13 Ноември 2003 21:36

13 Ноември 2003 21:47

Ивайло
Прави си
Но проблема не е в "ние", а в това, че зад това не стои поне едно "Аз"
А формулата на интервю е такава - Какво господшине Х НИЕ можем да кажем за кризата в Ирак" Или с какво ще отговоримЕ /НИЕ/ на другарката У на справедливото й запитване...

Редактирано от - Минавам от тук на 13/11/2003 г/ 21:48:47

13 Ноември 2003 22:09

афориз, обидил си го два пъти човека и артиста Дичефф - нито е комунист, нито колумнист...

13 Ноември 2003 22:15

Дичев, Вий ни заклахте...

13 Ноември 2003 22:29

Ивайло, първо: ЧЕСТИТА ТИ НАГРАДА.
Второ: като чета есето ти, та се сетих за едно мое със сходни мишени:
Народна топка

Народ, народен, народна, народно, народни. При народа , сред народа, за народа,
от народа, там гдето е народа.Народ с голяма буква, народ с малка буква, народ на
"кирилица", narod na "metodievica". Нашенецът се опиянява като чуе тази дума и
нейните производни. Правиме-струваме и все до някакъв дериват на "народ"
допираме. Какво ли не народнясахме, какво оставихме ненародно? То не бяха
народни будители, то не бяха народни закрилници, то не бяха народни дейци,
народни представители, народни артисти, народни театри, опери, музеи, банки,
читалища, даже и народен салам измислиха. Народни носии, народна музика, народни
песни, народни танци, народни приказки, народни поеми, народен епос. Каквото
докоснеме все на народно го правим.
Още след Освобождението богатите "консерви" правят "Народна партия",
Демократичната партия да не остане по назад декларира: "С народа, чрез народа,
за народа", разбира се Социалдемократите -също народни, Земеделците и те
"барабар Петко с мъжете" и те - народни.С една дума - няма някой който да не е
народен! През 1923 сговористите бяха народни, блокът който ги замени и той
народен. Народен фронт ли не щеш, народни недоволствия ли не щеш, народни
катастрофи ли не щеш, народни пиршества ли не щеш. От "Великото Народно
Събрание" с народните представители през Народна Република България, та чак до
новите "народни движения" кой каквото и да прави все за народа го прави. Нищо
по-малко. А си отвори някой политик устата и първата му дума е: Народа. Толкова
го обичат всички тоя народ, направо да му завидиш.Какво ли не правят за него.
Народните закрилници убиваха народните изедници заради него. .Народните
партизани в чие име мислиш разстрелваха? В името на народа, разбира се!
Народната милиция и тя пращаше изменниците на народа в лагери.
Каквото и да правиш, като му лепнеш едно народно отпред и готово- чиста работа.
А кажи им нещо де…да, да, ама кой си ти бе, Гуджо. Кой си ти да се изправяш срещу
волята на народа. Бам - и ставаш народоизменник, народоотстъпник или някъкъв още
по-народоомерзен типаж.
Като се каже: "Народа!" и всеки трябва да застане мирно, да козирува и да си
свие опашката. Срещу народната воля не се рита! Да де, ама на Бончо - едно му
харесва, а на Гунчо -друго. Кой от тях, да го еба, е народа?
-А, сега де…амиии, гле'й с'а, те и двамата са част от народа и трябва да си
плащат данъците, да уважават народната воля с една дума.
-Хубаво, де, ами ако на Бончо не му отърва това, което отърва на Гунчо?
Интересите на Бончо ли да защитаваме или тези на Гунчо?
-Ние защитаваме интересите на народа и т'ва е. Нас Бончо, като Бончо не ни
интересува, нито Гунчо, като Гунчо. Ние гледаме народа като цяло. Какво ще
стане, ако тръгнеме да се бориме за разни там Гунчовци и Бончовци, а? Това
управлението на народа не е шега работа! От нас народа иска отговорност и ние
сме тук за да изпълняваме неговата воля.
-А, бе, ма'а му стара, за к'ъв народ ми говорите. На мен ми се струва, че ме
баламосвате и гледате да се уредите вас и вашите хора, а на нас да ни пускате
народната плоча.
-Не, не, не, не така…виж американците и те са казали: "We, the people", нали?
-Да, де, ама, гледай сега. Американците са друг континент. Други порядки. Друго
тесто. Те са по-тъпи и по-вярват. На тях им кажи: "Яж говна" и те…хам.Те не са
като нас, ние искаме доказателства, ние сме народ с традиции.Нас не можеш така
лесно да ни баламосаш. Тъй де…де си видял някой нормален човек да гледа бейзбол.
Нали знаеш, на тях такива спортове им дай, дето могат да ги прекъсват за
реклами, ама те си траят, гледат си помията и си пият онова там дето само името
му бира. Ние - но пасаран, брато…ние не сме баламурници. На нас не може да ни
бутнеш някакви си телевизионни проповедници, някакви си там "сапунени опери",
някакви си там сурогати на култура …нали? Ние сме по-така…
-Да, де, ама като сме по-така, защо сме я докарали до под кривата круша, а?
-Че, какво ни е толкоз…имаме си всичко…гледай…морето ни като море, гаджетата,
като гаджета.Кеф ти ракийка - ракийка, кеф ти мезенце - мезенце. И най важното!
