|
34-годишният Петьо Славов стана зам.-председател на Комисията за защита на конкуренцията в началото на 1998г. Мандатът му изтече на 3 октомври тази година, след като Народното събрание избра новия състав на антимонополното ведомство.
Славов е популярен и с това, че беше член на ЦИК за 38 и 39-то НС и член на ЦИКМИ през 1999г. По образование е юрист, семеен, с две дъщери.
- Г-н Славов, успя ли Комисията за защита на конкуренцията да изиграе ролята, отредена й в развитите пазарни икономики? - Комисията създаде многообразна практика при разследването на различни нарушения на конкуренцията - картелите, злоупотребата с монополно положение, различните сливания и придобивания на конкурентни предприятия, нелоялната конкуренция.
През последните 2 г. натрупахме известен опит и в областта на държавните помощи, за което помогна и приемането на специален закон през 2002 г. Трябва да отбележа, че новият състав ще работи и с една добре формулирана нормативна база. - Закон за защита на конкуренцията и Закон за държавните помощи, за което имат заслуга и повечето членове на старата комисия. Може би най-важното, което ще наследи новото ръководство, е екипът от експерти. В момента комисията разполага с нещо уникално - експерти, повечето от които са едновременно млади, но и опитни в разследванията на различните нарушения на Закона за защита на конкуренцията.
- За какво не ви стигна 5-годишният мандат?
- За съжаление комисията не успя да излезе от нелегалност в очите на по-голямата част от българския бизнес. Това се дължи на нейната пасивност и липсата на диалог, както с медиите, така и със сдруженията на различните производители и търговци у нас.
Факт е, че днес повечето фирми не са наясно нито със същността на Закона за защита на конкуренцията, нито с функциите на КЗК, а това им пречи от една страна да се защитят по-добре срещу нарушения на правата им от техните конкуренти, а от друга страна води до нарушаване забраните на закона, поради неговото незнание или неразбиране.
----------
Например в България дойдоха най-големите чуждестранни производители на бира- "Интербрю", "Хайнекен" и "Карлсберг". Едно от първите неща, което всички те направиха, е да информират комисията, че са придобили български пивоварни. Направиха го не толкова от познаване на нашия Закон за защита на конкуренцията, а защото знаят, че такава е практиката в Европа. Когато "Варненско пиво", собственост на единствената българска групировка, която остана на този пазар - "Булбрю", придоби "Леденика", забрави да ни сезира. Аз съм убеден, че става въпрос за незнание, а не за опит за избягване на закона.
-----------
Защото е ясно, че при наличие на гиганти като "Хайнекен" и "Интербрю" на пазара, надали комисията би отказала разрешение на българската компания. Те обаче разбраха, че има Закон за защита на конкуренцията едва когато комисията започна служебно производство.
Но докато за незнанието, поне формално няма оправдание, то за неразбирането на основни моменти от нормативната уредба вина носи и комисията. Тя не положи почти никакви усилия да разясни закона пред неговите адресати. КЗК дори нямаше своя Интернет-страница през по-голямата част от мандата.
Убеден съм, че различните бизнес-асоциации биха приветствали подобни контакти с комисията. В практиката си се сблъскахме с немалко примери за неразбиране на нормативната уредба. Често към ведомството се обръщат с претенции, че се нарушава законът и се осъществява нелоялна конкуренция. Класически пример е на фирма-конкурент на даден пазар, на който определена компания дълго време е оперирала сама.
- Май комисията по-често решаваше дребни, частни случаи?
- Най-голямата слабост в досегашната дейност на комисията беше неумението да се "хванат" големите нарушители. За съжаление и практиката на комисията, с 2-3 изключения като картелите за продажба на захар и цимент през 1998 г., потвърди древната максима, че
------
законът е като паяжина - малките насекоми загиват в нея, а големите благополучно се промъкват. Досега комисията не е засякла нито една злоупотреба с господстващо положение от страна на голям частен монополист. Ведомството се оказа доста по-опасно спрямо държавните монополи отколкото спрямо частните. Друг е въпросът, че частните монополисти безспорно по-добре съумяват да защитят правата си.
