12 Октомври 2003 21:35

Най-после един добър текст в тая рубрика ( извън Хърсев и Димитри имам предвид). Време беше.

12 Октомври 2003 22:23

Да текста е добър
Дори минах повторно
Ама какво да каже човек
Някои много четат а все тая
Някои изобщо не четат и пак тая
Този и чете и не все тая - разбира!

12 Октомври 2003 22:28

КОГАТО ПАРИТЕ ГОВОРЯТ- ИДЕАЛИТЕ МЪЛЧАТ !!!
КОТАТО ПАРИТЕ СА ВСИЧКО- ИДЕАЛИТЕ СА НИЩО!
Въпросът днес е : ИЗКУСТВО за/печелене!/ пари! Или ПАРИ за/правене!/ Изкуство!
Аз предпочитам второто!!!
Прекрасно четиво- за РАЗМИСЪЛ !

12 Октомври 2003 23:02

Какво значи интелектуалец? Какво значи шедьовър?

12 Октомври 2003 23:10

Да, много хубав текст. Но голямото изкуство никога не е бягало от парите, дори когато ги е осмивало и е зовяло на бунт срещу властта им. Когато нямало културна индустрия и масов пазар, имало княжески и папски дворове, търговски и занаятчийски гилдии. По времето на Фидий Атина била най-богатия търговски град в света. По времето на Виргилий - Рим бил същото, по времето на Микеланджело, Тициан, Рембранд и Рубенс - Флоренция, Венеция, Амстердам и Антверпен били същото. Търговията винаги идела преди вкуса, стила и високите идеи. И в Русия Достоевски, Чехов и Блок станали възможни благодарение на купците Строганови, а не обратното.

12 Октомври 2003 23:13

Вярно, steppenwolf, добър е текстът, ама какво от това. Нещата си остават същите:

13 Октомври 2003 00:34

Не мога да повярвам...
Смешен плач...
Игов се жалва в иначе последователно подредения си, но не казващ нищо ново текст, че кохортата от интелектуално списващите в полето на обществените идеи си погива...
С берлинската стена рухна безотрадно интригата има ли алтернативна писта за този род идеи. И всички култури неминуемо приемат с шеметна бързина либералното... Общественият сблъсък мимикрира единствено в санитарни акции, наречени Милошевич... Косово... Афганистан... Ирак... Коя значима глобална мисъл още би упорствала, защищавайки националното, пръскащо разяждаща отрова? Кой би взел на въоръжение агресивната религиозност, раждаща мисионерска непоколебимост? Идеология... who cares?
Може ли да стане глобална война? Не... Историческото мачка етнографското (по Ренан); маслиненото дърво е все по-загубена кауза пред Лексуса (по Томас Фридман)...
ПАЗАРЪТ налага стил на междукултурно общуване чрез РАЗМЯНА на ценности, а не НАЛАГАНЕ на ИДЕОЛОГИЯ... Интернет сваля табутата дори за сатрапските режими... Гнездата на диаболичното (Северна Корея, Куба, Иран...) изглеждат все по нелепи...
Даже Китай влиза в СТО... Русия, отстъпвайки, пробва да търгува пастите за зъби заради отречените другаде субсидии за енергетика... докога ли Путин ще се пути на човечеството?
Социалното се определя вече от ПАЗАРА, не от ИДЕОЛОГИЯТА. Една национална общност вече опазва ценностите си, не като се зъби на другостта, а ако съумее да ги продаде чрез туризъм...
Краят на историята (по Фукуяма) май е край на дискусията коя е философията, която хем прави обществото предвидимо, хем разхлабва обществения хомот на индивида, така че хомотът да стане незабележим... Либералното...
Къде били интелектуалците... Драмата на Игов много напомня интелектуалния ужас, съпътстващ всяко състояние на обществена установеност: "по-лоши от нашите деди" наричаше поколението си Хорацио, "край на века" нарекоха блажената нега на лъжовната завършеност на бел епок французите...
Това че интелектуалците не могат да предугадят всичко, не е причина за интелектуален вопъл...
Метежът на обществените идеи свърши. Добре тогава, от какво може да се предизвика човечеството?
Погледът към индивида... Психологията... Неизбродния потенциал на човешката психика...
Третият път?
dobrinus@yahoo.com

13 Октомври 2003 00:52

Културната индустрия създава сериозни естетически проблеми - с развитието на медиите (не само СМИ, а материалната страна на изкуството изобщо) се променят и целите на изкуството. С развитието на фотографията и дизайна цел на изобразителното изкуство става борбата с уподобяването и конфекцията. Цел на литературата става борбата с езика на маркетинга. Цел на музиката става борбата с "популярната" комерсиална музика. Цел на guerilla-публицистиката във форума става борбата с празнословието, фалша, провинциализма на официозната "свободна" публицистика. Но така е било и по-рано в историята.

