Военният министър Николай Свинаров се обади първо от САЩ, повтори го и в София - че заради пълноправното членство в НАТО ще се наложат промени в конституцията. Спешни колкото промените за съдебната власт.

Алиансът настоява, за да може България да реагира в случай на криза.

Свинаров подчерта, че е готов и да отвори дискусия за нуждата от спешни промени в законодателството заради НАТО.

По време на иракската криза се заговори, че хаосът около нормативната база, необходима за членството на България в алианса, е голям.

Тогава едновременно министрите Свинаров и Паси и Станимир Илчев като председател на комисията по външна политика и сигурност заговориха за изменения в конституцията. Илчев дори обяви, че "има относително съгласие за бърза промяна в основния закон" заради НАТО, както и че има договорка с алианса тя да стане до март 2004 г.

Основният проблем идва от правилото, че преминаването и пребиваването на чужди войски, както и изпращането на български военни части зад граница стават само с разрешение на парламента. Тезата бе, че мудната процедура може да ни създаде търкания с НАТО. Предложението бе това да бъде решаване в оперативен порядък само от правителството.

По същото време президентът Първанов даде отпор на идеята. Той поиска Конституционният съд да тълкува текста за чуждите войски и обяви, че сегашната конституцията не пречи на членството ни в НАТО.

Първанов се позова на практиката на предишното правителство при Косовската криза, което самостоятелно разрешаваше на натовските самолети да прелитат над България, стъпвайки на на договора "Партньорство за мир". Според държавния глава, щом България сключи договор за пълноправно членство с НАТО, правителството пак ще е свободно да дава разрешения.

Конституционните съдии подкрепиха логиката на Първанов. Те постановиха, че войските на НАТО не са чужди и не се налага всеки път парламентът да дава разрешение.

Но още след това решение бе ясно, че пак ще стигне до дискусия за промени в конституцията.

Първо, защото един тълкувателен акт не е толкова силен, колкото конституционен текст. Освен това нов състав на КС може да реши в даден момент друго.

----------

РЕАКЦИИ



Борислав Цеков, зам.-председател на ПГ на НДСВ:

Временната комисия за промяна в конституцията има мандат да изготви промените, които са обусловени не само от членството ни в ЕС, но и в НАТО.



Гергана Грънчарова, член на комисията по външна политика, отбрана и сигурност:

Съвсем нормално е да се мисли за промяна в конституцията в тази насока, защото в момента разрешението за преминаване и пребиваване на територията на България на практика се извършва по начина от 90-те години, когато в сила е бил Варшавският договор. Така че целта е по-скоро оптимизиране на работата на правителството.



Йордан Соколов, депутат от СДС:

Ако станем член на НАТО, ще се наложи промяна в конституцията, макар че имаме решение на Конституционния съд. Промяна на конституцията ще се наложи, ако решението на съда не засяга другата хипотеза - когато се налага наши войски да отидат на мисия в чужбина.



Ирина Бокова, депутат от левицата, член на комисията по външна политика:

Сложна е процедурата наистина с това, че парламентът е въвлечен, но пък ние досега винаги сме били ефективни, когато правителството е поискало това от нас. Винаги парламентът е реагирал мигновено. Има смисъл да се помисли при една бъдеща промяна в конституцията заради членството в НАТО да е в посока на някакви облекчения, но роля парламентът трябва да има.

--------------------

Не е безспорно ясно дали правителството може да изпрати наши войски зад граница например не по искане на НАТО, а само на САЩ, какъвто беше случаят в Ирак.

Но това е само един от проблемите, свързани с влизането ни в НАТО.

България няма нито закон, нито дори концепция за управление на кризите.

В момента има борба за надмощие между министерствата, а пък различните звена - Гражданска защита, пожарната, спецслужбите, армията, полицията и т. н., са подчинени на различни институции. А преодоляването на кризите е сред приоритетите на НАТО.

Налагат се промени и в концепцията за националната сигурност - най-малкото защото тя трябва да се пречупи през призмата на алианса.

Задължително е да има промяна и в Закона за отбраната и въоръжените сили. Това нееднократно е било подчертавано от шефа на Генщаба ген. Никола Колев. Според него задължително е да отпадне условието на мисии зад граница да бъдат изпращани само доброволци от наборната армия. Според него всеки, който е подписал договор с БА, трябва да й служи без уговорки. "Тъкмо сме сформирали някакво подразделение и като се зададе мисия, трябва да го разглобяваме и да правим ново", аргументира се ген. Колев. В момента България има около 7000 кадрови войници, а при набиране на контингента за Ирак с голяма мъка бяха намерени 300.

Амбициозната задача, която висшето ръководство на БА си бе поставило - до 2006 г. армията ни да стане напълно професионална, - е на път да се провали. По първоначалните разчети тя трябваше да стане такава до 2010 г., но военните бързат, защото с влизането ни в НАТО ще се увеличи работата зад граница, а законодателството спъва това.

Дори в някои армии, например в Чехия, в закона им за отбрана са предвидени привилегии за професионалните войници - безлихвени заеми за жилище, здравни и социални осигуровки на цялото семейство и пр. По този начин чехите са решили проблема с набирането на професионалисти, тъй като в началото и при тях този процес е куцал.