|
Та "на шейната" през последните няколко месеца е главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов. И покрай оставката му, и покрай ремонта на кабинета, при който името му се споменаваше ту за вътрешен министър, ту за вицепремиер, и с "издигането" му за кандидат-кмет на София от името на НДСВ.
Тези ситуации едва ли щяха да заслужават внимание, ако зад тях не прозираха лични и групови игрички. И ако не беше фактът, че във всяка от посочените сценки премиерът винаги оставяше време на генерала да преброи враговете си.
"Генералът на народа" има немалко неприятели. Или поне хора, които не искат той да е на сегашния си пост. При това твърде влиятелни. И макар той понякога да се шегувал, че знае "поименно" кои са срещу него дори в социологическите проучвания, а пък публично да твърди, че против него е само организираният престъпен свят, нещата не стоят точно така.
Сред неговите зложелатели има хора на много възлови постове, повечето от самото управляващо мнозинство.
Спомнете си колко отговорни фактори потриваха доволно ръце, когато Борисов подаде оставка в края на април т. г., и колко огорчени бяха, когато премиерът Сакскобургготски не я прие. Това се случи заради "яхтения скандал", когато бе обявено, че покрай разследването на взривяването на мерцедеса на Иван Тодоров-Доктора са били открити снимки, на които скандалният бизнесмен е на яхта край Монако с министрите Милен Велчев и Пламен Петров и депутата Мирослав Севлиевски.
За няколко дни тогава премиерът окрили противниците на Борисов с думите: "Оставката му е именно заради изказванията, които той може би малко прибързано направи, и той самият прецени, че това беше достатъчен мотив да си подаде оставката от такъв отговорен пост, което му прави чест." Докато недоброжелателите на генерала ликуваха публично, той имаше време да преброи. Така Симеон Сакскобургготски му направи своеобразна услуга. Няколко дни по-късно премиерът отказа да приеме оставката и започна да хвали публично Борисов. Дори му написа писмо колко разчита на него за справяне с организираната престъпност.
Затишието около интригата ще остане или не Борисов в МВР
трая едва четири месеца. Докато той не бе лансиран като евентуален кандидат за кмет на София от НДСВ.
Тук картината няма да е пълна, ако не бъде маркирана предисторията й. А тя е свързана едновременно с напрежението и противоречията вътре в самото МВР и с оставката на финансовия министър Милен Велчев. Та Велчев по примера на Бойко Борисов хвърли неочаквано оставка на премиера през август. Наред с другите причини за решението си финансовият министър посочи като мотив и обстоятелството, че МВР не го е оневинило публично за лансираните съмнения около яхтения скандал. Макар и да се опитваше да избяга от твърдението, че точно това е в основата на оставката му, той толкова често повтаряше, че е бил опетнен и не е бил изчистен, че само подхрани още повече съмненията. Накрая вътрешният министър Георги Петканов обяви, че в МВР няма каквито и да е данни и съмнения за Велчев. Самият финансов министър използва тази половинчата реплика сред аргументите да оттегли оставката си. В целия този процес
главният секретар на МВР го играеше наблюдател
Само веднъж той обяви по БНР, че хората, които са били на снимките, са потвърдили, че са били там, че е факт наличието на тези снимки, че в разговор с Велчев финансовият министър му обяснил, че не е знаел с кого е на яхтата в Монако, че той не внушава нищо покрай снимките, че Военна прокуратура се занимава с фотосите и все някога ще каже истината. Борисов нито за момент не повтори думите на министъра си. Той всъщност само потвърди, че има друго мнение по случая и че отношенията му с Велчев не са розови. Самият финансов министър се опита да разсее тази мъгла, като в репортаж "от първия си ден в кабинета си след оставката" не пропусна да спомене, че главният секретар на МВР му пратил SMS с пожелания за "успешна работа". Но и Борисов, и Велчев продължават да говорят за отношенията си с половин уста. И това им поведение подхранва слуховете, че още преди няколко месеца двамата са носили на премиера папки един за друг, че гравитират около различни финансови интереси и други подобни неотречени злонамерености.