13 Октомври 2003 01:10

Да ме прощавате, ама изкуство, подчинено на Идеологията или Пазара, се нарича "лайно".
Не съм съвсем съгласен, че "освободеността" е довела до изчерпване на творческите идеи. Напротив, според мене в последно време относителната сила на отделния субект все повече намалява, това просто важи и за "гордия интелектуалец" и така описаните му мъки.
Или ако ми позволите: "Бог е мъртъв, да живее машината", простете наглостта ми на лаик...
Всеки прави своя човешки и творчески избор. Истинският творец няма да се продаде, просто трябва да има добър мениджър. Доколко този бранш е развит у нас, мога само да гадая. Поздрави!

13 Октомври 2003 01:26

О, всеки век си има своя "mal du siecle"*. Поради изчерпване на творческите идеи, безнадежност и липса на опори в съвременната действителност, мнозина от великите, признати от нас-съвременните за такива, са обръщали поглед към миналото-оттам са черпили вдъхновение. Никой не е е доволен от времето, в което живее. Все му се струва, че миналото е предлагало великите сюжети.
Това е дълга тема. Но хората не сме се променили много. За толкова много векове човешко развитие само човек си остава един и същ. Променят се само условията му на живот благодарение на техническия прогрес. Но душата човешка е същата. За душата човешка се борят Бог и дявола. Затова сме си същите.
А пропо, някой да ми помогне.
Кои са всъщност великите живи световни писатели?
Признати на този етап за такива.
Тези, които ще оставим на бъдещето.
Тези, към които на бъдещите ще им се прииска да се върнат, когато ги ги налегне " le mal du siecle"?
----------
Le mal du siecle-Болестта на века.

13 Октомври 2003 02:07

По-голяма тъпотевина отдавна не бях чел. Ма и няма как - никой досега никъде не си е позволил да твърди подобна глупост с такава категоричност.


Хеле пък следващия бисер:





Върви обяснявай сега как и защо възникна конфликта за необходимата здравна реформа между двете партии - посестрими CDU и CSU. Давам пример от моята област.



Еееех, малки недонахранени соросчета.....

13 Октомври 2003 03:22

Човекът, рисувал бизони в пещерата, не бил професионален художник, а се прехранвал с друга дейност. Същото правят милиони самодейци по света и днес, услаждащи животеца си след работния ден. Професионалният художник обаче се прехранва от художествената си дейност и има една от следните две възможности - да продава достатъчно, за да живее, или да получава издръжка от държавата или частна организация/лице. Високото изкуство в по-ново време се създава предимно от художници професионалисти, въпреки че има много изключения - застрахователният агент Кафка, митничаря Русо ми идват на ум. Обикновено художникът отначало се издържа с разни други дейности докато (ако изобщо) стане възможно да се издържа само с творческа дейност.
*
Колкото по-богато и динамично икономически е обществото, толкова по-голямо търсене на изкуство възниква от страна на по-платежоспособното, по-либерално във вкусовете си, по-снобско и често и по-образовано население, толкова повече енергия, дързост, самоувереност, космополитност се набират у художниците.
*
Колкото до жестоката "диктатура", до която водел в края на краищата капитализмът - това е като "абсолютното обедняване" на пролетариата и "спъването на научно-техническия прогрес" от монополистите - може да върви в някой пенсионерски клуб между два епизода на "Дързост и красота", но не и тук. Все пак доста от нас са ходили и на запад.
*
От какво точно страдат плачущите корифеи на априлската култура, тоя противоречив продукт на т.нар. от ГДР-ейските академици "Realsozialismus" (по аналогия с Бисмарковата 'Realpolitik')? Цанев го каза есента - "никой не ще да ни плаща". Как никой - я прочети мемоарите на Тошо Тошев да видиш ти как абсолютната същата клика придворни менестрели - Левчев, Цанев, Йорданов, Рашидов и пр., която шутовстваше на Тато, сега шутовства на новите българи? Харесвам Игов, но не бива от него да правим крайно левичaрски изводи.

13 Октомври 2003 03:43

Колкото то тоя, който смята, че "либерални соросчета" е смислен израз и то обиден, той не е чувал, че Сорос се смята за декадент и критик на капитализма отляво - и поддържа, че сегашният капитализъм застрашава културните основи, направили го възможен преди триста години. Моето скромно мнение е, че опасенията от едномерността на консумеризма и "позитивизма", опасенията за "последния човек" са неоснователни. Това не отменя необходимoстта от критика на капитализма - той е показал забележителна способност да се развива - но критиката му съвсем не води към Realsozialismus - това поне е доказано.

