|
Най-голямото бедствие, сполетяло Земята в рамките на живота на сегашните поколения, ще се окаже обаче потопът в Азия. Катастрофата дойде много по-различно, отколкото са си я представяли мозъците в ООН. Първо, нямаше предизвестие, и второ, бяха необходими дни, за да се реагира пост постфактум. Защото оценката за размера, ако не космически, то поне библейски, на катастрофата, се забави.
Шокиращо е, че потопът сам по себе си не беше зрелищен. Всички сме си представяли цунами като огромна, висока десетки метри вълна. Нищо подобно в действителност. От многобройните любителски видозаписи се вижда ясно, че няколкото последователни приливни вълни бяха високи не повече от 4-5 метра. Затова и мнозина от загиналите даже не са се опитали да побягнат, когато вълната настъпваше към тях. За човек, който може да плува, тя не изглежда страшна. Никой не е подозирал, че тази вълна няма да се разбие в брега, както става обикновено, а ще продължи да настъпва километри навътре в сушата минути наред, влачейки по пътя си всичко, което е възможно да бъде пометено. Че това сякаш не е вода, а течен бетон, който буквално премазва всичко живо.
Реакцията на света се забави. През целия 26 декември, деня на катастрофата, а и на следващия ден, световните медии не успяваха да преценят размера на катастрофата. Което значи, че информацията в съвременния свят се движи с различна скорост в различните региони. Ако не бяха пораженията в тайландските курорти, пълни с чужденци,
кога ли щяхме да научим за загиналите
в размирния Ачех на индонезийския остров Суматра, или в контролираната от "тамилските тигри" част на Шри Ланка? Впрочем, в Тайланд пораженията не са особено големи. Те са несравнимо по-страшни в Индонезия и Шри Ланка. Но Тайланд и особено остров Пукет се превърна в основен фокус, защото там почиваха "красивите и богатите", както ги нарича Андрей Райчев, в чийто клуб наистина се оказа, че имаме представители. Толкова по-зле за грозните и бедните, но това е положението - подобно на Титаник, светът се оказа един уязвим параход с първа и трета класа.
Сред най-хубавите неща, които се случиха след катастрофата, е, че в размирните райони конфликтите бяха забравени и оръжията - прибрани. Второ, истинска вълна от солидарност, истинско цунами на благотворителност, се надигна в богатия Запад. Благодарение на медиите и на въздействието от същите тези любителски видеозаписи, гражданското общество прояви небивала щедрост. Това е неочакван знак, че светът има потенциал да стане по-добър. Дано и ние българите заприличаме на красивите и богатите и в това отношение. Западни медии използваха израза "глобализация на състраданието". Глобализацията
не трябва задължително да означава лоши неща
На Запад се стигна се дотам, че една неправителствена организация, френската "Лекари без граници", помоли да бъдат прекратени даренията, защото не могат да бъдат оползотворени, или да бъдат посветени на други кризи. Което говори за високи стандарти за честност и прозрачност на тази хуманитарна организация, която не харчи средства за дейности, различни от пожеланите от дарителя. От друга страна, това предизвика паника, защото посланието можеше да бъда разбрано погрешно и да се отрази зле на даренията за други организации. У нас неправителствените организации не свършиха нищо, защото са свикнали друго - да получават фондове от чужбина, които да усвояват предимно за себе си.
Защо обаче се стигна дотам, че една седмица след катастрофата, до най-засегнатите райони или
не достигна никаква помощ
или достигна такава, каквато никой не желае? Телевизия "Франс 2" излъчи в четвъртък филм на агенция "Капа", който показа, как в южната част на Шри Ланка никой не иска да получи единствената хуманитарна помощ, която е достигнала. Защото тя представлява вълнени одеала, дарени от Русия. В Шри Ланка температурите в този относително студен сезон са от порядъка на 28 градуса.
Възниква въпросът: ако одеалата достигат до населението толкова лесно, не е ли това, защото никой по веригата не ги е пожелал? Много малко са хуманитарните организации, които имат висок коефициент на използваемост на даренията, и те са главно религиозни. Малко са тези, които изобщо имат хора на място, с опит в съответната държава.
