|
Иван Нейков, бивш социален министър
Иване, убеден съм, че и двамата бяхме наясно с какво се захващаме. Реформата все се отлагаше и някой трябваше да събере кураж да я започне, знаейки, че го чакат много хули. Много важна тук естествено беше политическата подкрепа и отговорността за реформата, която ОДС пое. Трябва да бъдем изключително благодарни и на социалните партньори, които поеха също огромна отговорност и участваха активно в подготовката на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Може за читателите на "Сега" да прозвучи нескромно, но мисля, че успяхме в 3 неща. Първо, да освободим осигурителната система от нарастващите неизпълними обещания и да гарантираме бъдещата й финансова устойчивост. Може би най-важното тук е, че предотвратихме опасността от изоставане в плащането на пенсии с цели месеци - нещо, което е проблем на много страни от региона. Второ, да обвържем по-тясно размера на пенсиите с осигурителния принос и по този начин постепенно да се възстанови доверието към общественото осигуряване. Трето, да създадем задължителни и доброволни капиталови пенсионни фондове, с което дадохме шанс на средното и най-вече на младото поколение сами да спестяват пари за своите старини при изгодни условия и сигурност. Мисля, че по тези 3 пункта все още се движим по права линия. Никой досега не е предложил разумна алтернатива на сегашния пенсионен модел.
Исканията на хората за по-високи пенсии, за ранно пенсиониране са естествени и ние не бива да ги упрекваме. Ситуацията, която ти описваш, ми напомня много на задачата за успешно преминаване на отсрещния бряг на агнето, сеното и вълка - при условие, че в лодката (НОИ) не можеш едновременно да качиш всички, защото ще потъне. Очевидно е, че едновременно не можем да задоволим всички. Затова хората, които наистина са нетрудоспособни поради старост или инвалидност, трябва да получат такива пенсии, че да живеят достойно. На безработните трябва да се осигури продуктивна заетост, а не ранно пенсиониране. Така ще се осигурят повече пари и за пенсионерите, а с повече стаж и те самите ще получават по-високи пенсии. Що се отнася до финансирането на планирания дефицит във фонд Пенсии" на ДОО за периода до 2008-2009 г., мисля че е крайно време да се потърсят и други източници освен бюджетните субсидии. Например все още не сме използвали инструментите на дълговото финансиране. Една финансова инжекция от постъпленията от приватизацията на големите държавни монополи също е разумно решение и ще отговори на обществените очаквания.
Уважаеми г-н Христосков, изменението на чл. 70, ал. 2 на КОС няма да постигне очаквания ефект. Пак ще се появят случаи на различия в размерите на пенсионирани при едни и същи условия лица, пак ще има недоволни. Ето пример: На лицето А е определена пенсия в последния работен ден на декември 2004 г., а на лицето Б - в първия работен ден на 2005 г. Изходните данни са еднакви и определените им пенсии са 140 лв. (може да има разлика, но в стотинки). Дотук добре. Но идва 1 юни - осъвременяването на пенсиите. Ако приемем, че то се извършва с коефициент 1,06, пенсията на лицето А ще стане 148,40 лв., а на лицето Б си остава 140 лв. Разлика от 8,40 лв. ще продължи да се увеличава и при следващите осъвременявания. На 1 юни 2006 г., при запазване коефициент 1,06, пенсията на лицето А ще стане 157,30 лв., а на лицето Б - 148,40 лв., или разликата ще е 8,90 лв.
За избягването на тази аномалия може би ще бъде по-добре да се премахне ограничението при осъвременяването на пенсиите, като в чл. 100 на КОС се заличат думите "отпуснати до 31 декември на предходната година" и се въведе плавно понижаващ се коефициент за осъвременяване на всички пенсии (с изключение на м. май), отпуснати между 2 последователни осъвременявания. При нашия пример за юни коефициентът би могъл да бъде 1,055 за юли и т.н., за да достигне за април 1,005 и за май 1,000. Разликите в пенсиите, отпуснати при едни и същи изходни данни, ще бъдат незначителни и ще се окажат по-приемливи и по-поносими. Дано не греша!
С най-добри пожелания, Г. Михайлов, София, ул. "Г. Раковски" 12, вх.В
Уважаеми г-н Михайлов, по принцип сте прав, не грешите. Само че изходните данни не са едни и същи. Ако приемем, че и двамата имат еднакъв осигурителен стаж и еднакви коефициенти, то доходът, от който се изчислява пенсията им, ще бъде различен. За лице А това ще бъде средномесечният осигурителен стаж за страната за периода от декември (предходната година) до ноември (месеца преди пенсионирането), умножен по индивидуалния коефициент, а за лице Б това ще бъде средномесечният осигурителен доход за страната за периода януари-декември (месеца преди пенсионирането), умножен по индивидуалния коефициент. Ето защо разликата в размера на пенсиите на А и Б ще има и тя ще е в полза на Б. С колко той ще бъде ощетен от това, че пенсията му ще се индексира чак през юни следващата година, е въпрос на конкретните данни за средномесечния осигурителен доход за посочените периоди. Ако наистина това ощетяване е значимо, може да се предложи промяна в закона и да се въведе описания от вас механизъм или нещо подобно.