13 Октомври 2003 04:12

Хубав материал за размисъл. Моето мнение е, че Ако Моцарт живееше днес щеше да има къща в Санта Моника и да кара Ламборгини. Волфганг винаги е писал за пари. Също така Й.С.Бах написва знаменитите "Голдберг Вариации" като средство против безсъние на местен аристократ, който като съня не идвал подмятал отегчено на придворния си музикант "Драги ми Голдберг, посвирете ми малко за да заспя..." Монетата има обаче и обратна страна. Болшинството от безбройните и ужсно скъпи за реализация Опера Сериа през 18 век "Ил Тамерлано на Хендел" отмряха като динозаврите, а лесната за асимилиране и евтини Опера буффа ( Ла Серва Падрона, Перголези) и до днес продължава да бъдат любими за широките слушателски кръгове. Изкуството ще бъде вечно защото творческата дарба в човека е част от безсмъртната божественна искра на нашия небесен отец с която уви, дори Професор Поповски е надарен.

Редактирано от - KNIGHT TEMPLAR на 13/10/2003 г/ 04:15:21

13 Октомври 2003 04:24

Интересно защо Ван Гог (правилно на холандски - Фан Хох) се появява тъкмо в Амстердам и търси слава тъкмо в Париж, а не се появява в с. Добромирка, Севлиевско и не търси слава в Букурещ например? Защото е наследник на традиция, развила се в Амстердам, градът на Рембранд, градът на търговията с Островите на подправките, на индийското орехче, пурите и чая, на банките, шлифовачите на диаманти - столицата на капиталистическа Европа през 17 в. И защото търси мястото си сред модерните рушители на традицията и звездите на Париж - тогавашната космополитна столица на света. Търси парижките салони, публика, хора с либерален вкус, възможности, снобизъм и дори образование, които смята, че могат само да оценят изкуството му. Обществената му оценка закъснява, както се случва често в историята - но идва. Възможно е и днес творец с интензитета и новаторството на Ван Гог да остане неоценен приживе - или късно в живота си оценен - но изкуството мери с аршина на вечността.

13 Октомври 2003 04:26

Ей странно нещо е това изкуството. Когато нещо ми харесва, обикновенно по-късно научавам че не било изкуство, а когато кажа че това е глупост, се оказва че било велико произведение. Е поради тая причина ще кажа я по добре свършете некоя полезна работа........

13 Октомври 2003 04:31

А може Моцарт да си харесаше диригентството на Метрополитън опера и живота в "лофт" в Трайбека или Сохо

13 Октомври 2003 04:35

За мен един Генко Генков е не по-малко значим, гениален и въздействащ от един Ван Хох

13 Октомври 2003 04:41

Съгласен съм за Моцарт Вал. Обаче със сигурност Симеон Пиронков, Венко Марковски и Евтим Евтимов биха продавали часовници ментета и фланелки на "Time Square."

13 Октомври 2003 06:17

Съгласна, Рицарю - и още колко назначени от бай Тошо 'гении' щяха да правят същото на Таймс Скуъер.
*
Правенето на изкуство е наистина пряко зависимо от икономическото развитие на обществото. Да вземем операта. Какво е тя в България, Рицарю? Знаеш по-добре от мен - на изкуствено дишане и с по едно представление на седмица-две. Какво е тя в Америка? - нещо много живо, което пълни залите.

13 Октомври 2003 08:09

Опитвам се да ви обясня с намеци и примери нещо, ама явно че не се получава. А то е, че икономиката има свой собствен живот, изкуството - свой.
И слава богу, че е така! Вместо да се замислиш, ти ми казваш как се произнася Ван Гог на китайски...
А трябваше да се взреш във факта, защо ли онова свръхразвито за времето си и достатъчно богато парижко общество не е признало и купило приживе нищо от гения.Само върху това да беше спрял мисълта си - по-друго щеше да е, предполагам.
Дуетът ви не разбира, че допирните точки на изкуство и икономика са по-малко от колкото между пещерния човек и вас. Че съвременната мощна капиталистическа държава гледа с насмешка на всякакъв вид изкуство и иска да го носи като брошка на скъпия си костюм, което само по-себе си е невъзможно. Истинският творец не става за украшение на мощния финансово, защото в дълбоката си същност това е материя и антиматерия и допрат ли се става анихилация.
Виж клакьори може да носи на ревера си, ама те нямат нищо общо с изкуството.
Гледам те и ти се чудя с каква лекота сложи оня наш предшественик от пещерите при самодейците, и с каква лекота говориш за вечното(за което ти намекнах и ти инстинктивно си го схванал, но подминал със страх). Точно този , който първи е посегнал да направи рисунка на стената е по-малко пещерен човек от вас живеещите в бетонния мегаполис , славославейки величието на точно този тип отношение на икономиката към изкуството. Виждам ви как му се смеете и отивате да метете покоите на вожда на племето.Такива като вас няма да посегнат към каменното длето да направят рисунка, а ще пеят дитирамби на силния. А оня рисуващия ще го изкарате луд.
Последно. Връзка между изкуство и икономика има, но не е там където я търсите, а е в по-задни планове и не винаги на нас е дадено да ги виждаме и осмисляме, за което предполагам, че няма да се карате на Всевишния.

