|
Има ли нещо общо между тези два израза? Защо да няма. И двата изразяват в завършен вид това, което в последните години с пренебрежение или снизхождение наричаме "чалга" - къде в музиката, къде в историята.
Не му е мястото тук да се занимаваме с теория. "Чалга" в масовото съзнание е явление популярно, та и прекалено популярно. То отговаря на най-низките вкусове на публиката, със слаби естетически и културни достойнства. Както казват със самоирония в един от "чатовете" за чалгата - а за нея в Интернет има с пъти повече страници, отколкото за В. Левски, да речем, -
"чалга е, когато на лош човек му е добре"
Чалгата в музиката отдавна предизвиква разнопосочна обществена реакция. А чалгата в историята? Замълчаваме я. Неглижираме я. Гледаме я отвисоко. Подиграваме я, но тихомълком. Зер, кой ще си разваля отношенията с колеги.
Популярната история не е чалга. Тя е трудно дело, достойно за уважение. Пишат я професионалисти, пишат я талантливи добронамерени популяризатори. Чалга са материали, които дирят сензация на всяка цена, които представят все още неясни, а в много случаи и неверни предположения във форма, угаждаща на масовия вкус, които съзнателно или несъзнателно апелират и целят да окажат въздействие върху сравнително необразованата част на аудиторията с вкус и интерес към историята, към настроената "патриотично" част от читателската и зрителската аудитория, към тези, които се чувстват несигурни като българи в една нова като характер Европа и отчаяно се нуждаят от познат здрав пристан, към който да закотвят вовеки веков нестабилното си самочувствие.
Казваме, че през последните петнадесет години
заличаваме белите петна в миналото ни
Вярно е, но те са и бум на чалгата в част от историческото писане и говорене. Подчертавам писане и говорене, не в познанието ни.
Чалгата в историята - такава, каквато я виждаме, се появи веднага след 1989 г. Не че преди това я нямаше. По-старите помнят и сензацията с намерения у нас "циклоп" и слуха за златния трон на Симеон, който щял да оправи външния дълг на България. Но все пак бе по-ограничена. Действаха държавният контрол, издателските рецензии, цензурата и автоцензурата.
Своеобразна чалга се роди още през зимата на 1989-1990 г. Вярно е, че започнаха да се разискват теми, които преди бяха табу, и затова обществеността бе жадна да научи истината - Народния съд, лагерите след Девети, "възродителния процес". Приноси бяха направени дотолкова, доколкото позволяваха разкритите документи. Сериозни историци, които и преди балансираха на ръба на разрешеното, опитаха да нахвърлят мазките на една все още неясна картина. Но тогава изникнаха и първите майстори на чалгата. Не от небитието. Някои от тези, които до 9 ноември 1989 г. с упоение изследваха историята на комунистическата партия или на Отечествения фронт и громяха монархизма, на 11 се обявиха за културолози или политолози и почнаха да хвърлят гръм и мълнии срещу Народния съд или отрицателите на величеството.
Любопитно е
сходството между нашумелите изпълнители на чалга
в музиката и в историята.
- И в музиката, и в историята и най-некадърните творения могат да видят бял свят. Трябват ти само пари за звукозаписно студио или за печатница и познат в някоя медия.
- И в музиката, и в историята чалгата е по-популярна от класиката. Не е за чудене - класиката е трудна, изисква предварителна подготовка, за да я възприемеш. Преди да се явиш на авансцената, са нужни години труд, труд и пак труд. - И в музиката, и в историята чалгата прокарва граница между сериозните и несериозните изпълнители. Изключения обаче не липсват. И в двете сфери изначално сериозни изпълнители са били подмамвани от лесна слава и известност.
- И в музиката, и в историята авторът или изпълнителят на чалгата е "наше момче". Умее да се държи свойски с тези, които поради незнание оценяват високо творенията му. Да привлича и някои от тези, които добре знаят за какво става въпрос, но търсенето на известност ги кара да нахлузват маската на "фена".
- И в музиката, и в историята чалга-изпълнителят се приспособява към вкуса на една социална категория, която се появи след 10 ноември - позамогналите се новобогаташи. Те пък на свой ред, понатрупали имане, но чувстващи вътрешно естетическата си или интелектуална недостатъчност, са поласкани, че им е дадена възможност да се отъркат, ако използваме израза на Захари Стоянов, о науката или респективно о музиката. Резултатът е, че понякога могат и да подпомогнат финансово това, което разбират - чалгата, - но рядко класическата музика или история.
