си огради един правоъгълник насред централния пловдивски площад.
Възмущението, което породи царският егоизъм, е повод да се обърнем назад и да преосмислим принципите, по които беше проведена реституцията. Справедлива ли беше тя, колко от претендиращите получиха имотите си, след колко години, в какво състояние? Изобщо какъв беше резултатът от нея? На последния въпрос имам само един отговор: печален. Но не (или не само) заради икономическите последствия, а преди всичко заради деморализиращия й ефект: защото в епичната юридическа битка по-добре се оправиха по-силните.
Ето ви я сега кулминацията - с добре платени юристи и мощен политически натиск един министър-председател ще прибере и отнесе в Испания половин България, а ние тъпо ще гледаме. Просто така ни свикнаха.
Точно!
И наистина си умирах от завист като си представях Савов по нощните барове с младите момичета.