За враждебното изкупуване на компании (hostile takeover) доскоро мислехме като за някаква тропическа болест - опасна, но върлуваща през няколко морета далеч от нас. Тези унищожителни за жертвата финансови машинации бяха за нас куриоз, докато



България изглеждаше имунизирана



от опасността. Не за друго, а поради детската възраст на българските фирми и характерния им чорбаджийски тип собственост. Не може да бъде враждебно изкупена фирма - мислят (погрешно) и до днес българските финансисти, - щом собственикът държи не само абсолютно (51%), но често и квалифицирано мнозинство гласове.

Враждебно може да се купи само фирма, където собствеността е разпръсната, а контролният пакет е някакви си 20-30%, та лесно може да бъде бит, ако врагът изкупи акциите или спечели гласовете на по-голям брой акционери, отколкото "държи" контролиращият собственик. Контролът на нашия абсолютен собственик - чорбаджия, е непробиваем с такива способи. Това си е точно така, за нашите условия



изобретиха балкански модел



за враждебно изкупуване, още по-ефикасен от познатия по света. Номерът се прилага с огромен успех предимно от чуждестранни купувачи, които имат подръка подходяща банка и са достатъчно мощни финансово, за да я държат под контрол, колкото да не им свие някой подъл трик. Тъкмо банката играе ключовата роля в нашенския вариант за ограбващото изкупуване. Машинацията преминава през три фази: финансово притискане, кредитно подмамване и банково превиване на врата на финансово по-слабия местен конкурент. На първия етап фирмата хищник, неин финансов консултант или направо доверената й банка обхожда местните банки. Знайно е, че у нас



банките охотно обменят клюки



за своите клиенти. Като ги обходи една по една, враждебният купувач, от една страна, научава какви кредити от кого е ползвала набелязаната плячка и преглежда събраната купчина всевъзможни документи, които банка кредитор е събрала за клиента си. От друга страна, купувачът се възползва от случая да оклевети жертвата пред всяка от банките: как всеки момент ще фалира, колко зле й върви бизнесът и пр. Това се прави, за да се предотврати всякакво кредитиране, за да се лиши тя от финансов ресурс за съпротива. След това хитрецът купувач



насъсква държавната администрация



срещу жертвата. Два-три доноса до данъчните, паралелната данъчна администрация на НОИ и екзекуторите на държавни вземания вършат чудесна работа. Почти всяка работеща в България фирма е изостанала с данъчните плащания. Като получат донос, чиновниците по правило бързат да запорират всички сметки на набедения данъкоплатец. Хич да няма дългове, ако не ревизия, поне проверка ще му направят в отговор на доноса. След тази подготовка жертвата по правило започва наистина да изпитва сериозен финансов недостиг. Идва време за



надяване на кредитната примка



За целта банката съучастник в изкупуването посещава жертвата и й обещава кредит. Притиснат до стената, потърпевшият доверчиво лапа въдицата и лекомислено приема всички искания само и само да вземе кредита. Тогава банката измамник прилъгва собственика да си заложи акциите (дяловете) за "допълнително обезпечение". Ако фирмата мишена струва милион, тя се залага за не повече от 300-400 хиляди кредит. Остава да се изчака първото просрочие, кредитът се обявява за изискуем предсрочно и заложените акции вече свободно могат да бъдат предложени на враждебния купувач. Още по-хубаво става, ако длъжникът се напъва да погасява дълга, тогава вместо за 30-40% от цената той може да бъде купен още по-евтино, например за 10-20% от реалната му стойност. Често банката измамник така бърза да съсипе клиента си, че



нарушава и кредитния договор,



отпуска само малка част от обещания заем. Договорила 300 хиляди, лъжовната банка отпуска 100 и отказва остатъка. Но още в началото получава обезпечение за поне милион. Естествено жертвата е смятала, че ще вземе целия договорен кредит. Отмятането на банката я убива - хем парите не идват, хем обезпечението блокирано. Дори да намери друг кредитор, жертвата няма как да го обезпечи, просрочва плащанията, изнасят я на продан по бързата процедура и тогава купувачът я купува от тънко по-тънко. Защото защитата срещу този вид откровено грабителство по нашето законодателство е трудна и най-важното - бавна. Има все пак смислени способи за защита срещу този вид враждебно изкупуване, но застрашените обикновено не ги владеят, та ако не попаднат веднага на читав адвокат или финансов съветник, съдбата им е предрешена. За да се потвърдят за кой ли път пророческите думи на великия наш учител Атанас Буров, че нация, дето няма собствени банки, способни да контролират кредита и стопанството, чуждите я изкупуват на безценица.