В митологията на африканското племе йоруба съществува герой на име Есу-Алегбара. Функцията му е да посредничи между боговете и хората - точно както Хермес в западната митология. Когато започва търговията с негри, той заминава за Новия свят и заживява там под името Есу. Есу притежава много способности, но основната му дарба е преводаческа, затова му е отредена ключова позиция при тълкуването на свещената книга Ифа. Есу е известен с остроумните си шеги и пакости, които умее благодарение на изключителната си способност да говори на два гласа. Много от историите за него са свързани с умението му да заблуждава хората, но и същевременно със способността му да ги убеждава, че заблудата е плод на навика им да гледат на нещата единствено от собствената си гледна точка. Ето една такава история:

В едно село живеели двама мъже, добри приятели. Един ден, когато орели нивите си, странник на кон се приближил и спрял точно между тях, на синора между нивите им. На главата си имал шапка - от едната страна бяла, от другата черна. Селяните си поприказвали със странника (Есу), като всеки виждал само едната страна на шапката му. Когато Есу си заминал, двамата почнали да спорят за цвета й. Спорът им се превърнал в кавга и щели да стигнат до бой, но Есу се върнал и им обяснил как е възможно да бъдат и прави, и криви двамата едновременно.

Тази проста история показва как двамата селяни са лишени от достъп до истината, когато гледат единствено от собствените си позиции. Това води неминуемо до ограничено виждане, до полугледища или полуистини. Тази история също показва как понякога и абсолютни истини като свещената книга Ифа могат да се интерпретират по различен начин, когато се гледат от противоположни полюси.

Живеем в епохата на постмодернизма, който се опитва да ни освободи от дълго насаждания модел на полюсно мислене: черен-бял, изток-запад, жена-мъж, малцинство-мнозинство. Най-лесно се справят с този проблем хора, които са предопределени да живеят на синора между тези противоположности. Резултатът най-често е създаване на модел на мислене, който се гради на съжителството на несъвместими по принцип идеи. Митът за Есу например, който с черно-бялата си шапка живее на границата между два свята, по ирония на съдбата придобива сякаш силата на профетично предзнаменование за бъдещия живот на африканеца американец на ничията територия между черния и белия свят. Тази форма на двойно съществуване води до моделите на двугледища, формулирани от някои афро-американски интелектуалци. W.E.B. Du Bois например говори за "двойно съзнание", за способността да бъдеш едновременно и американец, и африканец, да вместиш в едно-единствено тяло два враждуващи духа - черен и бял.

Кипърският поет Мехмет Яшън, който също обитава ничията земя между два свята, изгражда малко по-различна форма на двугледище. Опирайки се на опита си, той очертава в произведенията си поетичното измерение на раздвоението. И в неговата ситуация не може да става дума за избор на една-единствена страна - Турция или Гърция, на една-единствена култура или език, защото той обитава междинната територия между две култури и два езика: "Често се чудех на кой език да плача дори,/ не чужд бе животът ми, а живот в превод,/ майчиният ми език - един, родината - друга,/ аз самият пък - съвсем друг./ Още през тези години ми бе ясно,/ че ще стана ничий поет./ Понеже бях малцинство. А "свобода" е дума,/ която не се побира в ничий национален речник./ Накрая в песните ми се вплетоха три езика./ Нито турците чуха гласа на душата ми,/ нито елините, нито пък останалите./ Но не ги обвинявам, защото бяха години на война."

Примирието между двата езика създава в случая условия за включване и на трети, английския, за създаването на истинско полиглотство, което е основно условие и за формирането на полигледство.

Искам накрая да се спра и на собствения си опит, защото не ми е чуждо нито състоянието на Есу, нито на афро-американеца, нито на кипърския турчин. Прекарах част от живота си в България, а от 13 години насам се опитвам да намеря част от себе си в Истанбул - опит, който ми даде възможност да видя две от страните на многозначната истина. Най-трудно се примириха в главата ми двете исторически "истини" - тази, която бях научила в ученическите си години в Кърджали, и тази, която ме посрещна в Турция и незабавно влезе в дуел с другата истина. Дойде ми на помощ Есу с черно-бялата си шапка и ми подсказа, че и двете са полуистини, рожба на националистически полугледища. Сега живея в безисторическата зона на разногледищата и се чудя какво мисли по въпроса учителката ми по история.

------------

Хасине Шен е родена в Кърджали. Завършва гимназия в родния си град и американска култура и литература в Истанбулския университет, където в момента разработва докторат.