13 Октомври 2003 08:26

Хубаво и силно лекарство си ти Антибиотик
Действено
Ама на тези е късно да се лекуват
Те само изглеждат като живи - проговорят ли. Мъртвило
Поздрави

13 Октомври 2003 08:40

Просто не мога да не взема отношение към написаното.
Аз имах малко по-друго мнение за г-н Игов, Светлозар.
Но никога не е късно да се разочароваш от някого.
*****
Статията на господин критика не казва нищо.
Просто няма Теза. Интелигенцията и новите и идоли....
Грозно впечатление правят изрази като "догмите на теологията"
"оковите на Теолигията"
Вие какво имате против Теологията г-н Критик???
Та Теологията е всичко което ни е нужно на нас хората....
Грозно впечатление оставя тонът на симпатия с който се пише за Нитцше -
един психопат и Ексцентрик позволил си да обяви .....БОГ за мъртъв????????
***
На автора на горния пасквил бих препоръчал да прочете
малко материал от Соловев и малко от Бердяев.
***
Тогава г-н Игов би разбрал, че прехваленият Хуманизъм на
Средновековието изигра лоша шега на ЧОВЕКА!
Отдалечавайки го от БОГ! Всички страдания на които днес е подложено човечеството са резултат от така нареченият Ренесанс.
Днес Моралът е на ужасно ниско ниво в целия свят...
БезБОЖието е догма, Етиката е непозната, Лицемерието е сложило скиптър и Корона...
Но така не може да продължава......

13 Октомври 2003 09:24

Третият път? Заложен в човешката същност той е естествен и независим. Винаги го е имало. Той е двупосочната вътрешна необходимост от изкуство.
"Няма" го, защото не е път като път, не води от тук до там, не може да бъде ограничаван и направляван.
Така си мисля.
Антибиотик, .

13 Октомври 2003 11:32

Този чичко не пишеше ли досадните литературни анализи, опитали се да убият всяка тръпка от досега на "средношколеца" с поезията на Ботев, Вапцаров, Яворов? Не беше ли от онези, които превърнаха българската литература от изкуство и емоция за читателя в предмет от средното образование?
-
Текстът не е лош, но е някакси извратен. Така поставен, въпросът за Третия път предполага, че алтернатива на идеологизацията и индустриализацията няма. Може би за повечето "интелектуалци" е така - свикнали са да се "предават" / "продават". Все си мисля и се надявам, че има и изключения.
"Далечен исторически спомен са вече "прокълнатите" творци (от типа на Бодлер, Едгар По, Ван Гог)..." Тук вече виждам груба фактологическа грешка. Има си ги "прокълнатите" творци, но вече не е задължително да си "прокълнат" и да умреш в мизерия. "Прокълнатите" дори понякога са на мода. А нима има голяма разлика между основната схема в житейския път на Бодлер и Sid Vicious?

13 Октомври 2003 11:59

Чудесен текст
Обаче горчивата истина е, че свободни творци, даже и при Ренесанса, класицизма, романтизма не е имало. Леонардо и Микеланжело е трябвало да обслужват богатите мецанати, Моцарт-архиепископа на Залцбург а когато се възбунтува-двора на императора. Гьоте, Шилер и Лист-Ваймарския херцог , Вагнер-краля на Бавария Лудвиг II. За Бетховен може да се каже, че се опирал на пазара /печелел е доста от издаваните му произведения/ и разбира се на модата и идеологията /идеите на Френската революция/. Байрон е имал достатъчно средства да не обслужва някого, но се завършил трагично.
Добра е да слугуваш на идеология в която вярваш. Тогава си свободен. Но може да останеш разочарован, защото няма абсолютна идеология. Можеш и да останеш беден, когато на мода е друга идеология. Идеологията, модата и пазарът се преплитат.
Нашата творческа и научна интелигенция наивно мислеха, че като се махне идеологическото бреме ще настъпи царството на свободата. Разочарованието е пълно. Това е, което иска да ни внуши Игов.
Както и при много други неща от живота истината е някъде по средата при доброто балансиране на компонентите-идеология, пазар и неговия двигател модата.
Маркс++

