Правителството забърка голяма каша с одобрените поправки в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Притеснителни са две неща. Не стана ясно защо са нужни изменения в деликатната сфера точно преди изборите. Това винаги е основание за съмнения и подозрения. Другото е свързано с неочакваното предложение МВР и МО, както и спецслужбите да унищожават документи без никаква външна санкция и контрол.

На пръв поглед промените облекчават режима за допуск до класифицираната информация и до огромния обем държавни тайни. Ако се наложи някой да смени работата си, повече няма да бъде подлаган на предълги повторни проверки, щом има едно разрешение за работа с такива данни. По сегашния ред дори разместването в едно и също ведомство налага ново проучване.

Измененията дават право на служителите по сигурността на информацията да контролират правилно ли е определено нивото на класификация. Целта е да се спре порочната практика всеки ръководител на ведомство да засекретява документи, както му е изгодно.

Облекчава се и редът за даване на допуск на фирмите, когато участват в обществени поръчки или дейности, свързани с класифицирана информация. Досега те трябваше да бъдат проверявани за всяка отделна сделка. Предложението е те да получават общ допуск за определен срок. Друг е въпросът, че тази екстра бързо е туширана с разширяването на обхвата на сигурността - дори само един документ да е секретен по дадена сделка, фирмата ще трябва да иска разрешение и ще бъде проучвана.

Всъщност извън тези облекчения, останалите промени



будят много въпроси и съмнения.



Безспорно най-подозрителна е поправката, която дава възможност на двете силови министерства и на специалните служби да унищожават документи по собствено усмотрение. Досега всеки секретен документ, както и такъв, който вече е декласифициран, можеше да бъде заличен единствено с разрешение на Държавната комисия по сигурността на информацията. Предлаганите изменения премахват този контрол и дават право на ведомствата сами да преценяват в общи линии какво и кога да унищожават.

Оправданието на вносителя е, че институциите натрупали огромен обем хартия, защото материалите се копирали по няколко екземпляра. И всъщност щели да се унищожават само копия, а не оригинали.

Дори и това да е вярно, не е успокоително. Някои документи от времето на ДС съществуват само като копия и по този нов параграф могат да бъдат унищожени.

По общо мнение поне 50 % от архива на ДС е унищожен като в не малко от случаите са останали само отбелязвания и преписи.

Шефът на бившата комисия по досиета Методи Андреев обясни, че в делата за оперативна разработка на хората, които са били жертва на ДС, имало копия от донесенията на агентите. По правило оригиналите се пазят в работните дела на самите агенти. Ако делото на агента е унищожено, остава единствено копието в делото за оперативна разработка.

Според Андреев като се унищожи и това копие, фактически безпроблемно се прикрива дейността на конкретния агент.

До момента никой от предлагащите този текст не е обяснил

какви гаранции се дават за това, че



няма да пострада ДС-архивът.



Дава се възможност ръководителите на ведомства и на специални служби да декласифицират дадени материали-оригинали и после без обществото да разбере, да ги унищожат. Обяснението е и че сега хората не знаели кога и какво се разсекретява.

Ами тогава не е ли повече от естествено да се предвидят публични регистри за документите, които се разсекретяват? Някакви вътрешноведомствени групи и комисии ще решават какво би било интересно за хората и обществото, и какво не.

При това става дума за разсекретени материали. Наистина звучи абсурдно.

По закон всички ведомства трябваше да предадат разсекретените си материали в Държавния архив. Не те не го правят, а и никой не ги натиска.

Според това правило и най-секретните материали на МВР от преди 1973 г. трябваше отдавна да са станали публични. Но нямало място, можело нещо да се загуби и други подобни.

Подозренията, че предлаганите изменения целят унищожаването на важна информация, не свършват дотук.

Предвижда се и възможност



за удължаване на предвидените срокове за защита



на класифицираната информация, когато "не е отпаднала необходимостта от такава защита". Т.е. материали да стоят секретни и с десетилетия.

На ведомствата се дава и точно обратното право - да унищожават класифицирана информация преди изтичане на срока на защитата й. Например даден материал е грифиран със "строго секретно", което означава, че има 30-годишна защита. В един момент някой решава, че вече не е толкова секретен и край - в огъня.

И това не е всичко. Защото по закона за специалните разузнавателни средства вътрешният министър и шефовете на служби имат правото да унищожават и събраното чрез подслушване, следене, филмиране, наблюдение, когато то не се използва в съдебен процес.

В крайна сметка - промените в закона създават каста на посветените, които владеят всички тайни в държавата. И само те разполагат с правото да определят кое е важно за обществото.

Това със сигурност няма нищо общо с демокрацията. Абсурдните права на тази новосъздаваща се каста режат всякакъв достъп до миналото на Държавна сигурност. Още по-абсурдно е, че това се случва 15 години след Тодор Живков.

Ще се съгласи ли парламентът с този произвол?