|
- Япония е известна с това, че има много ниска престъпност. Как го постигате, проф. Татеяма?
- Труден въпрос. Редът, организацията, традицията в обществото са много силни, ние сме много организирана нация. Ако някой извърши престъпление, неговите близки и колеги се срамуват. Цялото общество реагира изключително негативно на престъпленията и не ги приема.
- Твърдите, че причината е в традиционализма, така ли?
- Да. Но и полицейската ни система е много добра. Освен участъци навсякъде из населените места са разположени т. нар. "полицейски кутии" - будки с по един-двама полицаи. Това дава възможност да се наблюдава всичко, което се извършва.
------------
Полицаите са на място, в квартала - както за да бъдат питани и да упътват гражданите, така и да получават веднага сигнали за извършено престъпление.
-------------
Пострадалият от кражба например тутакси отива при униформения и му съобщава за станалото. Полицаят, който познава района, прави бърза връзка с колегите, знае и къде да търси извършителите.
- Като стана дума за полицията на улицата - как се справяте с катастрофите в Япония? С промяна в законите ли? В България проблемът с пътните произшествия и с пияните шофьори е много наболял.
- Преди две години имахме промени в законите. Те се наричат "опасно шофиране". Става дума за непредпазливо, не за умишлено деяние, което се наказва с до 15 г. затвор. Разбира се, санкцията зависи от тежестта на инцидента.
Но основно разчитаме на глобите. Ако в кръвта на водача се установи наличието на 0,5 промила алкохол, наказанието е 30 000 долара глоба. Защото шофирането в нетрезво състояние само по себе си е административно нарушение, за което се полага глоба. Ако има инцидент, това вече е престъпление.
- А какво правите, за да не случват инциденти или поне за да ги намалите?
- Поставят се много камери в опасните зони. Така лесно се установяват и санкционират нарушителите. Разбира се, снима се основно на опасните места - иначе прекаляването с камерите нарушава човешките права.
Що се отнася до пиенето - преди шофьорите имаха навика да пийват по малко вино и да карат. Но след като глобите много се завишиха, това почти не става.
------------
Основната превенция за престъпленията изобщо е глобата. Тя има изключително въздържащ ефект. Още повече че законът не й определя максимален размер. Ако една корпорация например бъде осъдена, съдията може да наложи съсипваща глоба, която да я докара до фалит.
---------------
- Какви са най-често срещаните престъпления в Япония? Как се наказват те?
- Най-много са присъдите за кражби. Убийствата са рядко срещани. През миналата година за убийство са били осъдени 696 души. При положение че населението в Япония е 120 милиона.
Що се отнася до наказанията, по правило лишаването от свобода е максимум 15 г., за рецидивисти обаче е 20 г. Отделно има доживотен затвор и смъртно наказание. Максимумът се дава най-вече при убийствата. От осъдените за убийство за м. г. обаче само двама са получили смъртно наказание.
- Ясно е, че полицията е първата стража към предотвратяване на престъпленията. Но как се движат нещата оттам нататък - от извършването на престъплението до възмездието? Колко време отнема това?
- Човек, задържан за извършване на престъпление, може да бъде в ареста максимум 23 дни. След изтичането на този срок престоят му в ареста е изключен - или ще бъде пуснат под гаранция, или ако не се докаже престъплението, просто ще бъде освободен.
------------------
При всички случаи след изтичането на 23-те дни прокурорът трябва да внесе обвинителния акт в съда, ако ще поддържа обвинението по случая. Оттам нататък се дава друг срок - един месец. Той е за защитника и обвиняемия да се подготвят за пред съда.
------------------
През първите 48 часа задържането е в полицейска клетка. След това преместват арестанта в център за задържане и изпращат случая на прокурора. Той трябва да поиска разрешение от съда за останалите 20 дни арест. Ако съдът разреши, прокурорът контролира тези 20 дни. През това време трябва да се иска разрешение от него, за да се допусне адвокат при арестанта. Има и друго условие - да е направено самопризнание. Ако задържаният не направи самопризнание, защитник не се допуска.
- Не допускате защитник през всичките 23 дни арест без самопризнание?
- Да. Но повече от 90% от задържаните правят самопризнания.
Може би някои правят признания и за да се срещнат с адвоката си. Във всички случаи няма страшно - дори и адвокат да не бъде допуснат за 23 дни, в другия един месец той може да се запознава с всички доказателства, събрани срещу клиента му.
Като всичко се решава в съда - в състезанието между защитата и обвинението.
- Това не е ли типичният американски процес?
- Не. В Япония го няма журито от съдебни заседатели, съдят само професионални съдии. А съдът може да постанови решението си само върху доказателства, които са събрани в съдебната зала.
- Това ли е гаранцията срещу евентуален произвол над арестанта, докато е задържан 23 дни без адвокат?
