Сключвало ли е правителството тайни сделки с дълговете на развиващи се страни към България? Продавани ли са на безценица скъпи и лесно събираеми вземания? Знае ли някой каква е позицията и стратегията на страната като кредитор на други силно задлъжнели бедни страни? Голяма разправия се вдигна около проблемите на българските вземания от чужбина, но убедителни отговори тъй и не получихме. Така се ражда



усещането за хаос



в управлението на външните финанси, а то вреди и на публичната представа за състоянието на държавните дела, и на позицията ни като кредитор. Трудно е да преговаряш за уреждане на дълга на чужди държави към нас, когато длъжникът усеща, че нямаме твърда позиция. Най-лесното и приемливо за всяка задлъжняла страна решение е да отложи въпроса, да води преговори с години. Дългът през това време без друго не се обслужва, така че длъжникът получава безплатна разсрочка.

Изглежда, че атмосферата на взаимно подозрение между парламентарните опоненти се нажежава главно поради липсата на информация. Сами по себе си



сделките с дълг не може да са тайни



взаимните задължения между държавите се следят и отчитат както от длъжника, така и от кредитора. Всяка година взаимната задлъжнялост на страните по света се следи от международните финансови организации. Такава статистика се публикува от Банката за международни плащания, от Световната банка и Международния валутен фонд. Няма начин задълженията към България на някой от нашите длъжници да са уредени, прехвърлени или дори разсрочени скрито-покрито, без да се отразят в статистическите данни. Съвсем друг е въпросът, че

преговорите изискват поверителност.

Никой не води такива преговори на мегдана, пред очите на всички. Най-малкото защото самата вест, че се водят преговори и се чака сделка, вече се отразява върху пазара и цените на дълга. Публичността на преговорите би навредила на длъжника, а понякога и на кредитора. Но вече сключената сделка е друг въпрос. Няма логика и смисъл свършеният факт да се пази в тайна (която само след месеци ще бъде разконспирирана от международните статистически данни). А пък и нашата конституция изисква съгласие на парламента за международни финансови договори, по които България е страна. Остава само юристите да решат спора в каква форма и кога трябва да се даде такова съгласие. Явно този спор ще се точи с години, както спорът между финансистите



изгодни ли са сделките,



които предвиждат съществена редукция на дълга. Обективен отговор на този въпрос не е лесно да се даде. Нужни са сравнения с пазарните цени на дълга на всяка от страните - длъжници към момента на сделката, съпоставка с условията на аналогични сделки за други страни в същото финансово състояние, прогнози за очакваното бъдещо развитие на длъжника и цената на дълга му. Недомислие е настояването България да получи плащане на 100% за пълните ни вземания и лихвите по тях. Това просто е невъзможно. Заради такава "твърда" позиция в началото на 90-те години и заради нефелната теза, че всеки отбив от размера на вземанията е престъпно предателство на националните интереси, пропуснахме повече от десетилетие възможността да съберем поне възможните суми от всичко, което ни дължат. В крайна сметка



никой не може да излъже пазара



на дългове. Всеки дълг си има цена и колкото да ни се иска друго, пазарната цена е критерият каква част от всеки дълг може да се събере. Правителствата от 90-те години не поеха отговорност за отбив между 25% и 50% от вземанията на България от развиващите се страни. Днес от тези вземания и 25% е трудно да се съберат. Всяка година отлагане още повече влошава събираемостта. Ако от 5 млрд. долара вземания съберем 1/4, това прави милиард и четвърт постъпления. Само лихвите, които ще спестим при 6% средна цена на собствения ни дълг, ще са 75 млн. долара годишно. За 15 години бездействие това са поне милиард и четвърт долара загуба само от лихвите, които бихме спестили. Ето това бездействие, което носи преки загуби, ми се струва истинското предателство на националните интереси. Крайно време е да престанем с размислите кой колко ще спечели, ако българските вземания бъдат събрани с отбив от номинала. Отбивът е неизбежен. Нашият дълг също платихме с отбив за сметка на кредиторите. Друг е въпросът, че редукциите, които приемаме, трябва да съответстват на реалните условия на пазара. При ясни правила ще е лесно да се търси отговорност, ако някое правителство е нарушило реда или е сключило неизгодни финансови сделки. Хаосът и правният вакуум водят само до губещо бездействие и безотговорност.