Съботният форум на СДС в Пловдив влезе в новините най-вече с димката на Яне Янев. Това бе напълно логично и съвсем несправедливо. От една страна, СДС за сетен път показа, че не може да организира мероприятие, което да излъчи желаното от партията послание. В СДС все нещо съвсем битово измества най-главното, стратегическото - я някой тип ще вземе да им окраде GSM-ите, часовниците и пръстените, докато спят на Боровец, я някой от техните "политици" като Теодосий Симеонов ще се сбие. И на другия ден - о, чудо, лошите вестници пишели за кражби и побоища, а не за политически послания. От друга страна, на този разширен Национален съвет имаше наистина важни послания, които не трябва да се пропускат.

"Мъглата се вдигна", рече Надежда Михайлова в събота по обяд. И какво се показа от мъглата?

Първото послание от Националния съвет бе свързано с появата на Петър Стоянов и с публичната реч на Иван Костов. Двамата се явиха пред форума, съвсем искрено поздравиха Надежда за смелата й кандидатура и обещаха, че ще работят за победата й. Но нито веднъж не обелиха дума един на друг. Три часа те се разминаваха като бързи влакове. Стоянов профучаваше покрай Костов като край стълб, Костов се правеше, че бившият президент изобщо не съществува. Дори димната атака, заради която се измъкваха заедно през врати и прозорци, не разтопи леда помежду им. А това е много по-силен знак за СДС от публичната им подкрепа за Надежда.

Второто послание бе свързано с признанието за тежкото състояние на партията от 2001 г. насам и определянето на местния вот като "битка на живот и смърт". Надежда Михайлова призна, че това са "най-важните избори в историята на СДС". Петър Стоянов бе още по-конкретен, като обясни, че при победа на Софиянски в София СДС е труп. Бившият президент нарече предстоящите избори "Битка за бъдещето на СДС". За Иван Костов пък вотът е "бойно поле, от което никой няма да дезертира".

Това бе не просто агитация. Това бе признание. И призив към пълна и повсеместна мобилизация. Защото тежка загуба по градове и села наесен вероятно ще доведе до катастрофа и на бъдещите парламентарни избори, когато и да са те. Лично Костов разясни тежкото положение на партията, която "вградила своята сила и енергия в темелите на нова България". Препращайки към дните около изборите през 2001 г., той призна: "СДС излезе от тази трудна и градивна битка в изключително тежко положение".

Как да се излезе от тази ситуация? Тук пак няма единодушие. Въпреки че се нарече "политически пенсионер", Петър Стоянов пое предизвикателството да се върне в голямата политика на СДС. Въпреки че се разграничи от своя приятел Софиянски, той даде заявка да бъде обединител на дясното политическо пространство.

Костов подчерта, че мисли точно обратното. Той е за самостоятелния път на СДС. Нещо като Китай при Мао. На Костовите атаки срещу Софиянски и ДПС Стоянов отвърна: "Ние не можем сами да победим". Сините изпратиха и двамата с бурни аплодисменти.

Третото послание от Пловдив бе свързано с продължаващия конфликт в СДС, породен от отстраняването на Никола Николов от ПГ на ОДС. 80 привърженици на Николов събраха подписи в негова защита и вероятно на 23 септември ще поискат реабилитацията му. Това за сетен път показва, че изборите ще дойдат и ще минат, но конфликтите в СДС са непреходни. Вчера искри хвърчаха около оттегления кандидат-кмет, подалия оставка младежки лидер или бунтовете в СДС-София. Утре ще се нищи реабилитацията на Никола Николов, а вдругиден ще се говори за интригите около избора на нов лидер на СДС. Това е дневният ред на СДС. Не на вестниците.

А къде беше Надежда Михайлова през това време? Никъде, тя нали ще става кмет.