Никой не може да ни шиба! Ние не сме леваци, разбираш?
-Разбирам, разбирам, ама ти не разбираш, че по-лошо от това да се шибаш сам
няма. Хората ти викат: "На ти кьорчо, Очи", а ти: "Йок…ти ли ще ме учиш, бе
тарикат, аз такива като тебе…"
- Сега ти какво искаш да кажеш? Че трябва да се навеждаме ли? Че трябва да го
духаме на някой батко, че като оня пръдне ние трябва да се насерем. Това ли
искаш да кажеш? Ние сме за абсолютна самостоятелност и абсолютна независимост.
Това трябва да си го татуираш на кратуната.При нас няма шикики-микики…разни
такива мижави работи. Ние сме раз…и готово. ( удари с юмруци по гърдите)
-Чакай сега…ние ужким говорихме за народа, а ти изведнъж накъде го изби…
- Народа? Аз, брат ми, съм народа. Аз съм този който ще каже: "Те тоя тук ще ме
е кокорбашията!" Ако аз реша - командир, командир ще е. Ако реша цар - цар, ако
реша паша и паша ще си избера…кой си ти да ме светкаш…
-Да, бе…да…ние сме наистина …как да кажа…а…бамбашка. Другите народи -какво
правят политически? Глупости. Всичките едно и също. Ние не можем така. Ние сме
по-специални.
На нас целия народ ни е политически ограмотен. При нас всеки е способен. Ако не
става за президент, барем за нащо друго специално става. Я народен
представител, я народен артист, а ако не го бива за политика или изкуство
най-малкото националния отбор по футбол може да тренира. Талантлив народ сме,
ако не си го разбрал… и с размах. Къде си видял другаде цар-политикар. Никаде.
Чувал ли си нещо за "Испански Великден" или "Френски Великден" или хайде поне
"Естонски Великден". Ъ-ъ…няма такова животно.Става ли дума за оправяне на света
или нещо по-така глобално - викай ни…стига да не е бачкане и така нещо -
софричка, кебапченца няма да е зле. Дай да си му седнем как си му требе…ей от
тази страна сложи шопската…да…мускатовата е за мене…и какво викаш?А, монтераната
политика…остай я настрана…дай сега първо да спретнем списъците.Кои викаш са
честни и народни хора, а? Гошето, убаво момченце… и учено и честно. Мимето? А
бе, чувам не било много честно, ако ме разбираш к'во искам да кажа, ама
иначе…бива си го Мимето. Такава една -представителна. Има едно излъчване. Може
да си седи и да си мълчи цяла вечер, ама човек си вика…има нещо в това момиче!
Тя, става! Друг?
- Хей, момче, а бе ти ни забрави тука на тая маса. Да. Кавармата е за тука и
филето…не, не, ние не сме поръчвали дробчета…та за какво ми беше думата? А, за
народа. Виж тук трябва да се внимава много. Народа не е шега работа. Народа иска
да се чувствува по-кадърен от своите управници и да си има някой по-така, като
наш Гуджо, да си го взима на мезе.Кой иначе ще винят, а?
- Ами, дай да го турим и Гуджо в списъците. Той и без това, нали го съкратиха…
- Мисля си, мисля си и си викам: Треньори, магьосници, военни, ченгета вече сме
видели в политиката, ама все още не съм чул за политик - теляк. Нали
разбираш…хем символично, там да зажули, зажули със спаржа, кирта се свлича на
фитили и …ясно ти е - нещо по с подтекст.Народа обича такива работи.
- Пробвай от тия картофки. Душичка са! Така ги правят тука, направо да си
оближеш пръстите…а как мислиш за НАТО ли сме или не сме, а?
- А, бе за това не знам, ама си викам не може ли да подхванем нещо по така
популистко. Нещо което да ентусиазира хората. Някаква инициатива. Така де,
народа обича такива едни дискутируеми работи. Нещо с народна основа…така да се
каже.
- Какво ще кажеш да предложим народната топка за олимпийски спорт. От туй - по
народно - здраве му кажи…
- Брех, брех, брех, виж за това не се бях сетил. Народна топка викаш, а…да бе,
виж и в пресата ще го отразят и то там нали консули има, значи тази игра е с
политически украски. Изгаряния, смени, там…хубава идея. Гепи, брато. ( пляскане
на длани в стил "хай-файв" Само, че може малко да я модифицираме и да я
направим още по-народна. Нещо, я депутат да вкараме вътре, който да прави
нещо…още не знам какво, ама хубаво ми звучи, или не, не, не…да вземем и да
пуснем още една топка, все пак нали е за народа. Теб даже може и председател на
федерацията да те направам…
- Я па ти, ти като председател на федерацията на народни топки ли ме виждаш. Аз
си мислех нещо по-така, я министър без портфейл, я нещо посланник , е…ако не в
Америка, барем в Грузия или Полша…или не, в Естония…чувам че там имало страшни
"мидички"…Да викнем ли още по една, а?
- Дай да викнем, още по една, нали още не сме завършили списъците, а пък и тая
ракийка така хубаво влиза. Ей, момче…я хвърли още по една тук, на тая маса…да от
същата…мускатовата. Брех мама му стара. Трепеш се за тоя народ, бъхташ се, ама
кой ти признава. От сутринта съм излезнал и глей са е вече почти единайсет, ама
к'во да правиш народа иска жертви.

