Неправителствените организации (НПО) изразяват съмнения в прозрачността при процедурите, по които в България се печелят проекти от програма ФАР. Това е един от основните изводи от изследване за прилагането на програмата за развитие на гражданското общество у нас, направено от фондация "Аксес". В него са взели участие 55 НПО, кандидатствали по проекти на европейската програма.
Над 1/2 от анкетираните имат съмнения в прозрачността на процедурите. Повечето не познават работата на институциите, ангажирани с програма ФАР - държавните органи, организациите, управляващи отделните програми, и Делегацията на Европейската комисия в България.
В доклада си изследователският екип прави уговорката, че проучването е малко едностранчиво, защото в хода му са отказали участие много неправителствени организации, както и държавните институции, натоварени с решенията кой да получи даден проект. Затова и в резултатите има много негативни нагласи, често повлияни от слухове. Един от основните изводи е, че именно липсата на обяснение защо един проект печели, а друг не е сред главните причини за съмненията.
Неправителственият сектор се оплаква още от сложната документация за кандидатстване. Оспорва и приетите като почти задължителни условия дадена организация да има минал опит или пък да съфинансира проекта с 20% от цялата сума. Това поставяло в неизгодна позиция "младите" и по-малки неправителствени организации.
Според част от анкетираните има привилегировани НПО, които печелят чрез политически или друг лобизъм или чрез използването на непочтени средства. 36% смятат, че проекти се вземат с връзки. Според други 12 на сто пък печелят кандидати, плащащи подкупи. 44% мислят, че проекти се вземат от организациите, предлагащи най-доброто.
В крайна сметка значителна част от анкетираните виждат решаването на проблемите в по-широкото участие на експерти от неправителствения сектор.
РЕСУРСИ
За периода 2004-2006 г. за проекти по ФАР са предвидени 411 млн. евро. 9 млн. евро са за развитие на гражданското общество. По 30 млн. евро се дават за реформата в правосъдната система и за малцинствата, за границите - 35 млн. евро, за реформата в държавната администрация - 27 млн. евро, за законодателство в различни сектори - 96 млн. евро, за икономическо и социално сближаване - 135 млн. евро.
Публична тайна е, че корупционният натиск към чиновниците от ФАР, които могат да вземат решения за класиране на проекти, е огромен. Очакванията, че криминалният бизнес ще се насочи към евро парите се сбъднаха напълно. Като прибавим и агресивната намеса в разпределението им от областните управи и парламентаристи, посредством целево регистрирани НСО, то картинката е завършена изцяло. Известни са НСО и училища, които заделят по 10 % от перото “Човешки ресурси” в нелегални каси за подкупване на чиновниците. Тарифата варира от 3000 до 5000 лева и се заплаща почти винаги посредством бивши служители на ФАР в България като консултантски услуги. Гарантират участие във всички програми на ФАР.
Пълната непрозрачност на процедурите и резултатите до момента дават основание за подозрения в съпричастност към далаверата и на висши европейски чиновници. Всичко това е известно на политическия кабинет на НДСВ и незримо се подкрепя, доколкото част от парите се очаква да захранят предизборните каси. Вече съществуват сигнали, че ЕС се готви да измени договора за ФАР, подписан от правителството на Костов и да прехвърли финансовото му управление за България на свои чиновници, като осигури някаква прозрачност на процедурите. Не е изключен сценарий, при който ФАР за България да се рестартира, както това стана при отстраняването на гърка Майкъл Зографос в началото на 2001 година.