-------
- Има ли разковниче срещу злоупотребите на частните монополисти?
- Комисията за защита на конкуренцията периодично би могла да проверява цените и другите търговски условия, които монополистите налагат на пазара. А ние никога не сме анализирали, например, дали тарифите и търговските условия на "Мобилтел" са обосновани, по времето когато компанията беше с почти монополно положение на пазара преди появата на втория GSM-оператор.
А комисията разполага с необходимия законов инструментариум за противодействие срещу различните форми на нарушение на свободната конкуренция. Тя има шанса да прилага два модерни европейски закона - за защита на конкуренцията и за държавните помощи. В тази връзка бих искал да се разгранича от онези магистрати и ръководители на институции, които непрекъснато оправдават своето безхаберие с некачествените закони, каквито безспорно има.
------
Аз лично съм по-склонен да приема тезата, че няма лоши закони, а има лошо прилагане на закона, като за най-типичен пример в това отношение считам избирателното прилагане, или неприлагане на закона спрямо определени лица.
-------
- Каква част от организаторите на прочулите се през последните години т. нар. "игри на щастието" реално са платили глоби?
- На това единствено Агенцията за събиране на държавните вземания би могла да отговори, защото решенията на КЗК се обжалват пред ВАС. Доколкото ми е известно през първите няколко години събираемостта на глобите е била почти нулева. От около 1-2 години обаче има активизиране на дейността на тази агенция. При всички положения е добре комисията по-живо да се интересува и да комуникира с АДВ, тъй като събираемостта на санкциите рефлектира върху авторитета на комисията и нейните решения. Ако наложените от комисията глоби се събират регулярно, нарушителите ще започнат да се съобразяват. Още повече, че Законът за защита на конкуренцията предвижда най-големите глоби в българската нормативна уредба - за първо нарушение - до 300 000 лв. и до 500 000 лв. - за второ.
- Какво бихте посъветвал вашите наследници да променят, за да имат по-голям успех от вас?
- Според мен първото, което трябва да се направи, е да се промени структурата на комисията, за да съответства тя на другите антитръстови регулатори в Европа. За тази цел задължително трябва да се създадат нови специализирани дирекции - за разследване на картелите, за злоупотребите с монополното положение, за разрешаване на сливанията, когато имаме концентрация на стопанска дейност.
Необходимо е, чрез механизма на самосезирането, да се промени акцентът в дейността на КЗК - досега той беше върху нелоялната конкуренция, вместо върху най-същностните нарушения на конкуренцията, каквито са картелите и злоупотребите на монополистите. Защото е ясно, че след като няколко фирми в даден бранш са се споразумели, няма да се обърнат към антимонополното ведомство, за да правят признания.
--------
По подобен начин трябва да се действа и когато става въпрос за злоупотреба с монополно и господстващо положение. Там действително има потърпевши, но жертвите са твърде малки и слаби и се страхуват да сезират комисията. Вместо това, до момента в 90% от случаите комисията се самосезираше за т.нар. игри с парично-предметни награди.
---------
- Какво имате предвид?
- През последните 3 години няма нито един установен картел от комисията. А и с невъоръжено око е видно, че в редица стопански сектори предприятията-конкуренти съгласуват помежду си цените на предлаганите стоки или услуги, както и други съществени търговски условия. Вместо с тези случаи КЗК се занимаваше основно с разглеждането на жалби срещу имитации на чужди продукти и търговски марки, както и с т.нар. игри с парични и предметни награди. Но за да се промени акцентът в работата, за който говоря, са необходими освен структурна промяна и още редица неща. Трябва да се подобри комуникацията, както с организациите на бизнеса, така и с другите държавни институции и най-вече с тези, до които често трябва да се допитва комисията - като Министерство на икономиката, НСИ, Патентното ведомство, секторните регулатори. Редно е по-енергично да се използват и новите начини за принудително събиране на доказателства, които бяха въведени в началото на тази година с промяната на Закона за защита на конкуренцията. И не на последно място - комисията да действа като екип от съмишленици, а не като героите от баснята за орела, рака и щуката.