|
Правилата бяха въведени този април след серията бомбени заплахи срещу съдилищата в цялата страна, докарали отлагането на сума ти дела и поредната престрелка между институциите в търсене на виновния. Контролът по входовете се прави от служителите на най-новото звено в правосъдното министерство - съдебната полиция. Макар и подчинени на изпълнителната власт, новите полицаи са изцяло в помощ на магистратите. И на практика им вардят гърба.
Какви са задачите?
Съдебната полиция, официално именувана Главна дирекция "Охрана", трябва да:
- охранява съдебните сгради
- да осигурява лична охрана на съдии, прокурори, следователи и свидетели
- да конвоира обвиняеми и подсъдими с мярка за неотклонение "задържане под стража"
- принудително да довежда и призовава свидетели, обвиняеми, подсъдими.
Задачите са формулирани в миналогодишните промени в съдебния закон. Те, от една страна, поставиха нови изисквания към магистратите - от типа на обявяване на имуществото, минаване през конкурс, за да постъпиш на служба и през задължителна атестация, за да растеш в системата. Но, от друга, им отпуснаха допълнителни бонуси - задължителни застраховки за сметка на бюджета, обезщетение при напускане. И вид персонална охрана.
Охраната обаче на практика действа от тази пролет. Причините за забавата са обичайните - основно липса на бюджетни пари. През 2003 г. средствата бяха заложени в разчетите на Милен Велчев. И новото звено е факт. При структурирането му не е копиран определен модел - общ евромодел няма, макар съдебната полиция да е с традиции във Франция. С такава служба вече са се обзавели и в Румъния и Македония.
Първите заповеди за назначение в българската съдебна полиция (на началниците) са от 7 март, личният състав - към момента 486 човека, бе набран за няколко месеца. Щатът е общо за 503 души - една десета от тях офицери, останалите - сержанти. Назначение чакат още 17 човека в Добрич, Хасково и Ямбол.
Подборът е правен между близо 8000 кандидати за съдебни полицаи от цялата страна. Желанието е догодина се отпуснат поне още 500 щата за новите полицаи.
Как се става съдебен полицай?
Критериите са главно в Закона за МВР, обяснява шефът на полицията полк.Станислав Стефанов. Сиреч, иска се възраст под 40 г., ръст над 175 см, нормално телосложение.
Условията важат за военизирания състав (сержантите, а не началниците), който тепърва постъпва на работа, и са еднакви както за мъжете, така и за жените. Единственото изключение за нежния пол е, че е позволена пола в представителната униформа.
Физическата пригодност и здраве се установяват при медицински прегледи. След това се проверяват документите на кандидатите - чисто ли им е досието, имат ли провинения и др.
На финала е най-трудното - т.нар. психотестове. Те се провеждат в специализираната лаборатория на Главната дирекция за изпълнение на наказанията (по-известна като управление на затворите). Основната задача на експертите от психолабораторията е да дадат заключение
налице ли е мотивация за работа
По този параграф са изгърмели доста от кандидатите за новата служба.
За мотивацията няма точни разписани критерии, обясняват в главната дирекция по охраната. Целта е да се установи дали човекът може да изпълнява конкретните задачи, какво е интелектуалното му ниво, защо иска да получи мястото. Става чрез провеждане на беседи. Като психолозите не задават пряко въпроса: "Защо искате да сте съдебен полицай?". Не дават и тестове с фигурки за оцветяване или комбиниране.
Важно е всичко - от визуалната преценка и стойката до начина на мислене, твърди полк.Стефанов. Когато чуеш отговора на някой кандидат за отношението му към най-обикновени неща, можеш да прецениш и как ще се държи с магистратите и гражданите, с които работим, разяснява шефът на съдебната полиция. Това - поведението, за него е важен критерий. Понеже в съдебните палати подчинените му са под двойното наблюдение на обитателите на сградите, заемащи отговорни постове в обществото (съдиите и прокурорите), и на техните посетители, дошли да се информират по интересуващите ги дела или да получат правосъдие. И едните, и другите трябва да се доверяват на съдебния полицай. А той, извън другото - да предизвиква респект и уважение към институцията.