Затова и не бе голяма изненада, че един от първите, които застанаха зад кандидатурата на Бойко Борисов за бъдещ кмет на София, бе именно Милен Велчев. "Това е един достоен кандидат, който би се справил с най-наболелите проблеми на столицата, сред които е сигурността на гражданите", обяви финансовият министър дни преди управляващите да решат за кандидата си. Именно тогава стана ясно, че зад "Борисов - кмет" са застанали Мирослав Севлиевски, Емил Кошлуков, както и една голяма част от Новото време. Ясно е, че "пострадалите" от яхтения скандал не искат Борисов в МВР и затова са готови дори да работят за "издигането" му.
Другият отдавна "заподозрян",
че не иска Борисов във вътрешното министерство, е самият министър Георги Петканов. Два дни преди НДСВ да се събере, за да реши кого да издигне за кмет, вътрешният министър потвърди, че главният секретар е един от кандидатите. Въпреки че официална номинация нямаше. Петканов не каза дали подкрепя кандидатурата, но даде да се разбере, че би бил доволен, ако Борисов не е на най-висшия професионален пост в подопечното му министерство.
Интересното обаче е, че на самия политически съвет на НДСВ, на който се обсъждаха кандидатурите, нито едно от гореизброените лица не е повдигнало въпроса за издигането на Борисов като кандидат-кмет. Още по-интересното е, че премиерът привика Борисов във "Врана" само часове преди въпросното заседание. Какво са си говорили, кой на кого какво е предлагал и отказвал сигурно ще си остане тайна. Още повече че самият главен секретар на МВР се обърна с "това не е ваша работа" към журналистите, които го попитаха дали все пак е искал да бъде кандидат за кмет, дали е бил натискан да стане, дали е отказал, или му е било отказано.
Срещата във "Врана" обаче потвърди,
че вариантът "Борисов - кандидат-кмет на НДСВ" е бил разиграван. Изглежда и този път царят-премиер даде достатъчно време на генерала да се огледа кой му е приятел и кой враг.
Някои анализатори дори стигат дотам да подозират, че сценката за Борисовото евентуално кметуване е била разиграна, за да се изчисли на кого и на какво може да разчита генералът след време. А се вижда, че той ще продължава да бъде подлаган на сериозна преса.
При това от наглед неочаквани места. Много упорит е например слухът, че вътрешният министър Георги Петканов бил оставен на поста си при правителствените промени под натиска на ДПС. Движението било застанало зад сегашния МВР шеф в момента, в който премиерът обявил, че ако махне Петканов, ще сложи на неговото място Бойко Борисов.
ДПС има за какво да си връща на главния секретар. Именно той застана най-категорично зад позицията, че в България не трябва да бъдат допускани обратно Майкъл Чорни и Денис Ершов. Веднага след като Борисов подаде оставка през април, първи отговорни фактори от ДПС лансираха версията, че тя ще бъде приета от премиера.
Макар и Борисов да се опитва да демонстрира, че е добре и с БСП, и със СДС, и с ДПС, и с НДСВ, в нито една от тези политически сили той няма стабилна опора. Ако позициите му се поразклатят, то е сигурно, че от "окопите" ще излязат доста генералски неприятели от всички посоки. Безалтернативно е и продължението на противопоставянето между Борисов и вътрешния министър Георги Петканов. Няма да му простят и "яхтсмените".
Да не говорим, че първите залпове вече бяха дадени. И то точно откъм присъствал на яхтата край Монако - Иван Тодоров-Доктора. В интервю пред "Монитор" той хвърли тежки обвинения срещу Борисов и даде да се разбере, че изобщо няма намерение да спре. В разговор тип "аз знам много, ще ви кажа няколко неща, но има и още" Тодоров даде заявка за "сериозен враг на Борисов". Тук е безспорно интересно да се отбележи, че последният бе защитен единствено от МВР шефа Георги Петканов. Главният секретар на МВР се опита да мине тихомълком покрай изявленията на Доктора с думите, че "и Димитър Джамов, и Ванко 1, и Самоковеца" говорели лошо за него. Обаче от тази посока той може да очаква още "изстрели".
Излиза, че засега единственият сигурен "приятел" на генерала е премиерът. Но той, както се видя, не е склонен на вечни приятелства и в даден момент може да предпочете да даде превес на някой от Борисовите недоброжелатели.
Така или иначе главният секретар прескочи успешно всички досегашни капани. Самият той обаче отвори много фронтове, което в даден момент може да му дойде в повече. Подобни финали в най-новата ни история - колкото искаш.
|