13 Октомври 2003 11:59

Изкуството винаги е било израз на протест срещу "това, което е" с идеята за "това, което трябва да бъде". Колкото по-утвърдена щампа в масовото съзнание съществува на "това, което е", толково по-силни произведения се раждат в отрицание на щампата и в прослава на "това, което трябва да бъде". Всяка велика епоха на промени има своите гении на изкуството, които подготвят промените - нужда от посочване на имена имате ли, проф. Поповски? Фактът, че днес няма разстърсващи духовете произведения, е просто следствие на факта, че няма безспорно утвърдена щампа в масовото съзнание... Та що му е на Игов да търси трети път между категории, които просто са изчерпани като предизвикателство за духа?

13 Октомври 2003 13:24

Творецът е обладател, собственик на онази искрица от огъна на Прометей, в ядрото (сърцето) на която нивга не представа да мъждука или ослепително святка вътрешното, неосъзнатото от самия него чувство на любов, единственият и непобедим маждрак, предопределен и му предназначен от самата природа.
Без тази искрица животът пак си притежава всичките цветове радужни (от най-ярко светлия тон до най-мрачно тъмния, единично или в букет). Всичкото останало е изящна или срутена настройка, във всяка от които живее и твори човекът от памтивека насам.

Редактирано от - SultanBg на 13/10/2003 г/ 13:34:54

13 Октомври 2003 13:51

АНТИБИОТИК , МАРКС++

СИБИЛА, може би след време културолозите ще изучават Лара Крофт и Азис

ФОРЦА НАТО, добавям към Сид Вишъс и Джим Морисън, и Джими Хендрикс и Кърт Кобейн, но по по тази логика и те са далечен спомен, а дори и бяло петно за Азис-поколението

13 Октомври 2003 13:56

Bravo na Svetlio, bravo !!!
PS Pozdravi i ot AZBUKI/N.I/

Редактирано от - 5ka.bg на 13/10/2003 г/ 14:04:25

13 Октомври 2003 14:13

Изводът, който се налага при четене на споменаваните имена в постингите е, че забраната на абсента е нанесла непоправим удар върху световната култура

13 Октомври 2003 14:21

Хареса ми с искреността си, макар да не споделям идеите на Светлозар Игов. Четяхме го преди, защото беше много различен от фаворита на социалистическата критика Ефрем Карамфилов. Но четяхме и Яворов, и Лилиев, и Дебелянов, и Траянов, и Далчев и всичко, което ни харесваше, което се докосваше по един или друг начин до нашата нагласа. Замислих се колко от изброените са били богати, тогава когато в страната ни е имало наистина свободен пазар. Никой. С.С. Демостенов, един от значимите представители на субективизма в икономиката, напуснал през 1947 г. Софийския университет, предусещайки нахлуващата, безпардонна пролетарска посредственост, счита, че благото се определя като такова, тогава и защото удовлетворява някаква наша потребност, както и че цената му отразява степента на желанието да удовлетворим същата тази потребност, отказвайки се от възможността да удовлетворим друга такава. В този смисъл, явно приоритетните потребности на обществото понастоящем са други, повече или по-малко материални. Но фактът не може да се промени с оплакване, трябва да бъде просто приет.

13 Октомври 2003 15:54

Не на китайски. На холандски. Ван Гог е холандец. Холандия е люлката на капитализма. А изкуството е продукт на същите човешки енергии, които раждат и богатството, и порядъчността. Богатството - това е богатство на човешките същностни сили (К. Маркс). Руската култура е продукт на руския капитализъм, а творческият период на съветската култура продължи до свършването (физически) на формиралите се при руския капитализъм худоджници. Realsozialismus-а остави след себе си културна пустиня. Вижте се в огледалото.

13 Октомври 2003 16:20

13 Октомври 2003 16:23

Я кажи още нещо за отглежданото в Амстердам индийско орехче и реалсоца в творчеството на Пелевин

13 Октомври 2003 16:24

Минаващ, Симпли, Хамър, благодаря..
Фичкоооо, пустинята не е там където я търсиш и не се дистанцирай от картинката ако смяташ наистина, че си прав.А ако смяташ да ми кажеш, че Ван Гог не е китаец(сиреч да ме попросветиш малко) то си е твой избор.
Знаеш ли каква е разликата между назидаващия и обясняващия?

