|
Това пролича и от визитата на Първанов в Сочи в края на миналата седмица. На нея бе направен кратък преглед на договореното при посещението на Путин в България през март, бързо бе изяснено какво и защо се бави или не се изпълнява, бяха формулирани ясни идеи как да се действа по-нататък.
От разговорите стана ясно, че в момента и България, и Русия
имат един основен приоритет - енергетиката.
Руските компании са заинтересувани да инвестират във всички сфери на този отрасъл, България е готова да им предостави равни условия с останалите кандидати и да се включи като партньор в стратегическите инвестиционни проекти, минаващи през нейна територия. Затова и отношенията в тази област се развиват най-динамично. През март двамата президенти се договориха да бъдат намалени компаниите по веригата между "Газпром" и "Булгаргаз" за доставка на газ и да се ускори строителството на петролопровода Бургас-Александруполис. В Сочи бе установено, че "Газпром" се е съобразил с желанието им, а "ЛУКойл" уточнява последните подробности по нефтопровода. И двамата президенти не пропуснаха да отбележат това като положителен пример за работата си.
"Газпром" потвърждава заинтересоваността от сътрудничеството си с българските си партньори и ще увеличава присъствието си в България - и в битовата газификация, в транзита през българска територия. Надяваме се, че когато бъде взето решение за приватизацията на "Булгаргаз", "Газпром" няма да бъде в по-лоши условия от другите компании", заяви Владимир Путин след телефонен разговор с шефа на газовия гигант Алексей Милер. "Увеличаването на транзита на газ за Турция, Гърция и Македония, а оттам и за Южна Италия може действително да превърне България в стратегически енергиен център на Балканите. Това ще направи позициите на "Газпром" в България много силни, особено когато дойде време за приватизацията на "Булгаргаз". Аз обещавам равни условия за "Газпром" и се надявам, че това ще бъде чуто и от останалите власти", отговори Първанов. Отношенията с "Газпром" ще бъдат основна тема и по време на визитата на руския премиер Михаил Касянов в началото на следващата година.
По време на разговорите най-после стана ясно и
защо е блокирана работата по петролопровода
Бургас-Алексанруполис. През януари Гърция и България парафираха договора за проекта, а Русия, въпреки уверенията, че всичко е съгласувано, до този момент не е поставила подписа си. Мълчанието на Москва изнерви партньорите и министърът на регионалното развитие Валентин Церовски дори тръгна да търси заместители сред американските фирми. Оказа се, че проблемът не е нерешим, но е съвсем резонен - твърде високите транзитни такси, които иска Гърция. "С България всичко е съгласувано. Там се справиха много бързо с организацията около сформирането на тристранното дружество по петролопровода", заяви шефът на "ЛУКойл" Вагит Алекперов. Петролният бос се срещна с руския президент час преди заключителните разговори с Първанов в събота. "Вече е направен пълен анализ на всички маршрути по Черноморието. Проектът е достатъчно перспективен и ние сме заинтересовани той да се реализира. Надявам се, че срещата между двамата президенти да даде допълнителен тласък на този проект, за да бъде той завършен", каза Алекперов. Според него в проекта от руска страна трябва да се включи и "Транснефт", която е собственик на основната част от петролната мрежа в Русия. Така още повече ще се намалят таксите за пренос на нефт по трасето. "За нас е важно проектът да се деблокира не само от икономически съображения, но и от гледна точка на сигурността в региона", каза Първанов.
Доста
по-сложно е партньорството в търговията с ток,
към която Русия проявява интерес. Руската електрическа компания "Обединени енергийни системи" (ОЕС) иска не само да участва в приватизацията на електро-разпределителните дружества, но и пак да ни продава ток. "Готови сме да подновим доставките на енергия за българския пазар. Вече имаме подписани договори с Украйна и Молдова и смятаме, че от икономическа гледна точка България ще получи значителни преимущества", каза Путин. Не е ясно обаче как това ще се впише в нашата енергийна стратегия. В момента България е най-големият износител на ток за Балканите. След като Турция прекрати договора за внос на енергия, България спешно се преориентира към другите пазари - Гърция, Сърбия, Македония, Албания и Черна гора. НЕК покрива 90% от дефицита на електроенергия в региона и съвсем естествено има интерес да продава свой ток, а не да транзитира чужд. Още повече, че руската електроенергия е много по-евтина от българската. Може би затова Първанов бе доста предпазлив на тази тема. Той обеща равни условия за ОЕС при приватизацията на ЕРП-тата, но не пое никакви ангажименти за транзита на ток.
Как ще се развиват отношенията оттук нататък в тази област до голяма степен зависи от съдбата на АЕЦ "Козлодуй".
