Четата на нововремците може да се разпадне, преди да е влязла в първата си истинска битка със Симеон Сакскобургготски. Към този извод навеждат всички сигнали, които се излъчват от бунтарите от НДСВ. Актуалният въпрос сред мнозинството в момента е ще остарее ли "Новото време" преждевременно, или разнопосочните залпове, които идват оттам, са само за заблуда на противника.

Каква е хронологията на т. нар. дискусионен клуб. Няколко прогресивни люде решиха в началото на тази година да направят клуб "6 април" в рамките на НДСВ. Клуб, защото фракциите в партията са забранени. Идеята беше да се припомнят обещанията на царя за безоблачно бъдеще, дадени на 6 април, 2 години по-рано.

За да не се обиди чувствителният премиер, клубът се прекръсти на "Новото време" - патентована фраза на кръга около Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски още от последните парламентарни избори. Освен горните двама в ядката на нововремците е и активният млад депутат Борислав Цеков.

Беше ясно, че бунтарите имат близка и далечна цел. Първата беше да направят вътрешен преврат в НДСВ и да вземат властта от Пламен Панайотов и обкръжението му, които я употребяват по модела "Един човек - една партия". Не успяха. Минаха на план Б - постепенно да се отделят от НДСВ и да продължат по свой политически път. И тъкмо Кошлуков каза: "Хоп!", и се оказа, че никой не е скочил.

Координаторът на "Новото време", човекът "Винаги готов", си намери повод в опита за назначение на Бриго Аспарухов в кабинета и напусна НДСВ, за да го коментира свободно отстрани. Цеков, привърженик на партийната демокрация, поиска извънреден конгрес, който да свали провалилото се на изборите ръководство. Севлиевски - любител на по-сложните стратегии, многозначително предложи от НДСВ да се махне името на премиера. Кошлуков намекна, че "Новото време" ще стане самостоятелна парламентарна група. Цеков настоя за оставката на Георги Петканов заради стрелбите и убийствата по софийските улици. Обади се и друг нововремец - Алеко Кюркчиев, за да стане първият в НДСВ, който директно атакува Бойко Борисов. Изведнъж Севлиевски каза, че не е време да се искат оставки. Шах. Юлияна Дончева, Явор Милушев, Ралица Агайн, Величко Клингов, Христо Механдов - все депутати нововремци - съвсем нищо не казаха и притихнаха.

По всичко личи, че



"Новото време" не върви в една крачка



Според някои причината е в неизясненото бъдеще на бунтарите. Те нямат идея накъде ще поемат, ако се решат да правят политика сами. Кошлуков например е близък на вечно лавиращия Доган, но с него се изчерпват съюзниците му. Той вече няма какво да чака. Севлиевски пък търси по-широки коалиции, които са твърде утопични за родния пейзаж, макар и в началото на XXI век. Цеков като че ли е по-склонен да действа радикално, независимо от формата, защото усеща, че времето изтича. Ламбовски обяснява пред столичен седмичник, че се водят преговори със ССД на Софиянски.

Големият въпрос е с какво нововремци ще бъдат по-различни от Христо-Бисеровия "ЕКИП" или от НИЕ, чийто глас никой не ще да чува, след като се отцепят от партията-майка.

Според други проблемът в "Новото време" е по-семпъл -



кой ще е лидер на новата формация



Засега бунтарите демонстрират приятелство, но още не им се е налагало взаимно да се конкурират, а това е неизбежно.

Има и трета версия за лъкатушещото поведение на нововремците. Според нея колебливата поза е само привидна, един вид - прах в очите на премиера. Истинската цел е идеята за отцепване да ферментира добре в главите на нерешителните депутати, които хем не щат да бъдат верни поданици, хем се страхуват да не дойде Сакскобургготски и да им се скара, че са нелоялни. Защото тройката Кошлуков- Севлиевски- Цеков е крайно недостатъчна за каквито и да било маневри. От нея обаче започват разговорите.

След ферментацията обаче идва неизбежно прокисване. "Новото време" не може да стои в разкрачена позиция задълго - с единия крак в НДСВ, с другия - извън него. Това е уморителна поза.