Станаха някакви гафове в парламента. Нямаше и да ги забележим, ако от вестници и от екрана не бяха ни усърдно алармирали. По невнимание взели едни пари оттам, където трябва, и ги прехвърлили там, където не трябва. От милиони за здраве бяха ги превърнали в милиони за "много ви здраве". От парламента не всичко се разчува, но този път стана голям конфуз: депутатите ги нямало в час, а които били - не внимавали. И не следели какъв цвят им показва една г-жа по време на гласуването. Чевръста телевизия успя да заснеме и самата г-жа със зелен маркер в ръка. Имало и друг - червен.



Логиката на цветовете е

достъпна и за депутата:



при показано зелено се гласува "за", при червено - "против". Когато чуете парламентарен водач да казва: "ще дадем зелена улица на този закон", знайте, че е приготвил зеления маркер. А когато отсече: "ще включим червения светофар", вече е напипал червения маркер в джоба.

Това не е ноу-хау на днешния парламент. Имаше го и преди, само че тогава им вдигаха химикалка със заповядания цвят. По това парламентът наподобяваше помощно училище. Тогава пък бъркотията идваше от това, че народните представители различаваха само два цвята - червен и син. Останалите съставки на дъгата им бяха непознати.



Партиите пестяха от боички,



както от закуски. Това им излезе на сметка, но кашата с цветовете съсипа държавата...

По време на едно от поредните "размразявания" при социализма в литературния свят избухна тънка книга с разкази от Андрей Платонов. Той е един от неволниците на Сталиновия режим, гонен и унижаван по някакви си техни, съветски правила и причини. Синът му в лагер, той самият - метач в писателския съюз. Казват, че веднъж, като държал палто на литературното началство, шефът небрежно го попитал как е. "Ничего, барин", отвърнал Платонов и заради това съвсем го загазил. Но това е фолклор, а в онази книжка (някой веднага ми я открадна, мисля дори, че знам точно кой) имаше разказ, предтеча на нашия проблем с цветовете. Героят бе локомотивен машинист. Влакът в прозата от онези години почти задължително е алегория на новия живот, на диктатурата на пролетариата и дори на световната революция.

Но в разказа на Платонов машинистът вижда червения светофар като зелен, не спира навреме, става тя една... С такива хора

по онова време разговорът е кратък,



но социалистическият реализъм е населен от положителни герои, та следователят ли, прокурорът ли в края на краищата прозря истината и подсъдимият отърва въжето. В разказа има една тънка подробност - дефектът на машиниста се оказва временен, причинен от светкавица в лятната буря. Големите електрически разряди могат да причинят временна загуба на зрението и машинистът, като не знаел, че е сляп, "видял" зелен светофар там, където го е виждал всеки път. (Мисля, че дори направиха проба с изкуствена мълния в полза на осъдения.) Разказът "В прекрасния и гневен свят" е блестящо написан, остава задълго в душата и иронията тук, ако я има, не е предназначена за читателя. Тя е просто опит да омекотим, да разредим и въобще някак да преглътнем прискърбния факт, че дори при показване на цветовете нашите избраници не успяват да се справят. Би ни се искало



това да е слепота временна,



не вродена и не хронична, но каква искра ще да я е предизвикала? Де да имаше искра (Божия!), де да се разразяваха чат-пат гръмове и мълнии в къщата срещу Коня! Тогава щяхме да имаме оправдание поне, че сме ги избрали читави и зрящи, а гафовете им идат от небесното електричество или от някое късо съединение. Но ние с вас си знаем, че не е така. Така сме си ги посочили - неразличаващи, а понякога и обратни към цветовете. Въпреки че някои вече сами са сменили сума цветове.

Идат избори. Дали като все още не им се изисква документ от психиатър, кандидатите да не минават поне на очен лекар? Колкото да сме сигурни, че после, като гласуват, ще различават цветовете, дето им показват. (Защото все пак те ще карат влака, нали!) И ще остане само рискът от заблудена електрическа искра, макар че в политиката същата работа върши и едно затваряне на очите.



P.S.

Та като споменахме електрическия ток...

Някога край различните машини, електромотори, табла, бушони и пр. можеше да се види един идиотски лозунг, съставен от анонимен деятел по безопасността на труда. Той е точно за онези, които боравят с тока, но за всеки случай, когато някой ден пак има избори, би бил съвсем на място над избирателните урни в цялата страна. А гласи този "лозунг" следното:

"Един миг невнимание - и после цял живот мъртъв!"