Европа и светът са потресени от човешката трагедия в Азия, каквато не се помни от библейско време, а България сякаш нарочно дава вид, че е твърде заета с други грижи, за да й обръща голямо внимание. Колкото да не е хич, властта почете в сряда жертвите със спускане на националния флаг над държавните учреждения. Тя не сметна за нужно да последва примера на страните от Европейския съюз, към който толкова пламенно се стреми, и да прикани населението също да изрази съчувствие с триминутно мълчание.
Посланието, което отправи с този
нетактичен жест,
има получатели в две посоки: в Азия, където при изострената чувствителност от драмата лесно се усеща разликата между човещина и фалш; и в Евросъюза, където могат да си направят извод доколко България е склонна да се придържа към принципа на общата външна политика, след като за такива не особено трудни за изпълнение неща е склонна да се дърпа. Други държави, които също като нас не членуват в ЕС и дори не са в процедура на присъединяване - като Албания и Швейцария например, - решиха, че участието им в инициативата е необходимо просто като белег за европейско поведение.
Бие на очи и скромната помощ, която България предлага на пострадалите - 140 000 долара. Световните агенции всекидневно дават класация на събраните дарения и ни нареждат
на предпоследно място сред страните донори,
непосредствено след гладуващата Северна Корея, която обеща 150 000 долара. Косово, което е на изкуствено дишане и самото то зависи от международните помощи, заяви вчера, че дава 300 000 долара. Някои могат да репликират, че това е мафиотска провинция, през която минават канали на дрогата и подземни парични потоци. В това отношение обаче България не пада по-долу, защото 140 000 долара струват най-мизерните мафиотски джипове, на които дори мутресите биха се срамували да се возят. Возилата с подходящи екстри са по 500-600 хил. долара, че и повече. А такива в София се срещат навярно по-често и от москвичите. Но как държавата да иска пари от "бизнесмените" за благотворителни нужди, след като ги дърпа за толкова много други неща и особено за финансиране на партиите? Отговор се получи вчера от Хонконг, където забележителната сума от 140 000 долара (но хонконгски) бе събрана с благотворителна цел от обитателите на затвора "Стенли". У нас призивът на премиера Симеон Сакскобургготски към населението за дарителска акция осигури досега около 6000 лева в касата на БЧК.
Тъй като частните дарения са пренебрежимо малки, страната се отсрамва само с официалната сума от 140 000 долара. Какво може да допринесе тя за укрепване на отношенията ни с най-големия и най-многолюден континент? Ясно е, че България е малка и опоскана, за да се усети в Азия нейната приятелска ръка. Но въпросът е
доколко жестът отговаря на действителните й възможности,
за да не изпитва самата тя неудобство, когато й напомнят българската поговорка "Приятел в нужда се познава".
Трудно е да се преброят колко наши държавници и министри се извървяха до екзотични държави в Азия през последните години. Всички уверяват, че развиват отношенията с тях, но след шумните им пътувания резултати не се усещат. Натрапва се впечатлението, че властта разглежда азиатските страни преди всичко като дестинация за най-сладкия туризъм - държавната командировка.
С едно изключение - Ирак. Там правителството не жали пари и според официални данни, съобщени през ноември от премиера Симеон Сакскобургготски, е похарчило дотогава 104 милиона лева. Този разход обаче е направен не за развитие на отношенията с Ирак, а заради САЩ и няма как партньорите ни в Азия да ни го отчетат като приятелски жест към тях.
|
|
|
07 Януари 2005
Че как да не сме помагали, бре Терзиев. Та нали 500 български туристи героично и с риск за живота си останаха там, за да субсидират със своите с такава мъка скътани парици тайландската икономика, а пък с веселието си повдигаха духа на местните хора.
