Разговорът за спирането на телевизия "Ден" подозрително заприлича на предаване на Ник Щайн. Всеки се обажда и говори каквото му дойде на устата. В тази какофония се смесват поне 4 различни въпроса и понеже нито един от тях не се изяснява докрай, от цялото говорене няма да произтече нищо разумно.

Първият въпрос е за самия водещ. След като маса собственици на радиа и телевизии се оплакаха от измамите му, "Сега" се опита фактологически да изясни кое е това "малко германче" (цитат от главния продуцент на "Ден" Бойко Станкушев) и какви са неговите сблъсъци с полицията, следствието и прокуратурата. Веднага ни обвиниха, че изпълняваме политическа поръчка.

Нищо подобно - просто смятаме, че след като за този човек толкова много се говори, а и той всяка вечер говори вече по телевизия СКАТ, е добре публиката да знае повече за него. Например, че е разследван за измами, че понеже не се е явявал на разпити 2 пъти, е обявяван за общонационално издирване и че



делото срещу него в момента се разглежда от съда.



Вторият въпрос е за самото предаване. То, оказва се, от месеци наред шества из България през различни кабеларки. Почти всеки, който се изказва за него, признава, че не го е гледал. Малкото останали пък твърдят, че по-слаба телевизионна журналистика не са виждали. Това обаче от гледна точка на родния медиен закон са естетически критерии. Основното е дали логореята на Щайн и компаньоните му, представящи се за обикновени зрители, наистина насажда етническа вражда. Твърди се, че по този въпрос 9-имата от Съвета за електронни медии са били единодушни - да, насажда, и то грубо. Затова са наложили глоба от 15 000 лева.

Разбира се, може да се спори до безкрайност тази и онази дума на Щайн така или онака да се тълкува, що е свобода на словото и къде свършва тя. Според мен предаването в която и да е българска телевизия не може да прилича на безстопанствена градска тоалетна, по чиито стени драскат зле възпитани пубери. Но това не е проблем, който трябва да бъде решен със закон. Това е



проблем с личната хигиена на собствениците



и шефовете във всяка медия. Доколко те са чистоплътни, решават зрителите, като остават на канала или прещракват дистанционно на друг. От гледането по принцип пък зависят рекламните постъпления.

Колкото до расистките изказвания, за тях цивилизована Европа, която Щайн непрестанно ни дава за пример, отдавна е решила - те са забранени, защото нямат нищо общо със свободата на словото. Очевидно така смятат и 9-имата надзорници, на които със закон е възложено да следят и да наказват етническата нетолерантност. Ако собствениците на "Ден" не са съгласни с тълкуванията, предизвикали наказанието, нека се жалват в съда и той да реши спора окончателно.

Какво става в това време с предаването? Ами според медийния закон - нищо. Както разказва шефът на СЕМ Райчо Райков, има други предавания в други телевизии, заради които собствениците са предупреждавани и



глобявани по няколко пъти, но си вървят по живо, по здраво



Така стигаме до третия въпрос - спирането на цялата телевизия "Ден". След като собствениците (или публично известните техни представители) казаха, че те си харесват предаването, няма да го свалят и няма да го променят, надзорниците решиха да наложат единствената възможна по закон следваща санкция - няма телевизия, няма и Ник Щайн в нея. Това решение беше взето от 6-има членове на СЕМ, всичките от парламентарната квота, а останалите 3-ма, всичките от президентската, се въздържаха.

Забележете - не бяха против. Просто смятаха, че съвестта им не позволява заради едно предаване да спират цяла телевизия. Но понеже пък законът не позволява нищо друго - им остава само да пасуват.



Точно тук трябваше да започне разговорът какво да се прави



Медийната гилдия и различните неправителствени организации вкупом наругаха СЕМ за крайното му решение. Опозиционните политици веднага яхнаха вълната и се явиха защитници на свободното слово. Но най-напред им се прищя да подменят парламентарната квота в СЕМ. По същата логика, заради която спряха "Ден" - няма ги лошите хора в съвета, няма проблем. Това много хареса и на няколко царски депутатки. Само че ръководството им скръцна със зъби и те спряха да приветстват идеята. Защото междувременно проблемът остро се партизира - ДПС беше обвинено, че е поръчало спирането на "Ден". Жълтите решиха, че ако влязат в дискусията, ще се изтълкува като атака срещу коалиционния им партньор, на когото се държи парламентарното мнозинство.

И увисна четвъртият въпрос, по който като че ли най-много се крещи в какофонията, но заради който сериозният дебат ще си умре в зародиш. Какво значение има, че ДПС е дало на СЕМ сигнала срещу предаването на Щайн? (Впрочем защо СЕМ, на който ние, данъкоплатците, даваме към 2 милиона лева годишно за издръжка и наблюдение на телевизиите, сам не е забелязал скандалното предаване?)

Нямам никакви илюзии, че уважаемите медийни надзорници се отнасят с еднакво внимание и действат с еднаква бързина, когато депеша им проводи партия от властта, партия от опозицията или гражданската организация Х. Но трябваше ли



само защото сигналът идва от ДПС съветът да си затвори очите за гадостите,



които текат от телефона до микрофона на Щайн? Нима е нормално, когато някой говори срещу турците, само те да се впечатляват, а медийните надзорници да си траят, за да не ги обвинят в изпълнение на поръчки? Ако сега в новата си телевизия "малкото германче" вземе да приказва срещу арменците, евреите, гагаузите и те се оплачат в СЕМ, за какви поръчки ли ще ни проглушат ушите гостоприемните домакини от СКАТ? Ами ако ние, българите, се възмутим, че с високомерието на чист ариец водещият в няколко предавания сипе мърсотии за известна телевизионна критичка от нашия етнос?

Няма значение кой се оплаква, важно е дали фактът противоречи на закона и конституцията или не. Важно е как престъпването на законите да бъде наказано. Важно е дали в самите закони са дадени достатъчно възможности да бъде спрян точно този, който не ги спазва. Но такъв разговор засега няма. Има писъци по принцип за свободата на словото без разумни предложения как да се промени медийният закон така, че да я гарантира. Има партизанщина - да наругаем управляващите и да изтъкнем колко по-добри щяхме да бъдем ние. (Сякаш не помним какви ги вършеха с медиите и двете днешни опозиционни партии.) Има обикновено желание разни хора



да се представят за големи демократи, като предупреждават за рекомунизация



Има и пълно безхаберие. От страна на царистите (без актьора Явор Милушев), които се изкарват по католици от папата - СЕМ бил независим орган и те нямало да участват в никакви дебати по негови решения. Ама че малоумно! Никой жълт шеф ли не разбра, че скандалът е заради и за медийния закон, който е приет с мнозинството на същите тези депутати и който може да се оправи само по тяхната воля.

В крайна сметка със закона и с парламента "малкото германче" продължава да се гаври, като се изявява по друга кабеларка, предупреждавана много пъти заради други свои нетолерантни предавания. А наплашеният от скандала СЕМ се чуди какво да прави: да спре още една телевизия - лошо, но пък да остави Ник да безчинства - още по-лошо.

-------

Понеже ние в "Сега" не се надяваме, че официозните и опозиционните политици ще измислят как да се оправи медийният закон, сме готови да дадем думата на всеки, който има разумно предложение.

Наистина сме убедени, че не бива да живеем като в безстопанствена тоалетна, където т. нар. водещи се изпускат, за да лекуват комплексите си за малоценност.