13 Ноември 2003 23:12

13 Ноември 2003 23:32

Табиетът на вестниците и на коментаторите да говорят в т. нар. "ние-стил" е глупотевина. Едно е да казваш - ние като народ вършим глупости, мърляви сме, мързеливи сме, изостанали сме, влизаме в НАТО и т. н. Друго е да кажеш - построихме завод в Турция, когато братя Бобокови са си го построили. При Иракската криза някой написа - "Влизаме във война". Що пък ние да влизаме? Влизат доброволци, платени. Не са по всеобщата комунистическа военна повинност. И изгледаха войната отстрани, па после влязоха.
Преди време "24 часа" изведе ние-стила до висини със заглавието - "Търсим радиация в Македония". Пуснали някакви наши да мерят там радиацията. И "ние" всички я търсим тая пуста радиация. Забележете как пишат вестниците - правим не знам кво си (с тютюна, картофите, туризма и т. н). Но - "Вдигат цените на тока". За едно сме ние, а за друго - те. Малоумни репортери и предимно репортерки, учили-недоучили напълниха вестниците и станаха началници там. Професия журналист вече е срамна дума.

13 Ноември 2003 23:36

Дичев, хубава тема си отворил, ама много често го ползваш това НИЕ бе. Уж си против НИЕ-то, пък все натам те тегли. Някакси не върви точно в тази статия.

13 Ноември 2003 23:39

Това е един от най-смислените материали на д-р Дичев, поздравявам го. Критикувал съм го доста и не одобрявам политически наградата му: той се движи в общи линии в талвега на публицистиката на непромяната; особено съм го кастрил за плиткия му анти-американизъм, който, както се знае, у нас е равен на про-тоталитаризъм. От друга страна добре е, че наградата се дава на философстващ публицист. То не е случайно: престижът на "философията", каквото и да се разбира под това, сред лаиците у нас е стъписващо висок, стига да погледнем само най-дългата тема на форума. Салонната "философия" на кафе с леблебия за третата възраст задминава далече по обемпубертетната поезия, фотография и другите лексиконни жанрове.
*
Авторът е прав, "ние" е усилие и проект. Докато "ние-то" на тоталитаризма (националистически или социалистически - като у Платонов) е израз на натрапено "морално-политическото единство" на "народа"; "ние-то" на свободните рационални граждани е израз на "ставащото" (по Хегел) всекидневно единство на тези, с които свободно споделяме определени общи ценности, общ "краен речник" (Р. Рорти). Става дума за общи ценности на политическо равнище, ценности на политията (в смисъла на Аристотел, подчертан наскоро от д-р Дайнов, а не за общи групови интереси в сферата на Хегеловото гражданско общесво - т.е. на бизнеса). Нервната система на това "ние" са медиите и обществената дискусия, борбата за промяна (и непромяна). Това е флуктуиращо "ние", което има склонност да расте и да обхваща нови и нови категории хора. Разбирането, способността за съчувствие към различните и далечните от нас го разширява. Телевизионният репортаж, киното, интернета, "световната музика", романа, поезията, четенето на чужди езици ни помагат да разширяваме обсега на "ние-то".
*
Едно предизвикателство за д-р Дичев би било сега да се опита да си представи едно "ние", в което е и той, и "американците" - не всичките, а тези, които подкрепиха по идейни съображения операцията на НАТО през 1999 г. и свалянето на Саддам със сила - тези от тях, които са просветени либерали, граждани на света, хуманисти, т.е. с които няма да му толкова трудно да си го представи.

13 Ноември 2003 23:42

kirilicata e sazdadena za da ne moje balgarite da razberat tainite na garcite i drevna garcia i da se zabavi priobshtavaneto na balgarite v evropa.

13 Ноември 2003 23:54

ДИЧЕВ, честита награда!!!
Този път- добре! Само туй- с многото “Ние”, е малко объркващо! Ама, нейсе!
А НИЕ да не забравяме, че “Победата има много бащи, а Загубата има само една майка- при това, мащеха!”. От веки-веков си е така! И сега е!!!

14 Ноември 2003 00:56

Грацко, извинявай, не те дочетох, ама ми се видя, че народната фафла си забравил да упоменеш... Пък тя е важна... Войската с народни фафли се изхранваше...

14 Ноември 2003 01:06

Много е просто, Дичев. Когато журналяшката мисъл "гледа положителното" и е позитивна, тогава твоите братя и сестри по перо използват "ние". Виж си примерите и гледай как колективното задоволство прелива от първото лице множествено число.


Стане ли дума, обаче, за нещо гадно, веднага идват лошите "те". Гледай сега други заглавия от днешната преса:

ДПС ни мачка психически


Отказват лекарство на 30 души с бъбречна недостатъчност


Искат доживотен затвор за убийството на Андрей Луканов


Лекуват зъбите на покойници


Инсултите скачат двойно за година


Стрелят на месо край спортна зала


Това е. Ние сме добрите. Те са лошите. Странно, че не си забелязал точно тази закономерност, ами биеш само към виновното по даденост светло минало. Струва ми се, че темата с "те" дава много по-ясен отговор на основния въпрос на прехода - кой ни/ми сра в гащите. Отговор - те!


