Дясното политическо пространство в България е като човешкия организъм - една болка винаги потиска друга. Винаги има приоритетен проблем, който праща малките болежки някъде в периферията.

Ето след драмата около пазарлъците за софийската администрация между СДС, ССД и коалицията зад Дилов болката на дясното бързо се съсредоточи към вътрешнопартийните проблеми на СДС. Дебати в "Изгрев", служебно ръководство в "Лозенец" и "Кремиковци", оставка на Евдокия Манева - не е нужно да си метеоролог, за да видиш, че небето на СДС става все по-тъмносиньо и със сигурност ще гърми на 25 ноември, когато пленумът на партията ще бистри резултатите от изборите, възможните коалиции и необходимите промени.

До 25-и остават десет дни.



Ако така я карат дотогава, те ще се избият



В СДС така са свикнали. Бързо се оформят два или повече лагера, които се сбиват и едните прогонват с лай другите. "Раковски" 134 помни много неща. Помни изгонването на Берон през 90-а, войната на 39-имата срещу другите през 91-а, анатемосването на Желев и Тренчев през 92-а, сбогуването със Стоян Ганев и Георги Марков през 93-а. А каква година беше само 1994 - изключиха Златка Русева за хули срещу СДС, после Савов напусна, Софиянски рева на "Раковски", а на следващата година биха Елка Константинова и плюха по Александър Йорданов. "Биха" и "плюха" - това го разбирайте буквално. Историята на сините войни не спря през 1997 г., когато Костов скъса с безпартийното си минало. Натирени бяха Васил Михайлов и Евгений Михайлов. Ф. Димитров и Сугарев доброволно бяха "заточени". След това е ясно - Бисеров, пак Софиянски, Бакърджиев, пак Сугарев, Орешарски. Сега във въздуха висят и Петър Стоянов, и Филип Димитров. Нищо чудно на 25-и на дузпата да бъдат поставени или Иван Костов, или Надежда Михайлова.

Така играят играта те.



Винаги се намира някой,



който да каже на едната група: "Вие сте носител на европейския проект за България", или "Само ние можем да изведем десницата от сивата политика", "Моралните ценности ни задължават" или нещо друго точно толкова умно. След всяка една политическа смърт на "Раковски" 134 винаги е имало радващи се хора, истински победители. Но тези хора никога не са били на "Раковски" 134. Така ще стане и сега, ако войната в СДС продължи - ще се радват в БСП, ще се радват в ССД, ще се радват в ДПС и НДСВ.

Но те, сините, така са свикнали. На нож! Може ли някой да обясни смислено защо бе нужно на Надежда Михайлова да бърка в кошера на организация като тази в "Лозенец", която определено не я харесва? Така ли се прави политика - маха се тоя, който не те харесва? Тези в НИС какво очакват - служебен шеф като Методи Андреев да озапти цяла партийна организация? Този номер със служебните ръководства, които сменят недоволните от началниците, не е открит от Надежда Михайлова, но тя очевидно не е разбрала - той никога не е давал положителен ефект.

Срещу Михайлова и служебните й ръководства са застанали



паравоенните образования на Иван Костов



В тях е пълно с редници като Евдокия Манева, които са готови да се хвърлят в огъня за Командира. Да умрат политически за любимия си патрон. Костов, който никога не се е славил като добър кадровик, отново разчита, че хора, които нямат обществено доверие, ще защитават тезите му. Костов сгреши, като проговори преди изборите - с това си говорене той не свърши нищо друго, освен че разпали вражди в дясното пространство и хвърли смут в партийните редици. И се опита да защити политически тези, който обществото не прие на изборите - като тази за възстановяването на двупартийния модел.

Бившият премиер трябва да говори сега. Сега





той трябва да каже какво иска за СДС -



поредна кървава война или компромисен мир. Да каже какво мисли за изборните резултати на СДС - загуба ли са те, или не са, да каже какво мисли за коалиционното споразумение за София - помиярски съюз ли е това, или не е. Да си каже всичко. Ако Костов иска война, вероятно ще я получи. И вероятно ще я загуби.

Ако Костов не иска война, нека влезе в политиката. На този етап той е една от малкото политически фигури, които правят политика, скрити под дълбоката сянка. А това наистина не е хубаво. Ако иска, Костов спокойно може да стане зам.-председател на СДС още на 25 ноември - и без това мястото на Пламен Орешарски в НИС все още е вакантно. Ако не иска, Костов спокойно може да си остане редови седесар, който да бистри политиката от кварталния си партиен клуб.

И който няма да бъде депутат в 40-ия парламент.