Кадровият подбор се съобразява и с конкретната дейност. Например с постановление в съдебната полиция
са прехвърлени 103 служители на МВР,
които досега са конвоирали арестанти. Взети са и около 40 служители от следствените арести и затворите. На работа в столичната Съдебна палата като кадри на новата полиция, са останали и повечето униформени, които стояха на пост пред входа на сградата или вардеха Върховния касационен съд, Върховната касационна прокуратура и др. Този контингент получил и задачата да въведе в работата новоназначените служители на съдебната полиция.
Понеже хората не са много, засега са заети основно с
охраната на съдебните сгради и то главно в областните центрове. За палатите на по-малките градчета засега няма ресурс.
Иначе
за един денонощен пост в съдебна сграда трябват 6 човека
В областните центрове с охраната на сградите са заети между 11 и 25 човека. Изключението е в София - тук охранителите са 90, 50 от тях са в централната Съдебна палата - втората по големина подобна сграда в Европа. Задачите на охранителите са разнообразни - проверка на влизащите, проверка на помещенията и коридорите, включително и при получаване на бомбени заплахи.
Най-натоварено засега е при принудителното довеждане и призоваване, твърди полк.Стефанов. Само в София
на ден се получават от 25 до 40 постановления,
а с работата са натоварени 30 полицаи. Те изпълняват и конвойна дейност. Очаква се със заповед да бъдат отделени хора от Главната дирекция за изпълнение на наказанията, които също да се занимават с принудително довеждане и призоваване в районите, където няма съдебни полицаи.
Бодигардовете
Звеното за лична охрана също не е голямо - 10 човека. Девет мъже и една жена. Шефът им е специалист по бойни изкуства, дълго време работил като личен охранител.
Служителите са бивши и настоящи спортисти. Те в момента носят служба като редова охрана на Съдебната палата. Понеже, макар и със специфични функции, не са освободени от нарядите, давани от всички.
Иначе десетимата досега са преминали 10-дневни курсове на обучение в отряда на баретите и в НСО. По бойни техники и стрелба. Предвижда се специалното обучение на продължи и спецотрядът да има повече време за подобни тренировки.
Досега десетимата не са влизали в действие. Основната им задача е да охраняват застрашени съдии, прокурори и следователи, както и заплашени свидетели. Личната охрана на магистратите се назначава със заповед на правосъдния министър. За пазенето на свидетели трябва да има постановление на съдия, прокурор или следовател. Досега е издадено 1 постановление за охрана на свидетел в Пловдив. Но задачата е била поета от МВР, понеже областното звено на съдебната полиция не е било структурирано.
Получени са и две обаждания от магистрати, че ги заплашват. След проверка и разговори с тях не им е назначена охрана. Преценено е, че заплахите не са реални.
Досега не са получавани оплаквания от работата на съдебните полицаи, твърди шефът им. Вътрешни проверки обаче засекли няколко гафа - например постови, напуснал поста. Човек от охраната на столичната Съдебна палата пък допуснал свиждане на близки със затворник (в сградата има лишени от свобода, ползвани за общи работници) в извънработно време. В тези случаи се налагат санкции.
КАРЕ Челен опит
Специфична съдебна полиция работи в САЩ. Тя съществува, откакто я има държавата. Американската съдебна полиция е федерална служба, в нея работят общо 4500 човека.
Преди време щатски експерти бяха у нас. Тогава специалистът по съдебна охрана Джоузеф Полеса разказа, че при тях също се получават много телефонни заплахи за взрив, но сградите не се затварят задължително - първо се преценявал рискът. Отделно в съдебните сгради се инсталирали електронни системи за охрана, на съдиите се осигурявали и защитни жилетки в залите.
Годишно се получавали около 700 заплахи срещу магистрати. На застрашените се осигурявала 24-часова охрана. А от 1970 г. досега съдебната полиция включила 6700 свидетели в Програмата за защита на свидетелите.
КАРЕ Атрибути
През юни съдебната полиция се сдоби с първите 18 конвойни коли за превозване на арестанти. Возилата бяха дадени на охранителните звена в областни центрове. Бройката не достатъчна - за да се покрият всички центрове, трябват 28 коли.
Конвойните автомобили, марка "Ситроен", допълнително са преустройвани от затворници - във всеки бус е оградена клетка за арестанти. В нея могат да се возят до петима задържани. Отпред пътуват шофьор и съдебен полицай.
За колите е обявена обществена поръчка, платено е по 24 000 лв. на автомобил от бюджета на правосъдното министерство.
Предстои набавяне на важните за съдебните полицаи бронежилетки, белезници и др. Засега се ползват оборотни атрибути.
|
|