Но да видим какво още имат да ни кажат видните форумни семиотици, семантици, психолози и прочие светила на мисълта.

14 Ноември 2003 01:31

Г-н Дичев и от моята нищожна личност - поздравления за Наградата!

Грациане !! Доста се смях, но и нагарча - защото е вярно.

Е, след като знаем за корените на явлението "НИЕ", то следва да се, (ние), поучим! Дали ще го (ние) успеем?

14 Ноември 2003 03:31

Честито на Дичев. Статията ми хареса.
Грациян зафанах те ама ниможах да тъ довършъ.....!!!! Обачи съм доста схванат, та те схванах. Хареса ми.........

14 Ноември 2003 03:32

Всъщност определението на "злото" в случая на "дели" е кръгово - злото е тъкмо "това, което ние никога на правим" - произтича от максимата "когато ми откраднат крава - зло, когато аз открадна другиму крава - добро", т.е. иде от първия етаж на нравствената рефлексия. На втория етаж беше "златното правило" - "не прави другиму това, което не искаш да правят на тебе".
*
Установихме експериментално, че мнозина форумци, вероятно и журналисти също, така са си останали на първия етаж. Умението да оцениш обективно - т.е. по донякъде по-общовалиден начин от първоетажния - постъпките и мотивите си - е вече доста.
*
Но и определението на Р. Рорти по-горе е кръгово (той го нарича 'етноцентрично')- макар и много по-конкретизирано. Той казва, че злото е това, което "ние", т.е. ситите и образовани жители на по-проспериращата по-малка част от планетата, които поне се предполага, че сме чели примерно Лок, Кант, Бентам, Дж. Ст. Мил, Маркс, Кроче, Сартр, Димитър Михалчев - и ги предпочитаме в политическо отношение примерно пред Русо, Фихте, Шопенхауер, Ницше, Бергсон, Джентиле, Хайдегер, Тодор Павлов - които предпочитаме примерно Бетовен пред Вагнер; Витте и Керенски пред Ленин; Еберт и Аденауер пред Хитлер; Джолити и Де Гаспери пред Мусолини; Кенеди пред Никсън; Клинтън пред У. Буш; Проди пред Берлускони, Иваница Граматиков пред бае Ганя... та което тези "ние" по определение никога не правим, те това е злото.
*
Рорти иска да избегне апелирането към "привилегированите репрезентации" като имплицираните примерно от Кантовото "постъпвай така, ча максимата на твоето действие да има силата на всеобщ закон", т.е. ти да искаш тя да се прилага еднакво от всички хора в света. Ние нямаме привилегирована опорна точка, отдето да обърнем целия свят, а с малкото си желязно светилниче търсим да разширим своето "ние", разбирането си за другите, вкл. за несъзнаванито от нас последици от действията ни, които причиняват страдание на другите - и близки, и далечни. Намаляването мярата на страданието в света е скромният идеал на "постмодерния" либерал, съвсем като на утилитаристите от 19 в.

14 Ноември 2003 05:52

Плитка критикарска статийка, която засяга една доста сериозна тема, каквато е темата за ценностите на българите като народ, като култура, не като етнос. Знам, че ще повторя отдавна известни неща, но точно в тоя смисъл искам да припомня, че една от основните ценности на американската култура и начин на живот е индивидуализма, докато за повечето азиатски култури, между които и японската е типичен колективизма. Индивидуализма поощрява независимостта, при колективизма личността се идентифицира най-вече като част от група.
Е, къде сме ние българите? Често говорим за себе си като заклети индивидуалисти, а пропускаме да забележим как не насърчаваме децата си да бъдат самостоятелни от ранна възраст, третираме ги като бебета дори след като са навършили 20, готови сме всичко да направим за децата си, дори без да се замислим, че някои неща могат да свършат и сами и т. н. , и т.н. Все неща, които не възпитават независимост. По мои лични наблюдения в училищата се наблюдава една типична картина на стремеж за принадлежност към групата, макар че времето ма униформите отмина отдавна. Модни дрешки- понякога маркови, понякога- фалшификати, но често изглеждащи почти по един и същи начин, обувки и доста други външни атрибути, даващи усещане за част от групата. Трудно ми е да си представя, че повечето от тези млади хора ще израстнат като оформени индивидуалисти. Но пък и да изтъкна колективизмът като типичен за българската култура не става.......
Не че имам нещо против американската (естествено става дума за mainstream) ценностна система, нито искам да отрека колективизма, въпросът е да намерим себе си като народ и култура, да си дадем сметка кое работи най-добре за нас. Думата имат първо антрополозите и много би ми се искало най-после да прочетем нещо задълбочено и ценно по тоя въпрос.
Иначе да се критикарства не е много трудно, освен това на днешно време не се изисква и изключителна смелост. Но си мисля, че има много други неща, за които си заслужава да бъде алармирано българското общество, отколкото яростното отричане на "ние".