Огромен проблем се оказа този със сираците и децата, разделени от родителите си. Веднага проличаха апетитите на търговците на хора за сделки с осиновявания или с откровена сексуална експлоатация на децата. Ако неправителственият сектор се забави, вакуумът ще бъде запълнен от трафикантите на човешки същества.
Именно към опитните и честни организации, които са различни във всяка отделна страна, трябва да бъдат насочвани помощите. Знаят ли обаче правителствата, кои са те? Дарителите пък дали знаят, че не трябва да бъдат дарявани дрехи, храни или вода, а пари? Транспортът на бутилки вода от Европа струва неимоверно повече от простите уреди за филтриране и преваряване, закупени на място. Ориз, кокосови орехи - това иска населението.
Покупките от местния пазар са важна помощ
за местните икономики. Туристите, които не отменят резервациите си, наистина помагат на пострадалите страни. Най-много пари са нужни на място за транспорт, за гориво, каквото обикновено не достига.
Освен вълнените одеала, другата помощ, която реално достигна до предназначението си, беше американската. Това е така по две причини. Първо, армията на САЩ има невероятен логистичен капацитет, особено благодарение на базата си на остров Диего Гарсия в същия този Индийски океан, както и на Седми американски флот. Второ, политическият ефект от помощта за най-пострадалата страна - Индонезия, е безценен. Защото това е най-голямата мюсюлманска страна в света, а войниците, доставящи помощи, са облечени със същите униформи като тези в Ирак. Америка получи невероятен шанс да се представи в новата светлина на добра суперсила.
САЩ направиха и друг хубав жест
- отказаха се от своята идея да формират под свое лидерство "коалиция на желаещите" и приеха усилията им да се влеят при водеща роля на ООН. Което обаче вдига високо летвата за световната организация. Защото различните бюрократизирани агенции на ООН са се превърнали в кули от слонова кост, произвеждащи излишен шум, обслужващи главно себе си и враждуващи помежду си. Светът трябва да преформатира Световната организация, за да може тя да започне да върши работа и да импонира на правителствата.
Според някои анализатори САЩ се отказаха от водещата роля в хуманитарните усилия, защото знаят, че те ще се провалят. Защо да си слагат таралеж в гащите? Правителствата обещаха над 4 милиарда долара помощи, но същите тези правителства знаят хиляда начина, за да не дадат обещаните пари. След земетресението в Бам в Иран, преди една година, бяха обещани 1.1 милиарда долара. Реално получената сума беше малко повече от 17 милиона.
На срещата на донорите в Джакарта на засегнатите страни бе обещан мораториум върху външния дълг. Веднага се чуха гласове, че африканските страни, чиито икономики са в колапс и чието население гине от епидемии, молят от години за подобен мораториум. По този въпрос британският външен министър Джак Стро направи следния коментар: "Други страни могат да се оплакват, че са също толкова бедни или даже по-бедни, и също трябва да получат облекчения на дълга. Но да нямаш цунами отличава всяка държава от друга държава, която е пострадала от цунами"...
Германският вестник "Ди велт" пък нарече канцлера Герхард
Шрьодер "Господаря на приливите"
Шрьодер изключително точно усети състраданието на германците, обеща огромната сума от 500 милиона евро и спечели техните симпатии. По същия начин наводненията в Германия помогнаха на Шрьодер преди две години и половина - той обу гумени ботуши, навлече пелерина от мушама, не слезе от телевизионните екрани и спечели изборите.
Естествено е правителствата да предпочитат да се движат по гребена на вълната. Друга тема неизбежно ще измести медийно потопа в Азия, както потопът измести временно войната в Ирак. Поуките около потопа в Азия трябва обаче да бъдат извлечени час по-скоро. Това е много по-ценно, отколкото мозъчните атаки около хипотетичния метеорит.
. Храна и вода, пари - това им трябва на тези хора. но ако не можеш или не искаш да даряваш, а все пак не трабва да липсваш от общата картина, даряваш ненужните никому одеала и после те четат в списъка "Кой помогна.".