Г-н Христосков, защо, когато излезеш в продължителни болнични, не се взема осигурителният доход от предходния месец, както беше по закон до 2000 г., а се взема доходът от обезщетението за болничните? Това е огромно несправедливост! С уважение: Илка Иванова, гр. Елена
Уважаема г-жа Иванова, паричното обезщетение за временна нетрудоспособност замества част от пропуснатия доход на осигуреното лице. Вярно е, че до 2000 г. то се изчисляваше от осигурителния доход от предходния месец, но това създаваше предпоставки само с няколко дни осигуряване в предходния месец после да се получават дълго време обезщетения във високи размери. С други думи, източваха се суми от осигурителните фондове без действителен принос в тях. От друга страна, тъй като през отделните месеци в едно предприятие заплащането варира, създаваше се неравнопоставеност между работниците в зависимост от началото на отпуска за временна нетрудоспособност. Това наложи удължаване на периода за определяне на паричните обезщетения с оглед реалното участие на лицата в осигуряването и за да се компенсира реалния пропуснат доход. В случаите, когато през 6-месечния период лицето е било в отпуск по болест, се взима предвид паричното обезщетение, върху което са внесени осигурителните вноски. Това е свързано с принципа при изчисляването на обезщетенията да се включват всички доходи, върху които се внасят осигурителни вноски.
Уважаеми г-н Христосков, преди няколко години се възприе нова методика при формирането на пенсиите. Те бяха преизчислени съобразно осигурителния доход, индивидуалния коефициент и прослужените години. Разбра се, по този начин ще става и по-сетнешното актуализиране на пенсиите. Подобна операция обаче се прави за новополучаващите пенсии. Останалите се увеличават на калпак около 6% годишно. При този подход лично аз съм ощетен. Съгласно осигурителния доход за миналата година пенсията ми трябваше да бъде над 200 лв., а тя е около 164 лв. Моля да ми отговорите, защо пенсиите не се актуализират съобразно осигурителния доход, а с общ процент. И редно ли е това?
Ив. Иванов, София, ж.к. Изток
Уважаеми г-н Иванов, въпросът, който поставяте, е дискутиран, мисля, доста широко. Цялата работа е в различното разбиране на понятието актуализация или осъвременяване на пенсиите. Вярно е, че старият механизъм на актуализация на пенсиите се изразяваше на практика в тяхното преизчисляване на база средномесечния осигурителен доход, но не за последната година, а за последните 3 години. Това означаваше изоставане на пенсиите от ръста на доходите с година и половина, което при тогавашната инфлация се оказа фатално и ерозира силно реалния им размер. Това обаче се забрави и сега, когато инфлацията е ниска, а нарастването на осигурителния доход е с по-висок процент, се настоява за прилагането на такъв механизъм. Такова преизчисляване (но на база средномесечния осигурителен доход за предходната 1999 г.) беше извършено еднократно на всички пенсии към 1.01. 2000 г., защото тогава бе въведена новата пенсионна формула. Ежегодното извършване на такова преизчисляване на всички пенсии на базата на средномесечния осигурителен доход за страната през предходната година естествено е по-изгодно за пенсионерите, защото по същество това е равносилно на индексирането на пенсиите с процента на нарастване на осигурителния доход. Такова нещо обаче могат да си позволят много малко страни. В повечето случаи под актуализация или осъвременяване на пенсиите се разбира не тяхното ежегодно преизчисляване, а индексирането им с процент, по-висок от инфлацията с цел да се запази и дори увеличи покупателната им способност. Обикновено този процент е по-нисък от процента, с който нарастват доходите на работещите. Общоизвестно е и широко се прилага т. нар. "златно швейцарско правило" - пенсиите и другите социални плащания се индексират ежегодно с процент, който е по средата между номиналното нарастване на средната работна заплата и инфлацията. Например ако заплатите нарастват с 4%, а инфлацията е 2%, то пенсиите ще се увеличат с 3%. Ако се приложи поддържания не само от вас, но и от много други, механизъм на ежегодно преизчисляване на пенсиите съобразно новия средномесечен осигурителен доход, означава да поставим в едни и същи условия работещите и неработещите, което едва ли е най-разумното. Това би означавало също абсолютно равни да бъдат пенсиите на двама души с еднакъв осигурителен стаж и еднакъв индивидуален коефициент, макар че първият може да се е пенсионирал през 1990 г., а вторият през 2010 г. Мисля, че вторият пенсионер през по-голямата част от времето е работил при много по-различни условия и е естествено неговата пенсия да бъде по-голяма при отпускането й. Разбира се, пенсията на първия пенсионер трябва ежегодно да се индексира съобразно поскъпването на живота, така че той да не обеднява, а да подобрява жизнения си стандарт.
Искам да ви уверя, г-н Иванов, че това не са мои субективни разбирания, а общоизвестни правила, прилагани в повечето страни.