14 Ноември 2003 06:05

Фичо, Муха, Айс, Светло Пиво ( по реда на постингите ) привет.
Днес Ивайло наистина ни показва къде зимуват черноризците.
А между другото, четейки някои от критиките се сетих и за един друг стар мой текст от преди 4 години подръпващ един от корените на "ние" стратегията:

Критика на болния разум

Дата: 1999/12/06


В периоди на разочарование от реалната действителност някои хора не могат
да се примирят с факта че единствен ковач на тяхната съдба са самите те.
Техният мизерен живот, според тях самите, в никакъв случай не е плод на
техните неправилни решения, не е и не може да буде, защото те в никакъв
случай не могат да грешат. Според тях максимата "Човешко е да се
греши" е валидна само за техните опоненти. Когато тяхната ценностна
система е изправена на съд пред реалностите на живота, то в никакъв случай
тя не може да буде накърнена от тези същите реалности, винаги има
някакъв страничен фактор, който е или "свръхнатурален" и следователно
неконтролируем или е плод на "конспиративните сили на ЗЛОТО"(чиято цел
винаги е разрушаването именно на тия негови си ценности).
Или както надписите в казармите гласяха "Врагът не спи!". Лошите са решили да не позволят на господин Х да се реализира и туй то. Той в никакъв случай не е ТЪПЪНАР, защото това е невъзможно, нали е чел Библията, Маркс, та даже и "Малкия принц". Той е хванал скритите послания на "Мечо Пух" и на
всичкото отгоре е гледал "Апокалипсис Сега" и много му е харесал.
Така де - културен човек, знаещ, а изведнъж - крах, идеен, финансов или етичен. Невъзможно е това да не е плод на нещо, което е извън неговите сфери на познание. Така болният разум открива някаква си доктрина,
най-задоволяващо извиняваща неговата житейска импотентност и се
хвърля със зъби и нокти да я брани. ТОЙ НЕ МОЖЕ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ДА
ГРЕШИ. Край...всичко започва от това твърдение. От там нататък вече
имаме разновидности на болен разум, с различните му специфични за околната
среда окраски.
За едни световното еврейство се е обединило само и само за да му разгони (неговата най-вече) фамилийка. Нашият Щкутц намирисва тия
работи. Не забравяйте че не е "вчерашен". Той може да намери скрити
послания даже и в ресторантско меню или телефонен указател. Тъй
де...повишението на неговия наем е извършено благодарение на тайно
събрание на локалната масонска ложа, която е привикала неговия хазаин,
който иначе е гой, ама е или симпатизант на тяхната кауза (ами нали е
богат) или пък се страхува от тяхната сила(Буууу) и финансовата разлика
между стария и новия наем е отишла в местния клон на Б'най Б'рт или в
най-лошия случай е била използувана за финансиране на ново издание на
Тората. Не може ти току-така да му разправяш че е "лузър", да, да...сигурно. Де само да не бяха тия ционисти и ще видите как той би бил поне собственик на този апартамент, а може би и преподавател в местния университет по Научен Антисемитизъм. Но к'во да правиш онези ми ти евреи като са се сплотили от Ню Йорк та чак до Яфа, не му дават да си подаде
главицата, само чакат да каже нещо и хряс...ама той не се дава...ще
ги разобличава докато диша. Вместо да си седне на гъза и се захване с
някаква реална работа той ще щрака с мишката из Интернета и ще търси
доказателства за световната конспирация която е решила да му разгони
фамилийката, ама Не...те не знаят с кого си имат работа!
Друга разновидност на човек с болен разум(според мен, разбира се.аз съм
само субект като тях и сигурно моят разум в техните очи е болен.Всичко
зависи от гледната точка) се хваща за сламката на религията. Не може,
казва той, да няма нещо там отгоре, което да решава съдбата ми. Ето аз
си правя всичко както си му е реда.По принцип не "шибам чуждо"(освен
ако се наложи, така от милосърдие, дето има една дума), не крада(освен ако
е държавно, нали ние сме държавата все пак), не лъжа( генерално
погледнато), е от време на време правя "някоя издънка", ама после се
моля на господа и той ми прощава, защото аз съм умен и според мене, не
може да не си подсигуриш задгробния живот, който ако наистина
съществува ще е вечен и представи си какви мъчения ще трябва да
търпя във вечността само заради някакви си "прегрешения" в този
мимолетен земен живот...Прав е бил Паскал. Я си вземи застраховка за
задгробен живот, та да ти е мирна главата.Колко му е ще се помолиш там,
ще коленичиш, ще целунеш някоя попска ръка, хвърли там 2-3 лева на
стотинки и толкоз...е можем да си го позволим...целта оправдава средствата.
Единственното което тормози този човечец обаче е разновидността на
религиите, които днес са много повече от видовете сладоледи които "Баскин
Робинс" предлага. Тц..тц..тц..ами ако аз си хвърлям паричките на вятъра
в тази църквица, а в действителност Мохамед да е бил там "истинския
пророк"...отиде та се не видя, ами ако е Буда, или там Болг, или
Тангра...ха сега де...пък има и разни Сатанински култове.Брех...дай да се
кланям аз на колкото се може повече, та току виж съм уцелил някъде...с
колкото много повече пари играеш на лотарията, толкова шансовете ти за
шестица са по-големи. Та тъй.Ти ако искаш вярвай, ама аз ще си запаля
свещица, и да видим после кой последен ще се смее. Хи, хи, хи, хи, хи...
Трети виждат врага, как не спи а само "козината си мени" и ни "отварят
очите" на нас слепите..."Как бе, човече, не виждаш...тия са същите.Клика. Вчера бяха комунисти, днес са демократи. Едни и същи и едните ръководят и другите. А народа? Горкия народ сега е още по-беден. Едно време поне хляба беше 15 стотинки. Верно е че тогава биеха, ама не бият ли и сега? Виж как се разправиха с ония бедните женички* и даже натикаха една от тях в лудница. Туй ли им е демокрацията?"
А, бе, слепи ли сте, бе хора.Не виждате ли, че и вчера сте работили така
както и днес и какво? Пак същия "Москвич", пак същата пералня
"Перла", а ония си се возят на "БеЕмВе"-та и ви се смеят. Дайте да се
сдружим и ги съборим мръсниците и да сложим на власт честни хора и тогава
всеки ще си има "БМW" и всеки ще има...а, бе, да не "Филипс", ама барем
"Самсунг" пералня. Не виждате ли как ви го навират, а вие си траете?
Толкова е просто. Разобличаваш ги, вкарваш ги в затвора гадните му
предатели и поставяш честни и талантливи хора...тц, тц, тц...ужким се
правите на умни, ама то - галфони...как може толкова очевидни истини да не
виждате? Как може да не ви боли когато НАРОДА страда? Дъъъ...ние сме
толкоз тъпи и безочливи...хмммм....чак ме хваща срам. Да наистина светът
може да се поправи ! Само да замениме лошите с добрите и толкоз.
Не всеки е перфектен, разбира се. Даже може да се рече с положителност
"Никой не е перфектен" ( с изключение на тези които са перфектни в своите
си очи ) Всеки разбира се има право на свои си избор в живота и правото
да си креира собственна митология стига с нея да не ми пречи да
упражнявам моята си.