13 Октомври 2003 17:04

В сия статия г-н Игов засяга животрептущ проблем на сегашната международна обстановка, а именно : " За ролята и мястото на антилехента в световния прогрес и некои аспекти на неговия упадък в епохата на постепенния преход"
Четейки творбата на г-н Игов, пред нас все по-актуално се възправя основният въпрос на битието, съдържащ се в крилатите думи на др В.И.Ленин : " Что хуже:  интеллигенты , пишущие для полуинтеллигентов, или полуинтеллигенты, пишущие для  интеллигентов? "
Интересна монография на малко известен Нобелов лауреат на същата тема може да се прочете ей ТУКА

13 Октомври 2003 17:23

Понеже и защото наистина вече само минавам от тук за други места имам по-разгърнати аргументи от тези на автора без да му противореча Натиснете тук

Редактирано от - минавам от тук на 13/10/2003 г/ 17:28:36

13 Октомври 2003 17:31

ВулканЧе
Благодаря за адресче
Ще минавам и от там

13 Октомври 2003 17:36

Здрасти Бооя, Кракатау, Минаващ бе всичките кво сеа !
Значи кефим се като открия нещо интересно ! Шапка свалям на момчето , та дори и да го изтрият постинга все тая има го някъде !
***
Сабахатин Али
[Напреднал]
от United Kingdom

Общо мнения: 66
Скрий: Име, IP
За власт и пари Надка е готова на всичко


Сега иска кметския стол, но ще получи само позлатена цедка за чай



Александър ТОМОВ

в-к Стандарт
Елочка Шчукина. За власт и пари тази жена е готова на всичко и става все по-жалка и смешна. Истинско удоволствие е да наблюдава човек напоследък нелепите й ходове, направлявани от нейния "мозъчен тръст", от някоя си Амелия Личева. Друг интелектуалец не се съгласи да й "сътрудничи", след като такива като Надка нагло и безцеремонно натириха всички, а сега се чудят и маят като как да ги привлекат за изборите. Виж, за подобни мероприятия са винаги готови, дето се вика. Защото, ако излъжат пак глупаците и, не дай Боже, тоя път такава като Надка да стане
кметица, ела да видиш ти
нови гаражи, нови костюмчета
от "Макс Мара" и нови демонстрации на величие...
Да започнем най-напред с най-фрапантния й ход - този със соколаря Орешарски (комай бе осиновил орлета, все едно). Въздигна го тази "истинска лъвица", даде му пълна свобода за думи и дела, гласувайки му необятно доверие, а когато Орешарски се облегна на въпросното доверие, току хоп - дръпна килимчето изпод краката му и Орешарски се намери в орешака. Остана да виси във въздуха въпросът кой точно й нареди да дръпне килимчето, защото килимчетата обикновено ги дърпат слугините по нареждане на господарите и да се кефят. Както и да е, отиде си Орешарски, а "лъвицата" направи следващия си дълбокомислен ход - започна да търси нов кандидат за кмет на столицата. И когато всички очакваха жестокия принципен кастинг, когато всички гадаеха кой ще е посоченият, Надка не хареса нито един и посочи себе си, без да подозира, че тоя номер е правен някога от съветския режисьор Сергей Бондарчук по повод избора на една главна роля. Тогава държавна комисия, начело с другия Бондарчук, събира близо две хиляди левента от великата съветска страна, от които Бондарчук не харесва нито един. А когато колегите му напълно объркани започват да се питат кого все пак има предвид другарят Бондарчук, той най-сетне изплюва камъчето и посочва себе си сред хилядите кандидати - не могъл да види никой в тая същата роля, освен него си.
На това се вика обективност
и точна преценка. Само че за разлика от Надка Бондарчук преди това никога не е заявявал, че нищо не разбира от кино и от въпросната роля, а тя го заяви в прав текст дни преди да се самопосочи за градоначалник на столицата. Заяви, че нищо не разбира от кметстване, а най-добре пасва за министър-председател. Представяте ли си що за самочувствие и скромност? Ще каже някой - не е възможно. Не е възможно да е толкова повърхностна, да не кажем нещо по-лошо, и да не си даде все пак сметка какво точно говори и защо. Такова едно поведение даже не е за смях, то е
направо тъжно, то говори за една ветропоказателност, за едно кафанско
чалгаджийско лекомислие, което вече не обижда самата му носителка, а онези, чиято лидерка е, онези, дето са я избрали и все още й вярват. Такова едно поведение в "белите страни" автоматически се наказва с искане за оставка и със съответното й подаване. Няма да го направи Надка, бъдете спокойни, нито сега, нито когато и да било, защото работата не е в кметския стол, а във властта и евентуалните облаги, дето се крият зад него. Работата не е в това да се решат проблемите на софиянци, работата е софиянци, ако могат по някакъв начин да решат някои от дилемите на такива като Надка напоследък - с друг гараж, вече с платени данъци, с хотел
примерно срещу НДК, защо не
с друг някой минерален извор
примерно големия в Панчарево или още по-големия в Горна баня. Работата е, ако има някакъв начин Надка да е отново и отново на върха, винаги да е на върха, вижте я само колко е готина, а всички ние да й пълним по някакъв начин банковите сметки и да й викаме браво. Има и друг един отговор за тоя неин невероятен гаф, в който се обяви най-напред за недостойна за кметския стол на столицата, а след това за най-достойната, най-кадърната и призваната за него - ако някой друг й суфлира иззад кулисите, а тя като една професионална актриса от средна ръка върви по себе си чрез онзи съдбовен глас. Само че тогава тя не би била тя, само че тогава би била една измислица, една креатура... Добре, нека да не задълбаваме, нека я гледаме и виждаме такава
каквато е - едно палаво женче
което днес ни казва едно, утре друго, а вдругиден трето - хи-хи, пей сърце, какво пък толкоз, животът е весел, аз съм пак в нов тоалет, аз съм си аз, ще направя и други неща, може още по-така, к'во пък толкоз...
В "Дванадесетте стола" гениалните Илф и Петров имат един знаменит образ, този на Елочка Шчукина, която постоянно повтаря - не ме учете да живея, помогнете ми материално... Какво пък, винаги има люде, дето биха помогнали и използвали такава като Елочка Шчукина - жената с "въображение на кълвач", както са се изразили двамата големи, най-вече люде като Великия комбинатор Остап Бендер. Припомнете си отново класическия роман и ще разберете как точно го прави. Измъква буквално изпод Елочка "златния стол" в замяна на една позлатена цедка за чай...
Това е.
Създадено: 13.10.2003 г. 17:22:16

