Тези дни журналистите чакаме изявление на еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген. Същият, който на 10 юли ни отправи ултиматум да променим конституцията в частта за съдебната реформа, ако не искаме да изпуснем влака за членство в ЕС през 2007 г. След като в сряда Народното събрание единодушно прие поправките (в които основното бе премахването на абсолютния имунитет на съдиите), нормално беше еврокомисарят да каже няколко думи - например, че това е добро начало, че шансовете ни са отлични - нещо такова.



Даже звъняхме в Брюксел да предизвикаме такова изявление



Приветствията на Ферхойген обаче нещо се бавят. Причината може би е в това, че в Еврокомисията си имат други грижи. Лично председателят на изпълнителното тяло на Евросъюза Романо Проди, шефът на Ферхойген, се пече на адски огън заради скандала "Евростат". Става дума за злоупотреби на европейски чиновници от статистическата служба на ЕС в Люксембург със статистическата информация на Евросъюза. Тази информация не само е конфиденциална, тя струва много скъпо. От нея се интересуват милион бизнескомпании. Чиновниците предоставяли тази статистика на парижка частна фирма, която я препродавала на свои клиенти. Печалбата се поделяла под масата.

Съвсем нашенска история. Но защо е станала тя възможна в прехваления Евросъюз, който би трябвало да бъде образец на прозрачност и добре функциониращ демократичен контрол?

Отговорът е: защото Евросъюзът, който уж се ремонтира, не прави абсолютно нищо, за да промени истинската същност на неговото изпълнително тяло, злоупотребите в което са хронични. "Евростат" е само върхът на айсберга. В Европейската комисия има много честни чиновници, но има и такива, които са изпечени крадци, това го знаят всички.



Става дума отново за имунитетите



През 1965 г. е прието допълнение към Европейския договор, според което чиновниците на общността получиха доживотен имунитет от съдебно преследване във връзка с професионалната си дейност. Да, доживотен, каквото и да правят.

Другият дефект на демократичния контрол е начинът, по който се носи политическата отговорност. Европейският парламент може да уволни европейската комисия за корупция, но чиновниците остават недосегаеми. През март 1999 г. след доклад на "група на мъдреците", който уличи Еврокомисията като колективен орган за управление за разкритите тогава злоупотреби в управляването на нейните фондове, председателят на ЕК Жак Сантер и 20-имата комисари подадоха оставка. Дойдоха други комисари начело с Романо Проди, но чиновниците останаха същите. Всъщност сега не обвиняват Проди, че е злоупотребявал, а че не е разчистил авгиевите обори. В своя защита той може да каже, че не е имало как да го направи - и ще бъде прав.



Горкият Романо,



той е жертва на италианска политическа интрига - Берлускони иска да го ликвидира политически като съперник за премиерския пост в родината му.

Идната събота председателят на ЕС Силвио Берлускони ще открие тържествено Междуправителствената конференция (МПК) за приемане на Европейска конституция и реформа на Евросъюза. Но на нея свалянето на имунитетите на еврочиновниците не е предвидено да се обсъжда, нито ще се реформира механизмът на носене на политическа отговорност. България няма да участва в работата на МПК - тя е само за 15-те досегашни и 10-те предстоящи членки. Така че официално не ни се полага на свой ред да отправяме ултиматум - реформирайте се.

Но на България не й е безразлично към какъв Евросъюз ще се присъедини.



Вече имаме опита с НАТО -



алиансът се променяше в движение, докато се движехме към членството. Още преди да са ни приели, той блокира. Евросъюзът пък, още преди да сме влезли, започна да прилича на една голяма Югославия. В изпълнителното тяло на ЕС ще се влеят хиляди източноевропейски чиновници, много от които са трупали корупционен опит в собствените си страни. Вече никой не се шокира от определението за Европа на две скорости, докато влезем, може да стане и на три, и на четири. Може и да тръгне и на задна.

Ще видим какво ще каже Ферхойген тези дни за нашата реформа. За нас е важно друго. Трябва да проумеем, че членството в ЕС няма да ни реши проблемите. Трябва да работим за икономическия си растеж и ако европейските политики способстват за това, още по-добре. Обществото ни трябва да бъде успешно дори и ако Европейският съюз не съществува или ако се разпадне, както се разпадна Югославия. Нещо, което всички членки на ЕС отдавна прекрасно са разбрали.