14 Ноември 2003 06:21

Грацко, старото си е старо, за всичко помислило навремето.
*
Максима, хубав постинг - за американците "колективите" имат същото значение, каквото и индивидуализмът. Никъде принадлежността към дружества, братства, сестринства, клубове, църкви и заместителите им не е по-важна за "реализацията" на човека, отколкото в индивидуалистична Америка. Макс Вебер, пътувал по Америка в края на 19. и началото на 20 в., е описал това превъзходно в "Протестантските секти и духа на капитализма".

14 Ноември 2003 06:53

Хубава статия на Ивайло.
*
И за да го допълня надникнете в старата "Политика", където има тема "Нов прилив на национална гардост". Тя започва със съобщението, че "Най-старият кладенец в Европа е разкрит край с. Катунци". Анонимният създател на темата определно се е отнасял сериозно към колективното гордостно "ние", но уви темата върви на пластове, като бисквитена торта :
*
Съобщението за "Българинът като полов атлет", която пак ще да е призована да ни обеди в изблика ни на гордост от атлетичността на половината ни нация, както и кратките бележки на латиница за спортистите Магдалена Малеева, Виктория Карпенко (?), Йордан Йовчев и др., се сменя с

Тридневен сватбен маратон в хотел “Евридика” ­ Пампрово, заслепи и Холивуд

Е те, тук има всичко - многогласни камбани, 5-метров шлейф на булката, 6000 (?) скъпоценни камъни, втъкани в роклята на Мария, мезонет за изживяване на мечтите на младите, сравнения с Хиливуд (само доколкото да се каже, че сме ги надминали, разбира се )
Ей, няма си мяра нашеница.
*
Следват "ние" все от този десен:
- контрол между Багдад и Басра с... елементи от България (така де, войничета);
- Шефът на Втора поликлиника в Бургас настанява погребално бюро в двора на лечебното заведение
- рестлинг между кубинец и българина Армен Назарян
и т.н., и т.н.
*
Да не забравя - Ивайло, "ние-то" Кристо не ще да чуе за България, упорито не говори български (освен с брат си - Янани Явашев ), никога не се е връщал с страната ни след бягството си от нея в 60-те, не се яваява на никакви български събития в Ню Йорк, отказва да отговаря на въпроси за родината си на журналисти. Такива ми ти работи.
*
На Граци, специални усмивки - .

14 Ноември 2003 07:22

Анани Явашев през 1999 в НЙ се оплака, че брат му напирал да говори и с него на френски

14 Ноември 2003 07:34

С изключителен интерес прочетох написаното. Смятам го за наистина важно начало на етапа на самоосъзнаването. Проблемът на "ние" според мен се състои не в инерцията от миналото, а в липсата на самосъзнание, самоидентифициране и на вяра на отделния индивид в собствените му възможности. За всеки е някак нормално като се каже "ние" да се чувства съпричастен (прословутия анекдот за Вуте, че не е важно аз да съм добре, важно е Нане да е зле). Както знаете, нещастието винаги обединява хората и затова колкото повече хора са нещастни, толкова по-добре ще се чувстваме НИЕ. Някак сгушени едни в други в очакване на чудото, което ще НИ извади от бедата. За мен това е основата на проблема "ние".
Иначе поздравления, темата наистина си заслужава.

14 Ноември 2003 07:41

Maksima










Дичев е последният боклук, чиито диарии ще чета вече в тоя вестник.

Бозата го превъзхожда със светлинни години!!