Русия има значителни интереси в ядрената енергетика,
които смята да отстоява и при реконструкцията на III и IV блок, и при евентуален строеж на нова АЕЦ. "Европейските партньори ви предлагат ново строителство, което ще ви струва 2 млрд. долара. При това се предлагат мощности, от които България няма да се нуждае дори и при най-оптимистичните прогнози за енергийния пазар на Балканите. Русия предлага да реконструира III и IV блок за по 150 млн. долара. Сами преценете разликата, тя е съществена. От гледна точка на безопасността и ефективността нашите предложения са напълно според световните стандарти, но са по-евтини", обясни Путин. Той подчерта, че окончателното решение ще вземе България. "Взаимодействието в ядрената енергетика е жизнено важно за бъдещето на този отрасъл у нас", каза Първанов, който не пое конкретни ангажименти и по този въпрос.
Русия постави друг болезнен за нея въпрос - визите. "Приветстваме стремежа на България да се интегрира в ЕС, но трябва да се избягнат възможните негативни последствия върху гражданите и търговското сътрудничество", обясни Путин. Първанов отбеляза позитивната тенденция в това отношение - въпреки опасенията, руските туристи в България през тази година са достигнали 130 000, което е повече, отколкото в годината преди въвеждането на визите. Но призна, че е необходимо облегчаване на визовия режим.
Първанов поиска да се ускори рафитификацията на протокола към договора за взаимно насърчаване на инвестициите. Документът бе подписан през март, но още не е ратифициран от руския парламент. Двамата президенти отбелязаха увеличение на стокооборота между двете страни (1,4 млрд. долара), но бяха недоволни от структурата му - Русия продължава да изнася главно енергопродукти. Някои от вечните теми - оръжейните лицензи и претенциите на Москва към имущества на "Булгартабак", този път не влязоха в дневния ред.
Първанов и Путин изразиха надежда, че политическите импулси, които дават от това най-високо ниво, ще бъдат чути и ще се
активизират отношенията и на по-ниските етажи на властта,
и в бизнеса. Тази забележка не е случайна, тъй като работата в българо-руската смесена икономическа комисия от доста време буксува. Тя трудно стига до конкретни решения, а тези, които вземе, не се изпълняват. Всичко остава на хартия. Ако към това се прибавят и изцепките на досегашния съпредседател от българска страна Николай Василев, който посъветва българските компании да се преориентират към Европа и САЩ, вместо да се борят за място на необятния руски пазар, е очевидно, че в това отношение трябва да има радикална промяна, за да има ефект. От есента съпредседател на комисията от българска страна ще бъде новият министър на икономиката Лидия Шулева. Тогава ще започне работа и нов българо-руски бизнесфорум. Идеята е в него на равни начала да участват представители на бизнеса и на изпълнителната власт. Съпредседатели ще бъдат министри и авторитетни бизнесмени с трайни интереси в България и в Русия, които ще са заинтересувани не само от вземането на решения, но и от изпълнението им.
На срещата в Сочи стана ясно, че двете страни нямат особени противоречия в политическата сфера и са настроени за сътрудничество на международното поле. Според Путин е нужно по-ефективно взаимодействие в Съвета за сигурност на ООН. Първанов пък съобщи, че в началото на 2004 г. външният министър Соломон Паси ще посети Москва, за да консултира приоритетите пред ОССЕ, чието председателство България поема. България и Русия имат
сходни позиции и за обстановката на Балканите.
Макар да отбеляза, че София никога не е имала по-добри отношения със съседите си, Първанов не пропусна да насочи вниманието към нарасналото напрежение в Македония. "Смятам, че албанските екстремисти трябва да бъдат респектирани. Би било грешка международната общност да отвлече своето внимание от региона и да се съсредоточи в други точки като Ирак. Време е тя да разбере, че трябва да инвестира в мира на Балканите преди всичко икономически. Реализацията на коридорите 4, 8 и 10 означава повече мир на Балканите", смята той.
"Трябва да се обърне внимание на проблемите, които не са решени. Спомнете си как цялата международна общност се вдигна в защита на 20-35 000 албанци. Съвсем правилно. Но сега над 200 000 сърби са напуснали родните места и не могат да се върнат. Пълно мълчание. Това е недопустимо. Трябва да подхождаме към тези проблеми уравновесено и последователно. Само тогава усилията за установяване на мира ще имат ефект", каза Путин.
Двамата президенти се разделиха само за 20-тина дни. В края на септември Първанов отново ще бъде в Москва за дните на България в руската столица. А догодина ще направи и официално посещение. Така че има всички предпоставки количествените натрупвания на срещи да доведат до качествено ново съдържание на българо-руските отношения. Стига да има желание за това.