- И в музиката, и в историята чалга-изпълнителят може и да е добре образован, да е бил специалист в определена област, но набляга на популярните шлагери. Ясно му е, че ако изпълнява арията на Виолета от "Травиата", да не говорим за Онегер или Шонберг, ще има значително по-малобройна публика, отколкото ако извие трелите на "Камъните падат".
- И в музиката, и в историята чалга-изпълнителят съзнателно се насочва към сензацията, търси скандала - това е най-добрата хранителна среда за него.
- И в музиката, и в историята за собствен вкус на чалга-изпълнителя трудно бихме могли да говорим - става и сантименталният романс, става и рокът, става и рапът, дори и регето или ската - важен е успехът сред публиката. И при историците - и археологията, и старата история, и Македония, и войните - най-добре тюрлюгювеч от всичко заедно - важното е да се гъделичка националното самочувствие. Паганини може да напише трийсет вариации на теми от Моцарт. Чалга-историкът може да направи триста вариации на тема Велика България.
- И в музиката, и в историята чалга-изпълнителите не правят опит да възпитават вкуса на публиката. Напротив, приспособяват се към него, подхранват нагласи и представи, които българинът от XXI в. би трябвало да загърбва.
- И в музиката, и в историята изпълнителите търсят и често намират опора в рамото на политиците. За тях този тип музика и този тип история са магистрала към сърцето на това, което те броят за народ, сиреч електорат.
Струва ми се, че в наши дни
чалгата е характерна най-вече за историята
Къде е чалгата в математиката, във физиката, в химията? Инструментариумът и езикът на историята изглеждат разбираеми и лесни на лаика. Той е твърдо убеден в ценностите, получил в школото, и гневно реагира на опитите да му се каже, че историческото познание се развива и много съкровени самовъзвеличаващи ни представи трудно могат да намерят опора в реалността. Колко популярни изложения сте видели на сложни химически реакции. Но пък е лесно да разбереш и повярваш, че българите винаги са били център на световната цивилизация.
Чалгата в историята се храни от собствената ни несигурност. От собствения ни стремеж да се абстрахираме от реалния си съвсем немалък от гледна точка на възможностите на народа ни и историческата обстановка, в която е живял, принос към човечеството. Чалгата в историята е с нас и дълго време, ако не и винаги ще си бъде с нас. Бясното развитие на медиите я осигурява с подходяща, добре наторена почва, на която израстват сдъвкани несложни идеи. Професионалният историк създава теориите си дълго и бавно - съмнява се в тях. Проверява ги. Съпоставя ги. Отхвърля ги. Не може да бъде и не е равностоен на бълващия фантастични предположения чалга-историк. Порочен кръг - слабо подготвени журналисти се ориентират към майсторите на чалгата, защото те им представят историческото знание такова, каквото те го искат, и във формата, която те могат да възприемат. В съзнанието на хората, които разчитат на медиите, чалга-историци раздават оценки и присъди.
В статия в "Ню Йорк таймс", още преди да са излезли изборните резултати в САЩ, анализираха очертаващата се загуба на демократите. Позицията им - високомерие и презрение към бедните, неразбирането на моралните ценности, по които подреждат живота си, ги тласнаха в ръцете на републиканците, за да подкрепят политика в свой собствен ущърб. Да ви звучи познато?
Чалгата в историята ли е поредният ни принос към цивилизацията? Не бих казал. Че тя дори не е балканско явление. Има я навсякъде по света. Ще я има и за в бъдеще. Но струва ми се, че трябва да правим каквото можем, за да посочим на обикновения, вдълбочен в проблемите си българин, че може да е патриот, без да бъде патриотар, че историята не е феод на малка група кресливи чалгаджии, че постигането на истините й може да е трудно, но заедно с това и увлекателно интелектуално занятие.
|
Щото от статията ви излиза, че чалгата все пак е нещо лошо, с което трябва да се борим. 
. Ако хвана който и да е човек от улицата и го попитам - искаш ли твоята дъщеря да пее на обществено място някому така - едва ли ще ми каже "да". Едно не разбирам, когато гледате "девойката с прашката" нямате ли някакви бащински чувства към киселата й като ломон физиономия докато пее това чудо? Не виждате ли, че тя е на годините на дъщеря ви, любимата ви племеница? Някакво съчувствие или раздразнение? 