Редактирано от - steppenwolf на 14/11/2003 г/ 07:42:52

14 Ноември 2003 07:42

А нима сега "пропагандата" не ни кара отново да изстрадваме нещата, както в едновремешните кинопрегледи? Преди време поне се знаеше кой дърпа конците. И сега има пропаганда, но целите и интересите са разнопосочни и не са свързани винаги с държавна структура.
Има едни големи балони, които са пълни с други малки балончета, в които има други по-малки балончета. За мен това представлява понятието "ние". Спука ли се големия балон "ние" се разпиляваме, остават само отделни формирования. Ако се спукат малките и най-малки балончета - не всичко е загубено, защото обвивката "ние" е запазена и само се преразпределя по друг начин.

14 Ноември 2003 07:52

Да бе
На НАС ни харесва
Много хубава е статията за НИЕ, каквите са ТЕ

14 Ноември 2003 08:24

Не съм съгласна, че статията е критикарска или че авторът й е боклук, защото в крайна сметка той дава тема за размисъл, повдига важен въпрос. Никъде не е казано изрично, че тези въпроси трябва да се повдигат от високо квалифицирани по него специалисти. Човекът има какво да каже и го споделя. Оттам насетне как ние ще развием диалога по-нататък си е въпрос на индивидуален избор, по който обаче може много да се съди.

14 Ноември 2003 08:33

Права си , PICKWICK статията не е критикарска.

Тя просто е поредната евтина манипулация на Дичев. А в каква насока е тази манипулация е наистина право на всеки за себе си да реши.

14 Ноември 2003 08:50

Ти, степен, с какво се чувстваш манипулиран?

14 Ноември 2003 10:04

НИЕ е любимо местоимение на индивида, смучещ значимост от масата. Роб, пролетарий, политик. Индивидът, който не е завършена, цялостна личност, не се е еманципирал от маските си и своите персони, не се е освободил от тиранията на комплексите и страховете си. Още по нелепо е обаче НИЕ, Ферди или Саймън... Символно било, знаково и намквоси. Ирационално е, безумно.

14 Ноември 2003 10:35

Степенволфе,
Съвсем дружески те питам, нима се чувстваш манипулиран от една учудващо, за г-на Дичева, откровенна, и при това добре представена, тема???
Повечето от статиите на Дичев са от жанра "на колено". Аз по-скоро си мисля, че авторът е патологично мързелив, а не тъп или повърхностен. Явно фанфарите, блесъкът на светкавиците на фотоапаратите и банкетите покрай казионното му награждаване са изиграли стимулираща роля по отношение писателстването му. Уви, емоциите (явяващи се допинг) ще изтлеят след 2-3 седмици, а следваща награда я доживял, я не.
Иначе напълно съм съгласен с написаното. Последният пример беше с решението на не помня коя европейска институция, че йогурта е български продукт на база на не знам каква бактерия. Сред интересуващите от факти, нямаше особени вълнения на тази тема, понеже за това решение е лобирано от Данон и то има изцяло прагматичен характер. При някои други наши сънародници, обаче, проговори някакъв плитък за разгадаване народностен комплекс и те главозамаяни, закоментираха, все едно целокупния народ е бил разпределен в микробиологически лаборатории и неуморно се е трудил за култивирането на споменатата елементарна форма на живот. Гротеска. Айде, да не коментирам за Крали Марко и Яне Сандански, че ще ме нарочите за безродник...

14 Ноември 2003 10:41

Грациан! За съжаление за пръв път попадам на вас и виждам колко много съм изпуснал.
Дерзайте!
Прочее, ако има журналя във форума/казвам журналя, а не журналисти/ нека погледнат постинга на Галилео.

14 Ноември 2003 10:43

Не знам защо, но винаги, когато се излъжа да прочета г-на Дичева, се сещам за оня виц, дето мрачните интелектуалци биле у кръчмата сред презряната тълпа. Сред "Ние"-то, демек.

14 Ноември 2003 10:48

По тази логика не трябва да се гордеем и с националният си отбор. Що за глупости. Няма нация в света, която да не е "ние" в определени моменти. На добро или на лошо. Защото и когато е ставало клането в Батак, хората пак са били "ние", а не важничещи с индивидуализма си псевдоинтелектуалци като Дичев. Защото въпросният, когато е свършвал цигарките в казармата е бил "ние", както и когато се реди в мензата за второ. Но, виж, като прописа по вестниците, стана "аз". Дето казват хората "Пази, Боже, сляпо да прогледа!".

14 Ноември 2003 11:14

Гордей се, ако искаш и с хубавите жени. Гаче ги онодваш всичките...

14 Ноември 2003 11:19

Аз пък се гордея с каруците на Сали Яшар

14 Ноември 2003 11:22

Ако мога да изразя (аз) своето мнение, то е определено одобрително. Може би ИД не е развил темата дотам, докъдето я докарва чФ (във философски ширини ), но е добре формулирана и личната му позиция е ясно изразена.
А иначе май е тривиално да се каже, че по-интелигентния човек ще се скрие зад 'ние'-то само по необходимост (или с професионална, манипулативна цел). Нека ми е позволено да задам на уважаемите Форумци, пребиваващи зад граница, следния въпрос: "Кога ви е неудобно да кажете, че сте от България?" Според мене там някъде минава една от границите на 'ние'.

