Агент Сава.

Политзатворникът.

Приятелят на Илия Павлов.

Балансьорът.

Създателят на българския етнически модел.

Знаковият политик.

Бохемът.



Обединено, всичко това прави Ахмед Доган. С повечето от изброеното по-горе лидерът на ДПС се гордее, смята го за своя запазена марка и принос в родната политика. По-малката част предпочита да забрави, защото помрачава моралния му образ пред хората, които го смятат за единствен и незаменим. Впрочем, ако на някого му е прилягал най-много етикетът Той е, това е Сокола, а не Петър Стоянов. Защото е политикът, който успява вече 15 г. не само да се задържи като лидер на ДПС, но и да съхрани целостта на партията си.

Летописците на Доган изписаха купища хартия за лекотата, с която си е извоювал правото правилата, отнасящи се за всички, да не важат за него. И приписват това на изключителната му дарба на политик. А всички парламентарни партии доброволно се съгласиха да станат участници в сценария.

Достатъчно е за някого от останалите политици да се заговори за съпричастност към бившата Държавна сигурност например, за да потъне безвъзвратно в небитието. БСП е от малкото формации, които не се вълнуват от такива проблеми по обясними причини. Досиетата и ДС се използваха от всички за извличане на ползи, но ставаха опасни след изтичането на поредна порция информация за съдържанието на архивите.

Когато посегна към досиетата и извади агентурното минало на половината парламентарна група на ДПС през 1999 г., Костов направи лош ход. Вярно, разбра се, че другото име на Доган е агент Сава, но какво от това. Моментално се намериха безброй негови защитници, които обясниха, че е бил от добрите. Ахмед си замълча и остави другите да разчепкат въпроса.

И продължи да поднася цветя на паметника на Васил Левски

в столицата на всеки 19 февруари. Апостола наднича и от портрета на стената в неговия кабинет.

По-неопитните му подчинени се смутиха, изпокриха се и изчакаха времето да заличи лошото впечатление. А електоратът на ДПС просто не реагира. Колкото и активна да беше пропагандната кампания, че Доган не е жертва, а участник във възродителния процес. Очевидно Костов смяташе, че това ще отдръпне турците от Доган, но не би. Тази дискусия си беше гореща само на жълтите павета. Нищо че пращаха екипи в Кърджали, за да разпитват хората там какво мислят за агент Сава. Всичко това нямаше никакво значение за избирателите му. Както и скандалното му интервю преди десетина години за бельото на тогавашната му съпруга.

Впрочем още със създаването си



ДПС е структурирано така, че да оцелява



Приносът за това едва ли е само на Ахмед Доган. Той е и на хората, които го замислиха и узакониха. 15 г. е достатъчен период, за да се разбере, че всички политически сили са разперили криле върху движението и неговия лидер.

Той бе удобен за двуполюсния модел, той наистина бе необходим за етническия мир, ако че нашите мюсюлмани за щастие не са като комшийските.

ДПС се състоя с благословията на САЩ, а тогавашните български партии се подчиниха. Помните ли посланик Монтгомъри, който преди да пристигне в София, се закани, че ще работи за това българската конституция да не забранява партии на етническа и религиозна основа?

Големият успех на Доган е, че просто се възползва изцяло и се закрепи здраво начело на ДПС. Вече на никого от обкръжението му и през ум не му минава еретичната мисъл да го сменя. Просто защото вероятно са прозрели, че без Доган работата им е спукана - нито имат неговата политическа повратливост, нито пъргавия му ум, нито се приемат толкова сериозно от останалите.



Изтикването на млади депесарски кадри е също ход на Ахмед



Те не го застрашават лично, образовани са, нахъсани са за власт и знаят, че той може да превърне мечтите им в реалност. Тяхното участие в сделката е да променят имиджа на ДПС като партия на неграмотни тютюнопроизводители.

Времето на балансьорството обаче отмина след появата на Симеон Сакскобургготски на родна сцена. Очевидно стана, че двуполюсният модел се разсъхва. Доган провидя възможност с чест да се измъкне от досегашната си роля, но и да се вклини във властта. До 2001 г. лидерът на ДПС оцеляваше благодарение на СДС и БСП, но нито едните, нито другите го искаха в управлението. Симеон е друга категория. Той не вярва нито на сини, нито на червени, защото техните апетити са огромни. Доган е сродна душа - не го приемат изцяло, но се съобразяват с него.

"За първи път от 11 г. движението дава заявка за властта. Досега се правехме на балансьори. Предоставяме сега тази роля на Евролевицата, стига да прескочи парламентарната бариера." Това казва лидерът на ДПС преди старта на предизборната кампания за 39-ия парламент.



Ключов е глаголът "се правехме"



Той никога искрено не е вярвал в успеха на балансирането, но то беше удобна формула за раздаване на прословутите депесарски шутове и възможност да напомня за собствената си значимост.

Доган обаче не разбира участието във властта като останалите. Той иска и както е тръгнало, ще получи, да ползва само положителното от нея, но отказва да носи отговорност за провалите. Не че като се каже "поемам отговорност", се случва нещо.

Странностите на българската политическа действителност обаче никога не свършват. Вместо от НДСВ да се озъбят, се съгласиха и чак си посипаха главите с пепел. Защо? Защото като нищо Доган ще иде при БСП, ако соцпартията тръгне да прави правителство.



Специалитет на лидера обаче ще си останат любовите



и разделите с представители на политическия елит у нас. Лекотата, с която скъсваше с някого и завързваше нови приятелства, също е повод за завист. Но философът не може да не е прозрял, че има нещо гнило във всяка нова връзка. Ухажват го, а не пропускат да му напомнят къде му е мястото.

Така се случи със злополучния орден "Стара планина", който му закичи президентът Първанов. Отличието бе присъдено на Доган по повод 50-ия му рожден ден и заради приноса му към българската политика. Малко след него орден получи и бившият възродител Васил Мръчков. Доган се обиди и обеща да върне неговия, защото "не може палачът и жертвата да стоят на един и същ подиум". И добави: "Аз отказвам да бъда в такава компания като знак на морален протест."

Преди това Костов го нарече проклятието на България, после и Сергей Станишев допълни, че е политически брокер. Такива са лошите страни на партия като ДПС - винаги ще я приемат като чуждо тяло, с което се налага да се живее. Обидите Доган трудно забравя и отвръща по съответен начин, като няма никакви скрупули да влиза в съглашателство и с леви, и с десни, и с центристи.

Покрай най-яростните противници на лидера



пострадаха и по-малко провинили се



Желю Желев и Петър Стоянов изпитаха върху плещите си променливата обич на ухажвания от тях партньор. По странна ирония на съдбата - когато им се искаше да се настанят на "Дондуков" 2 за втори мандат. Пострада и Ренета Инджова, уж кандидатурата на движението за президент. След безславното представяне на Желязната лейди Доган спешно зави наляво и изненадващо даде подкрепата си за Първанов. Дори обясни, че от бившия председател на БСП ще излезе изключителен държавник. Дали е забравил обидния факт, че Симеон тогава му отказа ДПС и НДСВ да излязат с обща кандидатура?

Ахмед Доган има и още един образ - на бохем. На такъв човек трудно можеш да устоиш. Той се чувства еднакво добре и като жури на модно дефиле, и като ценител на женската хубост, и като политик. Ако обаче някой си въобразява, че смесва работата с удоволствието, ще остане дълбоко разочарован. На пръв поглед не си личи, но чарът на Сокола е опасен. Затова отношението към него не е еднозначно и варира от открита омраза, минава през откровено слагачество и стига до обожествяване.