13 Октомври 2003 18:04

Колкото и да им мъчно на някои форумци - да, икономиката и изкуството имат общ живот. Да се твърди унило обратното е като да се заравя нечия соцреалистическата глава в ... априлските пясъци на България.
*
Да вземем, например, Метрополитън опера в Ню Йорк. Този оазис на музиката се поддържа изцяло и единствено само от частни корпорации и частни лица. Цената на билетите за представления не покриват и 1/10 от харчовете там. На програмата за всяко предствление ще видите имената на онези, които са дали дарения за тази година. Разделени се по категории - тези които са дали на 1 милион, следват онези до 500 000 и т.н. Всеизвестен факт е че съботните директни предавания по радиото на представления на МЕТ се спонсорират изцяло от Тексако. Други пък спонсорират записите и предаванията на някой спектакли по известния канал 13. В спонсорството за канал 13 влиза и заплащане на допълнителни хонорари на всеки участник в представлението (дори на децата от Детския хор). Има отделна фирма, която целогодишно поддържа надписите в МЕТ - пред всяко кресло има малък екран на който върви текстта на английски.
*
И като доказателство, че икономиката има много общо с изкуството - поради икономическите проблеми в САЩ и даренията за МЕТ в момента са намалели, което веднага и директно се отразява на качеството на оперните представления. Има по-малко пари за декори, костюми, репетиции, хонорари. Това е. Изкуството цъфти наистина главно в общества където цъфти и икономиката.

13 Октомври 2003 18:17

Знаех си аз. Затова е цъфнал Кеворк. Тексако.

13 Октомври 2003 18:27

A можеше и по-просто, разбира се, ама нали требе и да е интелектуално.
По-простото го е казал бай Пешо Крика:



"Я моем една кола да я напраим да мърка, ама со мерак. А га требе за паре, нема време за мерак".



И Гален го е казал преди дваесе и кусур века (за съжаление не мога да ви цитирам оригинала): "Да лекуваш срещу обещана награда, е все едно да убеждаваш поклониците в храма на Юнона, че срещу една жълтица принос ще получат цяло имане."



Накратко казано (и споделено от скромен личен опит): всяко изкуство (онова, което се върши с талант и от вътрешна потребност) е несъвместимо с печалбата. Всеки опит за търсене на сечение между тези двете води или до обезталантяване на изкуството и превръщането му в занаят, или до обезприходяване на таланта (освен в изключително редки случаи, известни на аудиторията поименно).


Третият път е прост от логическа гледна точка, но труден за постигане в нашите условия, които явно са основен проблем на автора, както и на всички нас. А той, по виждане на идиота се състои в това да използуваш таланта си както сметнеш за добре и да изкарваш хляба си с нещо друго.