14 Ноември 2003 11:24

А, значи си етнически толерантен и обичаш шаренията. Попадаш в извадката на г-н Доган за привличане на българи в демократичната му формация. Възползвай се. Може и за зам.-министър да те цани при освежаването на кабинета.

14 Ноември 2003 11:28

Ей на това му викам аз мащабно мислене - Ясното небе, китните поляни и песента на колелата, явно стимулират каруцарското въображение


btw, сега като се замислих, та се засегнах - защо зам.министър, бе? Нъл Арсенова ще я сменят? Я си представи един black swan, като министър на екологията. Ще ги ударим у земята ония от ЕС-то


А и съвсем не знаех, че условието да те приемат в яничарския корпус, е да си етнически толерантен

Редактирано от - black swans на 14/11/2003 г/ 11:37:56

14 Ноември 2003 11:40

Блеки,
Аз друго ведомство щях да ти предложа като избор.... Ама трябва да се уважи и оцени загрижеността ти за имиджа и тежестта на страната в преговорния процес... Помисли все пак.
В очакване съм към дискусията да се присъединят смели патриоти и да смажат маргиналния елитаризъм на Дичев и флуктуациите на Фичо. Това фичово слово си признавам, че никаква идея нямам какво означава и в контекста на снощната му монография и извън него.

14 Ноември 2003 11:51

Маргинален елитаризъм, викаш!?
Няма да забравя, тази пролет, летяхме край Иваново, Русенско, та да порзгледаме тамка разни работи, и в едно село, Бесарбово, чухме нещо, дето го запомнихме. Един чиляк, явно селскиот интелигент, обясняваше на съселяните си, с явно превъзходство, че вискито е къдя-къдя по-квалитетнто /цитат/ питие от сливовицата. Някакъв дядка го изгледа, плювна, па рече: "Напиняш ли се, попуптваш се". Моля за извинение, ама и тва е цитат. От народните дълбини при това. От "Ние"-то, дето така вълнува изтънчената Дичева душа.


Да живее Ганкиното кафене!

14 Ноември 2003 11:51

Честито на Дичев за наградата.
Що се отнася за статията веднага се появи асоциация с един стар виц: Между двама съдружници във фирма възникнал конфликт: единият бил много недоволен, че ортакът му непрекъснато се самоизтъквал. Аз договорих, аз измислих, аз реших.
Споделил засегнатия проблема с партньора си и другия обещал да се поправи. След ден два пристига при съдружника си и казва. "Приятелю имаме проблем, НИЕ забременихме секретаркара".

14 Ноември 2003 11:54

ДЕЛИ, супер точно

14 Ноември 2003 11:57

Я пълзим, ти пълзиш, он пълзи, она пълзи, оно пълзи.
Ние пълзиме, вие пълзите, они пълзат.
Абе, вие друга работа немате ли си бе? Ама лабаво ви е покрай вратлето вашта м.... Като зема манарчето, та право у Софиа при Дичев, такава награда че му дам!!!

14 Ноември 2003 11:58

Степен, Галилео, каруцар
-
След наградата мисля, че г-н лауреатът Дичев окончателно си повярва. Иначе темата, която поставя е изключително важна, но статията му определено не ми допада. Така да се каже, олял се по лауреатски.

14 Ноември 2003 12:07

Дичев радвам се за твойта награда единствено защото не я е земал някой комплексар от 24 часа. Ако те беха земали и 1дна награда щеха да опищат целия вестник колко са велики. По темата: САЩ след 20 години ще са като Китай по времето на МАО.

14 Ноември 2003 12:11

След наградна статия. При това добра
Аз да попитам чичо (що той ги разбира тези неща де)
Чиче, не те ли е срам да принизяваш Аристотел до Дайнов. Това ли е твоята любов към знанието, философе.
Защо анти-америкаризам е равно на про-тоталитаризъм. Ако за теб това е така, ти не се различаваш много от един кон с капаци "чел" повечко фило. книги

14 Ноември 2003 12:25

Заеби!
Pulna prostotija dr. Dichev, po-zle i ot minalata sedmica...
BTW Gracko e zabravil za narodno kebapche da spomene?!
Gracko, pri sledvashtia Blackout si sloji skarata pred kushtata, a ne zad neja. Taka dokato regulirash dvijenito s dilaf v ruka moje da podavash po edno kebapche na jelaeshtite. Sled tova moje i kmet da stanesh!

ЗКП4 др. Радул

14 Ноември 2003 12:26

Взех, че прочетох втори път статията и се разубедих да не ползвам неприлични думи...



Честита му награда на Дичев.



А проблемът го има - че ползването на "ние" за нечисти цели може да доведе от овластяването на някой дребен балкански шмекер до "Deutchland uber alles" и комините на трудовите лагери.



Но и всеки народ трябва да си има своята идентичност, своето "ние". Подкрепено от постигнатото от този народ. Иначе какво - една тълпа от индивиди, и всеки да си взема шапката и кой от къде е ли?

14 Ноември 2003 12:36

Ние - може да обединява.Вие - да разделя.Те - дори да конфронтира.Но всички тези словесни упражнения са стари като света.
Когато Господ принудил строителите на Вавилонската кула да заговорят на множество езици, предвидливо е запазил традицията.

14 Ноември 2003 12:38

А иначе според мен тъжната истина е, че в България точно ПРОамериканизма
(пещерния му вариант) е прототалитаризъм...