В последните няколко дни на дневен ред дойде въпросът дали Министерството на финансите е преструктурирало вземания на България към слаборазвити страни от Африка, Азия и Латинска Америка. Слухове за такива сделки или опити за тях циркулират от повече от три години, като основно касаят дълг на Ангола, Алжир, Никарагуа, Куба отпреди 1989 г.

Оказа се, че такива сделки са били извършвани - според министъра на финансите с 6 от общо 32 страни длъжници.

Изникват няколко въпроса:

- Трябва ли изобщо да се извършват такива операции, при които дългът се продава обратно на другата държава или на вторичния пазар при цена под номинала?

Според нас стратегията на "отърваване" от тези лоши кредити е правилна по принцип предвид малката вероятност някога те да се разплатят, слабата документация и вероятността от смяна на режима, когато следващото правителство категорично би отказало да плати дълг, направен от предишното. Добър пример в това отношение са може би Никарагуа, Куба и Ирак, особено ако дългът е натрупан от сделки с оръжие.

- Кога е правилният момент за операциите?

Според нас колкото по-бързо, толкова е по-вероятно да се събере повече. Според непотвърдена информация, стигнала до нас, правителството е опитало да продаде дълг на Алжир към България на цена 25% от номинала и след поредица от отлагания на процедурите се е състояла продажба на доста по-ниска цена. Дали е вярно и какви са причините за отлаганията, само правителството би могло да отговори.

- Изгодни ли са операциите?

Много труден за отговор въпрос предвид малката информация. Този вид дълг е неликвиден, няма пазар и съответно база за съпоставка с други сделки. Съпоставката с това как други страни са го продали е много обща и е ненадежден индикатор. Дали сделките са направени добре, не можем да преценим без точни данни: от какъв вид е, каква част от документацията е налична, каква е процедурата по продажба, каква е цената и видът на разплащане. Ние предполагаме, че ако има обратно изкупуване на дълга от съответните държави, разплащането е станало в стоки и услуги или с триъгълни операции.

- Как трябва да се продава държавен дълг - на вторичния пазар или на съответния длъжник? Според нас е без значение, единственото важно е цената и допълнителните договорености (например достъп на български компании до съответния пазар или решаване на политически проблем, подобен на арестуваните медицински сестри в Либия). Продажба на вторичен пазар в Лондон или Ню Йорк е напълно нормална практика и не би трябвало да се атакува априори, дори и банка да е спечелила от това. В крайна сметка те работят за интереса само и единствено на акционерите си и тяхната задача е да печелят повече. Наличието на посредник или sales advisor е скандално единствено при непрозрачна процедура и лобистки интереси.

- Нужна ли е конфиденциалност?

Според нас - да, по време на преговорите и не след техния край. Цената на този дълг не се променя от изтичане на новини поради неговата така или иначе слаба ликвидност. Ние не виждаме причина решението за това да се взима на закрито заседание на правителството. Считаме, че би било проява на добър тон за подобни операции да бъдат осведомени българският парламент и обществото, за да се избегне типичният привкус на непрозрачност и "далавера".

Реалността е, че повечето от длъжниците на България са държави с нестабилни икономики, недемократични правителства и управляващи клики. В допълнение България е подложена на силен натиск. Ирак получи опрощаване на 80% от дълга си към страните от Парижкия клуб само преди месец; инициативата "Jubilee 2000" цели 100% опрощаване на ред страни от Третия свят. В тази ситуация всяко споразумение е успех, ако са спазени процедурните правила и са избегнати лобистки интереси. Стратегията е правилна, дяволът е в детайлите. Остава правителството да обясни детайлите.

---------

Авторите са анализатори на CEEMarketWatch - анализаторска агенция, наблюдаваща нововъзникващите пазари в Централна и Източна Европа.