13 Октомври 2003 18:30

ОСТАВА само да се добави,
че даренията ТАМ/ в САЩ и другаде/ са освободени от данъци! А в същото време НЕ СА анонимни! Т.е., с "даренията" си, ""дарителите" си правят реклама!!! Аз уважавам САМО онези Дарители, които правят АНОНИМНИ дарения- без средствата по тези дарения да са освободени от данъци!!! А за този, който получава Дарението, едва ли има значение дали Държавата или Частно лице е "дарител" ?! За мен няма!
Освен всичко: който има 100 и дава 10 , и този който има 10 и дава 1- и двамата дават ЕДНАКВО !!!

Редактирано от - paragraph39 на 13/10/2003 г/ 18:33:23

13 Октомври 2003 18:44

Всички вие, които сте написали постинги тук.
Независимо от известните различия в тях, може да се забележи едно
преклонение пред Изкуството. Ибо не е прилично да се обявиш срещу него.
Нали хората ще кажат , че си простак.....
Сигурен съм , че много от вас биха одобрили следния долен Шаблон
"Изкуството прави човек по-добър"
***
Аз съм го срещал хиляди пъти в живота си.
***
Запитвали ли сте се с какво една картина на Ван Гог прави мъките
на някой несретник по-малки?
Запитвали ли сте се с какво Лунната Соната намалява мъките на друг несретник?
Та това са върховни произведения-образци на човешкото изкуство.
Изкуството е духовен израз на мирогледа на определен Човек
И то се възприема от един малък кръг хора. Така то става Елитарно.
Но ИЗКУСТВОТО само по себе си не е Панацея, То не може да лекува
СТРАДАНИЕТО и МЪКИТЕ Човешки ги лекува само ...ВЯРАТА
А тя ВЯРАТА не зависи нито от обществения строй нито от
Икономическите закони които действуват....
***
Самият аз обичам Изкуството и се Прекланям пред него, но то
не намалява Страданието ми. То не ме прави щастлив.
То просто задоволява една душевна потребност.
Не го издигайте на пиедестал по-висок от пиедестала на ВЯРАТА!
Ако разбирате какво искам да кажа.
***
поздравявам всички от вас освен двама
те си знаят кои са.
пардон!
поздравявам всички освен 2+1(общо трима)
те си знаят кои са

Редактирано от - prof.Popovski на 13/10/2003 г/ 18:49:17

13 Октомври 2003 18:47

Изглежда напоследък в общообразователната програма на училищата преподаването по предмета "Различия между реклама и дарения" е било сериозно занемарено. Явно фондацията на семейство Гейтс недоглежда що за образователни програми подпомага.

13 Октомври 2003 19:55

Творците в България май станаха излишни. Нямат пазар за стоката си. Нямате потребители господа, защото по времето на социализма държавата ви даваше поръчките, тя ви плащаше и вие работехте за държавата. Тя беше вашият потребител. За да имате в момента пазар на стоката си, трябва да го създавате този пазар, да създавате потребители . Такива се създават от ранна детска възраст. Господа творци- ходете в училищата, а не по кръчмите. Превърнете се в проповедници на културата и изкуството сред подрастващите. Нека се докоснат до тези тайни. Те ще бъдат вашите утрешни обожатели, последователи, потребители. Ние сме загубени поколения. До 11-ти клас учих пеене, при което единствено ме учиха да пея по ноти. Нищо друго. Една песен не чух от учител, една музика не се пусна, една певица не се покани- само до, ре, ми, фа. Да не говорим за това, че можеха да ни запознаят с творчеството на големите композитори, певци, музиканти. За това в България никой вече не се весели с песни. Никой не може да изпее една песен до края. ( С изключение на старите поколения). За това ще се примирявате с големия пазар на чалгата и с празните джобове на останалите. Ходете в училищата и безплатно изнасяйте всякакви беседи, сказки, ограмотявайте децата и си създайте пазар на вашето изкуство- и та пазар за изкуството, както вие го разбирате. На малък елит публика не може да разчитате, за да се прехранвате.

13 Октомври 2003 20:47

14 Октомври 2003 01:08

Изглежда напоследък в общообразователната програма на училищата преподаването по предмета "Правене на самореклама чрез дариния" е било сериозно занемарено. Явно фондацията на семейство Гейтс недоглежда що за образователни програми подпомага.

14 Октомври 2003 01:14

"...Ходете в училищата и безплатно изнасяйте всякакви беседи, сказки, ограмотявайте децата и..."
........................
Ходете, бе!
БЕНЗИНЪТ И КОМАНДИРОВЪЧНИТЕ ЩЕ СА ОТ ЗУЮ !!!