- Честно казано, не знаем какво става при първите 48 часа от задържането в полицията - това е "секретно" място, за оперативна работа. Но ако по арестанта има следи от насилие, той може да подаде жалба.
------------
А има и твърди правила - арестантите не могат непрекъснато да бъдат разпитвани. При желание могат да се разтоварят, да релаксират в спортен салон, например. В този салон заедно с полицая могат да се упражнят в джудо и надделява по-силният и по-добрият. Така че не е изключено арестантът да тръшне полицая в някоя хватка.
-------------
А ако говорим сериозно, случаите на насилие над задържаните са много малко. Това не е средство за осигуряване на обвинението. Разчита се на събраното по разследването, на контрола на прокурора. А и както вече казах, всички доказателства се проверяват и преповтарят в съда, за да бъдат зачетени.
Освен това наказателният процес започва с арестуването на заподозрения, но преди това може да има много дълго секретно разследване - с оперативни мероприятия, които не засягат човешки права и чиито резултати не се признават от съда.
Искам изрично да подчертая и друго - дори и някой да бъде обвинен за престъпление, арестът му не е задължителен. При някои по-леки престъпления прокурорът има дискреционна власт (б. р. - право на преценка). Той може директно да освободи нарушителя с предупреждението, че ако повторно извърши нарушение, ще му се внесе обвинителен акт в съда. И това не е празна заплаха. Така че не при всяко престъпление се налага да се ходи на и съд. Зависи от тежестта на стореното.
--------------
Ако ли пък прокурорът има и най-малкото съмнение, че човекът не е виновен, той никога няма да внесе делото в съда. Затова само по 60% от преписките се пишат обвинителни актове. Но по 99,8% от внесените дела се четат осъдителни присъди.
------------
- Как се справяте с корупцията? Колко са осъдените? Питам за голямата корупция - тази на "белите якички".
- В наказателния закон има 10 разпоредби за корупция. Наказанието е максимум 7 г. лишаване от свобода. И тук се набляга най-вече на глобата като наказание за корупционно престъпление. Ако ли случаят е тежък, наказанието е глоба и лишаване от свобода.
Имаше дело за корупция срещу министър-председател на Япония. Беше обвинен, че е получавал много пари от американска компания. Той отрече да го е правил.
В закона има правило - ако подсъдимият не може лично да постави на кръстосан разпит свидетел на обвинението, показанията на този свидетел не се зачитат от съда.
Това се случи и на делото срещу премиера. Прокурорът много амбициозно е отишъл до САЩ и там е разпитал свидетели. Но понеже министър-председателят не е могъл лично, при директен контакт, да постави на кръстосан разпит въпросните свидетели, съдът трябваше да го оправдае по това обвинение.
--------
Защото процедурата не е изпълнена, а законът е категоричен - справедлив процес е осигурен само на този, който може лично да зададе въпрос на свидетел срещу него.
-----------
Невъзможността американските свидетели да се разпитат очи в очи обаче попречи само премиерът да бъде осъден за средствата, получени от американската фирма. Той все пак бе признат за виновен - задето е получил много други пари, които не са му се полагали като длъжностно лице.
Имаше свидетели, които в съдебно заседание непосредствено и лично заявяваха: аз дадох пари за неговата добра политика, за това, че е имал благоразположение към разни инициативи и т. н.
- Каква беше присъдата?
- Около 6 години. Премиерът я обжалва пред апелативен съд, но междувременно почина.
- Казахте, че в наказателния закон има 10 текста за корупция. Какво включвате в това понятие? Последната практика в България е за корупция да се броят почти всички престъпления в НК, включително и безстопанствеността.
- За да има корупция, трябва да са дадени пари, които не се полагат на длъжностното лице. Даването на пари, и то на хора с власт, в този случай е задължително. Например при разрешителния режим - един бизнесмен, който не би трябвало да получи разрешително, дава пари на шефа на агенцията, за да му се издаде разрешителното въпреки нормативните пречки.
Друг пример - ако аз съм шеф с голяма власт, вие сте ми подчинена и имате нужда да направя нещо за вас, за издигането ви, ще отговарям за корупция включително и ако се пенсионирам и после получа парите. Стига да се докаже връзката.
- Последен въпрос. Един от сериозните дебати в България в момента е за информацията, която става публична. Има предложение да се наказват с лишаване от свобода включително журналисти, огласили засекретена по една или друга причина информация. Как са решени нещата в Япония - чие е задължението да пази тайната информация, кой носи отговорността за изнасянето й?
- У нас това също се дискутираше. Поначало всякакви данни и информация, изнесени от журналистите, не се преследват. Но нашето правителство поиска да въведе някакъв контрол. Кабинетът подготви законопроект и всички журналисти, както и голяма част от обществото се обявиха срещу него. Правителството се отказа от проекта. Сега, след тази голяма опозиция, може да се изнасят и коментират всякакви факти. Разбира се, категорично е забранена порнографията - и като снимки, и като писания в тази насока.
.